Тайните на човешките кости
Много неща могат да се научат от човешките кости , открити при археологически разкопки, те „ описват “ по какъв начин са живели хората в предишното, историята на света, сподели доцент Виктория Русева от секция „ Антропология и анатомия “ към Българска академия на науките. Тя бе измежду лекторите в образование по археозоология, палеоантропология и способи на научните проучвания, провело се във Варна по самодейност на Регионалния исторически музей в града. Проектът е финансиран от Националния фонд „ Култура “, а хазаин на събитието бе Икономическият университет.
Всяка активност, която човек прави, оставя б елези по тялото му и надлежно по костите му, изясни Русева. По думите й по този начин учените получават данни за болесттите в древността, по какъв начин са се разпространявали, каква е била продължителността на живота в античните човешки популации. Според Русева междинната дълготрайност на живота в предишното е била 40 години. Имало е висока смъртност изключително при новородените и при родилките. Най-рисковите интервали за индивида са били най-ранното детство и младостта. След това хората са имали шанса да доживеят и до повече от 40 години, въпреки че са били надалеч от актуалната дълготрайност на човешкия живот.
Костите разкриват качеството на живота на хората , добави Русева. По думите й, защото медицината е била много примитивна, доста болести са водели до инвалидизация. И това е годно за всички археологически интервали, освен за праисторията, посочи специалистът. Тя добави, че до неработоспособност се е стигало даже при счупвания на ръце или крайници. Ако са под колянната или лакътната става, потърпевшият ги е преодолявал без доста съществени последствия. Фрактури, които през днешния ден се лекуват по хирургичен път обаче, са водели до доста тежки затруднения и до инвалидизация.
Един от акцентите в работата на учените сега са проучванията на ДНК. Проблемът е, че генетичният материал, който се извлича, е доста фрагментиран, уточни Русева. Тя посочи, че проучванията са в две направления. Едната е търсене на родствени връзки при най-големите антични популации. Другата посока в работата на учените е търсенето на патогенна ДНК, развиването й в интервалите на човешката история и акомодацията към нея. Тези проучвания се осъществят по огромни интернационалните планове, тъй като са доста скъпи, изясни Русева.
По думите й България не е водеща страна, само че взе участие, тъй като нашите учени разполагат с доста материали. Експертът добави, че се вършат ДНК проучвания на откритите кости във Варненския некропол, както и на други остатъци от праисторията, желязната ера, Средновековието. На въпрос дали може да се възвърне лице по открит череп, Русева отговори, че е допустимо, само че е извънредно трудоемко. Проблем е и това, че откритите цели черепи са доста малко.
Учените към момента не са дали безапелационен отговор на въпроса за какво се трансформира растежът на хората през вековете . Предполагаше се, че има исторически промени на индивида въобще като тип, изясни Русева и посочи, че в този момент по костен материал се открива, че има интервали, през които растежът се усилва и такива, в които понижава. Върху височината въздействат доста фактори, сподели още специалистът. Според нея увеличение на растежа има, когато се стигне до размесването на огромни групи от хора. Когато има капсулованост на популациите по региони, височината понижава. Освен това растежът зависи и от храненето, като популациите, които одобряват повече скотски белтъци , са по-високи.
Всяка активност, която човек прави, оставя б елези по тялото му и надлежно по костите му, изясни Русева. По думите й по този начин учените получават данни за болесттите в древността, по какъв начин са се разпространявали, каква е била продължителността на живота в античните човешки популации. Според Русева междинната дълготрайност на живота в предишното е била 40 години. Имало е висока смъртност изключително при новородените и при родилките. Най-рисковите интервали за индивида са били най-ранното детство и младостта. След това хората са имали шанса да доживеят и до повече от 40 години, въпреки че са били надалеч от актуалната дълготрайност на човешкия живот.
Костите разкриват качеството на живота на хората , добави Русева. По думите й, защото медицината е била много примитивна, доста болести са водели до инвалидизация. И това е годно за всички археологически интервали, освен за праисторията, посочи специалистът. Тя добави, че до неработоспособност се е стигало даже при счупвания на ръце или крайници. Ако са под колянната или лакътната става, потърпевшият ги е преодолявал без доста съществени последствия. Фрактури, които през днешния ден се лекуват по хирургичен път обаче, са водели до доста тежки затруднения и до инвалидизация.
Един от акцентите в работата на учените сега са проучванията на ДНК. Проблемът е, че генетичният материал, който се извлича, е доста фрагментиран, уточни Русева. Тя посочи, че проучванията са в две направления. Едната е търсене на родствени връзки при най-големите антични популации. Другата посока в работата на учените е търсенето на патогенна ДНК, развиването й в интервалите на човешката история и акомодацията към нея. Тези проучвания се осъществят по огромни интернационалните планове, тъй като са доста скъпи, изясни Русева.
По думите й България не е водеща страна, само че взе участие, тъй като нашите учени разполагат с доста материали. Експертът добави, че се вършат ДНК проучвания на откритите кости във Варненския некропол, както и на други остатъци от праисторията, желязната ера, Средновековието. На въпрос дали може да се възвърне лице по открит череп, Русева отговори, че е допустимо, само че е извънредно трудоемко. Проблем е и това, че откритите цели черепи са доста малко.
Учените към момента не са дали безапелационен отговор на въпроса за какво се трансформира растежът на хората през вековете . Предполагаше се, че има исторически промени на индивида въобще като тип, изясни Русева и посочи, че в този момент по костен материал се открива, че има интервали, през които растежът се усилва и такива, в които понижава. Върху височината въздействат доста фактори, сподели още специалистът. Според нея увеличение на растежа има, когато се стигне до размесването на огромни групи от хора. Когато има капсулованост на популациите по региони, височината понижава. Освен това растежът зависи и от храненето, като популациите, които одобряват повече скотски белтъци , са по-високи.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ