Как загубихме 506 млрд. лв от приватизацията
Много над 500 милиарда лева са изгубили българите от приватизацията на парите и от неизгодните продажби на предприятия от 1990 година насам, написа в свое следствие вестник "168 часа ".
Всъщност раздържавяването стартира още преди 27 години, когато кешът и спестяванията на хората безусловно им бяха извадени от джобовете, с цел да се основат частните банки. По данни на МВФ незабавно след смяната неприятните заеми към този момент са към 17 милиарда лева Загуба, която малко по-късно с рецесията ще бъде трансферирана непосредствено на популацията.
Близки до премиера Андрей Луканов настояват, че той опитал да избегне рецесията, като договаря със Съюз на съветските социалистически републики и със западни банки. Поставял им изискване: "Искахте България да се демократизира, в този момент е ваш ред - в символ на благосклонност само че опростете част от дълга и ни намалете заплащанията. "
Естествено, тактиката на Луканов се проваля. Горбачов освен отхвърля помощ, а отхвърля даже да си заплати единия милиард, който ни дължи по линия на военно-промишления комплекс. За западните банки обстановката е ясна - те в никакъв случай не финансират страна пред банкрут.
За да им отмъсти афектираният Луканов, афишира, че страната стопира да заплаща главниците и лихвите по външния си дълг.
Ефектът е равностоен на нуклеарен гърмеж както за курса на лв., по този начин и за цялата стопанска система. Ако до тогава 100 $ са към 75 лв., то след мораториума Българска народна банка афишира, че обезценката е най-малко 10 пъти. Стотачката в зелено по формалния курс за дни скача до 713 лева, а на черно се търгува по 1500. Така действително неприятните заеми са стопени и платени от популацията.
Отделно то търпи още по-голяма загуба и по линия на хиперинфлацията, защото виталният стандарт се срутва с над 40%.
Съвсем разумно това блокира стопанската система и се стигна до гладната Луканова зима. Докато елементарните хора бяха заети с чисто физическото си оцеляване, някои държавни банкери мислеха с няколко хода напред. Те излязоха на пазара и продължиха играта против лв., увеличавайки облагите от мизерията на хората. С елементарно изкараните благосъстояния те безлихвено финансираха частни банки, които в този интервал никнеха като гъби.
"Умните пари " знаеха, че следва второ разпределяне и се бяха подготвили за още по-големи облаги.
Това бе повода новоизлюпените банкери обилно да отпускат заеми без обезпечения на определени държавни и частни компании, както и на свои търговски сдружения и подставени лица.
През 1995 година министър председателят Жан Виденов изиска да се ориентира в обстановката и поръча отчет на комисията на починалия вътрешен министър Николай Добрев. Констатациите й бяха повече от стряскащи: "През интервала 1990-1996 година в страната са основани и са работили 44 банки, някои от които са съвсем незнайни на обществото. Уставният им капитал за основаване е събиран нелегално от касите и сметките на държавни банки и институции. "
"Сумата на "лошите " и съмнителните заеми в края на 1995 година възлиза на 342,7 милиарда лв., което съставлява близо 40 % от творби през годината БВП ", се твърди още в отчета.
Не е ясно какво е било решението на Виденов, само че е реалност, че централните банкери тогава доста необичайно започнаха да се сприятеляват с финансовите кореспонденти. Почти всеки ден те доста общително ги засипваха с данни какъв брой зле са банките, коя е пред банкрут и така нататък Разбира се, тези диалози бяха неофициални, само че медиите се надпреварваха да нагнетяват суматохата, защото банкерите от Българска народна банка подаваха точно такива данни.
От днешна позиция е ясно, че се е следвал някакъв призрачен проект, целящ втора приватизация на парите на българите.
А това стана незабавно откакто сред май и септември 1996 година под необикновен контрол бяха сложени 14 банки. Пред останалите се виеха големи опашки, финансовата система бе в колапс, а курсът на лв. по отношение на $ всекидневно летеше нагоре.
През февруари 1997 година доларът към този момент бе 2937 лв., а по бюрата и сред банките се търгуваше сред 3000 и 3200 лева Българите бяха милионери, само че действително заплатите им бяха към 20-ина $.
Хора, които имаха по 12 хиляди лева за покупка на апартамент, в един миг се оказаха с 300 марки.
Така за повторно бяха “приватизирани” и спестяванията, и парите в брой на данъкоплатеца. Колко са те, никой специалист не се наеме да каже, само че е несъмнено, че българите са платили и 342-та милиарда необслужвани заеми плюс още 100 милиарда лева Те изчезват мистериозно от българските банки малко преди кабинетът на Жан Виденов да падне. Правейки доста богати разнообразни партийни функционери, някогашни чиновници на Държавна сигурност, на разузнаването.
Така бе разчистен теренът за същинската приватизация, която нямаше да е познатият ни пряк грабеж, в случай че имаше естествени банки. Истината е, че преди банкрута множеството финансови институции бяха дали големи заеми на предприятията и надали щяха да разрешат те да се продадат за по 1-2 лв., както след това стана.
През 1997 година обаче банки нямаше. Валутният ръб стабилизира обстановката, само че стопанската система бе в тежък нокдаун, а България бе във в действителност банкрут. Страна, която не можеше да посрещне обикновени заплащания по бюджета, платежния баланс или външния дълг.
Пред държавното управление на Иван Костов имаше единствено един вид - дълго да се моли на Международния валутен фонд за евтини заеми, с които да запушва пробойните. МВФ обаче сложи тежки условия - ударна приватизация, като всеки месец имаше график - кое дружество по кое време да се продаде.
Изискването на Фонда бе компаниите, за които не се намерят купувачи, да се унищожават. Ключови фигури в този развой бяха починалият вицепремиер Александър Божков и наследникът му Петър Жотев.
Първият бе именита фигура още в ранното Съюз на демократичните сили с тезата си, че стопанската система би трябвало да мине в ръцете на проспериращи западни компании. Затова като вицепремиер той направи серия от турове в Западна Европа и Съединени американски щати, канейки разнообразни концерни да вземат участие в идната приватизация у нас.
Изявен интерес имаше от Германия, само че предлагането им не устройваше синьото държавно управление - офертата бе подмяна на задълженията ни против благосъстоятелност на стратегически български предприятия.
Немската концепция бе да изкупят евтините бумаги по външните ни заеми и с тях на сметка да напазаруват основни компании у нас.
Неофициално Русия също оферираше сходна форма на бартер, само че с на ниска цена синьо гориво, против което кабинетът по комплицирани схеми трябваше да й продаде колоси като "Кремиковци ", "Химко " и торовите фабрики, които на 100% зависеха от природния газ.
От днешна позиция несъмнено мнозина биха се запитали за какво не сме приели някоя от тези предложения? Причината е, че МВФ изискваше при приватизационните покупко-продажби в бюджета да постъпват пари в брой, от тази позиция бартерите въобще не бяха вид.
За страдание Съединени американски щати пасуваха в този развой, тъй като малко преди този момент един някогашен зам.-шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ бе сондирал, че България е затънала в корупция и ще се окаже мочурище за американския бизнес.
Това бе констатацията и на множеството компании в Европа. Те през цялото време смятаха, че е доста по-безопасно да влагат парите си в Чехия, Словакия, Унгария, Полша и Прибалтийските страни, в сравнение с да рискуват да изгубят всичко в България.
В тази обстановка Божков бе в много комплицирана обстановка - от една страна бе МВФ, който всеки месец отпускаше пари, с цел да се върже бюджетът и платежният баланс. От друга страна бе действителността и неналичието на огромни западни концерни за купувачи, а от трета бяха сините комсомолци - хищните момчета в Съюз на демократичните сили.
Те преди малко бяха излезли от панелките, към момента носеха бели хавлиени чорапи и към този момент се виждаха притежатели на структороопределящи предприятия.
Очевидно вицепремиерът не можеше да се оправи с този напън и предприе обезверен ход - приватизация на приватизацията. Той обществено предложения капиталови медиатори от вида на KPMG, "Прайс Уотърхаус ", "Артур Андерсен " и други, които трябваше да продадат тогавашните перли на българската стопанска система като "Балкан ", "Плама ", "Кремиковци ", "Химко ", торовите фабрики, "Горубсо " и други Тези медиатори трябваше да търсят купувачи и да договорят главните параметри на покупко-продажбите.
Върхушката в Съюз на демократичните сили обаче имаше други проекти. Някои фигури към този момент си бяха набелязали избрани предприятия и трябваше незабавно да ги изкарат на загуба, с цел да ги придобият на ниска цена.
За задачата сини групировки изместиха алените от входа и изхода на държавните компании и ударното източване стартира.
Паралелно с това вървеше още един призрачен развой,
наследен от държавното управление на Жан Виденов - работническо-мениджърската приватизация, която икономисти като Емил Хърсев постоянно назовават "разбойническо-мениджърска ".
Тя бе за по-малки предприятия, които посредством всеобщи далавери с боновите книжки попаднаха в разнообразни фондове, а множеството българи пиха по една чаша студена вода. Отделно, след това се оказа, че тарикатите в схемите са плащали с изкупени на безценица компенсаторки.
През това време публиката недоумяваше по какъв начин до през вчерашния ден печеливши компании като "Плама ", "Кремиковци ", "Химко ", "Балкан " и други, внезапно започнаха лавинообразно да натрупат задължения. Докато мениджърите им и министрите в синхрон облъчваха медиите, че е най-добре да се продадат за един лев, само че да се спрат загубите.
Така разумно се стигна до покупко-продажби, при които Авиокомпания "Балкан " и "Кремиковци " бяха продадени надлежно за 1 лев и 1 $. За тогавашния исполин "Химко " по този начин и не се откри покупател, а "Плама " бе вкарана в изкуствена кома.
На обществото все по-трудно можеше да се се изясни за какво се подписват неуместни покупко-продажби от вида "кон за кокошка " и някъде по това време се завъртя прякорът на Божков "Мистър 10% ". Най-логичното бе той да бъде заплетен в скандал от най-близките си сътрудници и заместници и да бъде отхвърлен. Започнаха серия следствия, Божков се разболя, влезе в тежка борба с нелечимо заболяване, само че никой не разбра за това до края.
Постът му бе поверен на Петър Жотев, който трябваше да почисти облика на кабинета и да продължи с приватизацията на банките. Една от покупко-продажбите обаче се оказа съдбовна. Мениджърите направиха обществено притежание, че страната е "забравила " да си вземе големия дял, което безусловно срина репутацията и на Жотев, и на държавното управление. После репортерите постоянно го засичаха пред Народния спектакъл да играе шах с кибиците, облечен повече от неглиже.
Краят на мандата на синия кабинет бе белязан от още две емблематични схеми,
с помощта на които до неотдавна плащахме извънредно безценен ток.
Сделките за Топлоелектрическа централа "Марица Изток " 1 и 3 бяха контрактувани и съвсем финализирани дни преди парламентарните избори през 2001 година Под предлог, че зад купувачите стоят щатски компании, страната одобри да изкупува тока на закрепени цени за 15 години напред, като те бяха доста по-високи от тези на другите централи.
Заради свадите с идването на царя на власт стартира проверка. Парламентарната подкомисия, ръководена от депутата Димитър Ламбовски, си сложи същите цели, както в този момент държавното управление на Бойко Борисов.
Бяха събрани едни от най-хубавите специалисти, икономисти и учени.
След разбор на всички покупко-продажби те стигнаха до стряскащото умозаключение, че до 2001 година продадените активи са били на стойност 26 милиарда $, само че приходите от тях са едвам 1,7 милиарда лева
Тоест обществото е изгубило към 25 милиарда $ за 4 години.
Вероятно поради това стилът на приватизацията при царя бе много по-различен. Тогава се продадоха две банки, БТК, трите ЕРП-та и няколко по-малки предприятия. Интересното е, че от всички тях парите бяха двойно повече спрямо получените при синьото държавно управление, което продаде над 3 хиляди предприятия. При царя за тези няколко покупко-продажби приходите бяха 3,3 милиарда лева, а при десните - за близо 60% от българската стопанска система - сред 1,3 и 1,7 милиарда по разнообразни данни.
Всъщност раздържавяването стартира още преди 27 години, когато кешът и спестяванията на хората безусловно им бяха извадени от джобовете, с цел да се основат частните банки. По данни на МВФ незабавно след смяната неприятните заеми към този момент са към 17 милиарда лева Загуба, която малко по-късно с рецесията ще бъде трансферирана непосредствено на популацията.
Близки до премиера Андрей Луканов настояват, че той опитал да избегне рецесията, като договаря със Съюз на съветските социалистически републики и със западни банки. Поставял им изискване: "Искахте България да се демократизира, в този момент е ваш ред - в символ на благосклонност само че опростете част от дълга и ни намалете заплащанията. "
Естествено, тактиката на Луканов се проваля. Горбачов освен отхвърля помощ, а отхвърля даже да си заплати единия милиард, който ни дължи по линия на военно-промишления комплекс. За западните банки обстановката е ясна - те в никакъв случай не финансират страна пред банкрут.
За да им отмъсти афектираният Луканов, афишира, че страната стопира да заплаща главниците и лихвите по външния си дълг.
Ефектът е равностоен на нуклеарен гърмеж както за курса на лв., по този начин и за цялата стопанска система. Ако до тогава 100 $ са към 75 лв., то след мораториума Българска народна банка афишира, че обезценката е най-малко 10 пъти. Стотачката в зелено по формалния курс за дни скача до 713 лева, а на черно се търгува по 1500. Така действително неприятните заеми са стопени и платени от популацията.
Отделно то търпи още по-голяма загуба и по линия на хиперинфлацията, защото виталният стандарт се срутва с над 40%.
Съвсем разумно това блокира стопанската система и се стигна до гладната Луканова зима. Докато елементарните хора бяха заети с чисто физическото си оцеляване, някои държавни банкери мислеха с няколко хода напред. Те излязоха на пазара и продължиха играта против лв., увеличавайки облагите от мизерията на хората. С елементарно изкараните благосъстояния те безлихвено финансираха частни банки, които в този интервал никнеха като гъби.
"Умните пари " знаеха, че следва второ разпределяне и се бяха подготвили за още по-големи облаги.
Това бе повода новоизлюпените банкери обилно да отпускат заеми без обезпечения на определени държавни и частни компании, както и на свои търговски сдружения и подставени лица.
През 1995 година министър председателят Жан Виденов изиска да се ориентира в обстановката и поръча отчет на комисията на починалия вътрешен министър Николай Добрев. Констатациите й бяха повече от стряскащи: "През интервала 1990-1996 година в страната са основани и са работили 44 банки, някои от които са съвсем незнайни на обществото. Уставният им капитал за основаване е събиран нелегално от касите и сметките на държавни банки и институции. "
"Сумата на "лошите " и съмнителните заеми в края на 1995 година възлиза на 342,7 милиарда лв., което съставлява близо 40 % от творби през годината БВП ", се твърди още в отчета.
Не е ясно какво е било решението на Виденов, само че е реалност, че централните банкери тогава доста необичайно започнаха да се сприятеляват с финансовите кореспонденти. Почти всеки ден те доста общително ги засипваха с данни какъв брой зле са банките, коя е пред банкрут и така нататък Разбира се, тези диалози бяха неофициални, само че медиите се надпреварваха да нагнетяват суматохата, защото банкерите от Българска народна банка подаваха точно такива данни.
От днешна позиция е ясно, че се е следвал някакъв призрачен проект, целящ втора приватизация на парите на българите.
А това стана незабавно откакто сред май и септември 1996 година под необикновен контрол бяха сложени 14 банки. Пред останалите се виеха големи опашки, финансовата система бе в колапс, а курсът на лв. по отношение на $ всекидневно летеше нагоре.
През февруари 1997 година доларът към този момент бе 2937 лв., а по бюрата и сред банките се търгуваше сред 3000 и 3200 лева Българите бяха милионери, само че действително заплатите им бяха към 20-ина $.
Хора, които имаха по 12 хиляди лева за покупка на апартамент, в един миг се оказаха с 300 марки.
Така за повторно бяха “приватизирани” и спестяванията, и парите в брой на данъкоплатеца. Колко са те, никой специалист не се наеме да каже, само че е несъмнено, че българите са платили и 342-та милиарда необслужвани заеми плюс още 100 милиарда лева Те изчезват мистериозно от българските банки малко преди кабинетът на Жан Виденов да падне. Правейки доста богати разнообразни партийни функционери, някогашни чиновници на Държавна сигурност, на разузнаването.
Така бе разчистен теренът за същинската приватизация, която нямаше да е познатият ни пряк грабеж, в случай че имаше естествени банки. Истината е, че преди банкрута множеството финансови институции бяха дали големи заеми на предприятията и надали щяха да разрешат те да се продадат за по 1-2 лв., както след това стана.
През 1997 година обаче банки нямаше. Валутният ръб стабилизира обстановката, само че стопанската система бе в тежък нокдаун, а България бе във в действителност банкрут. Страна, която не можеше да посрещне обикновени заплащания по бюджета, платежния баланс или външния дълг.
Пред държавното управление на Иван Костов имаше единствено един вид - дълго да се моли на Международния валутен фонд за евтини заеми, с които да запушва пробойните. МВФ обаче сложи тежки условия - ударна приватизация, като всеки месец имаше график - кое дружество по кое време да се продаде.
Изискването на Фонда бе компаниите, за които не се намерят купувачи, да се унищожават. Ключови фигури в този развой бяха починалият вицепремиер Александър Божков и наследникът му Петър Жотев.
Първият бе именита фигура още в ранното Съюз на демократичните сили с тезата си, че стопанската система би трябвало да мине в ръцете на проспериращи западни компании. Затова като вицепремиер той направи серия от турове в Западна Европа и Съединени американски щати, канейки разнообразни концерни да вземат участие в идната приватизация у нас.
Изявен интерес имаше от Германия, само че предлагането им не устройваше синьото държавно управление - офертата бе подмяна на задълженията ни против благосъстоятелност на стратегически български предприятия.
Немската концепция бе да изкупят евтините бумаги по външните ни заеми и с тях на сметка да напазаруват основни компании у нас.
Неофициално Русия също оферираше сходна форма на бартер, само че с на ниска цена синьо гориво, против което кабинетът по комплицирани схеми трябваше да й продаде колоси като "Кремиковци ", "Химко " и торовите фабрики, които на 100% зависеха от природния газ.
От днешна позиция несъмнено мнозина биха се запитали за какво не сме приели някоя от тези предложения? Причината е, че МВФ изискваше при приватизационните покупко-продажби в бюджета да постъпват пари в брой, от тази позиция бартерите въобще не бяха вид.
За страдание Съединени американски щати пасуваха в този развой, тъй като малко преди този момент един някогашен зам.-шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ бе сондирал, че България е затънала в корупция и ще се окаже мочурище за американския бизнес.
Това бе констатацията и на множеството компании в Европа. Те през цялото време смятаха, че е доста по-безопасно да влагат парите си в Чехия, Словакия, Унгария, Полша и Прибалтийските страни, в сравнение с да рискуват да изгубят всичко в България.
В тази обстановка Божков бе в много комплицирана обстановка - от една страна бе МВФ, който всеки месец отпускаше пари, с цел да се върже бюджетът и платежният баланс. От друга страна бе действителността и неналичието на огромни западни концерни за купувачи, а от трета бяха сините комсомолци - хищните момчета в Съюз на демократичните сили.
Те преди малко бяха излезли от панелките, към момента носеха бели хавлиени чорапи и към този момент се виждаха притежатели на структороопределящи предприятия.
Очевидно вицепремиерът не можеше да се оправи с този напън и предприе обезверен ход - приватизация на приватизацията. Той обществено предложения капиталови медиатори от вида на KPMG, "Прайс Уотърхаус ", "Артур Андерсен " и други, които трябваше да продадат тогавашните перли на българската стопанска система като "Балкан ", "Плама ", "Кремиковци ", "Химко ", торовите фабрики, "Горубсо " и други Тези медиатори трябваше да търсят купувачи и да договорят главните параметри на покупко-продажбите.
Върхушката в Съюз на демократичните сили обаче имаше други проекти. Някои фигури към този момент си бяха набелязали избрани предприятия и трябваше незабавно да ги изкарат на загуба, с цел да ги придобият на ниска цена.
За задачата сини групировки изместиха алените от входа и изхода на държавните компании и ударното източване стартира.
Паралелно с това вървеше още един призрачен развой,
наследен от държавното управление на Жан Виденов - работническо-мениджърската приватизация, която икономисти като Емил Хърсев постоянно назовават "разбойническо-мениджърска ".
Тя бе за по-малки предприятия, които посредством всеобщи далавери с боновите книжки попаднаха в разнообразни фондове, а множеството българи пиха по една чаша студена вода. Отделно, след това се оказа, че тарикатите в схемите са плащали с изкупени на безценица компенсаторки.
През това време публиката недоумяваше по какъв начин до през вчерашния ден печеливши компании като "Плама ", "Кремиковци ", "Химко ", "Балкан " и други, внезапно започнаха лавинообразно да натрупат задължения. Докато мениджърите им и министрите в синхрон облъчваха медиите, че е най-добре да се продадат за един лев, само че да се спрат загубите.
Така разумно се стигна до покупко-продажби, при които Авиокомпания "Балкан " и "Кремиковци " бяха продадени надлежно за 1 лев и 1 $. За тогавашния исполин "Химко " по този начин и не се откри покупател, а "Плама " бе вкарана в изкуствена кома.
На обществото все по-трудно можеше да се се изясни за какво се подписват неуместни покупко-продажби от вида "кон за кокошка " и някъде по това време се завъртя прякорът на Божков "Мистър 10% ". Най-логичното бе той да бъде заплетен в скандал от най-близките си сътрудници и заместници и да бъде отхвърлен. Започнаха серия следствия, Божков се разболя, влезе в тежка борба с нелечимо заболяване, само че никой не разбра за това до края.
Постът му бе поверен на Петър Жотев, който трябваше да почисти облика на кабинета и да продължи с приватизацията на банките. Една от покупко-продажбите обаче се оказа съдбовна. Мениджърите направиха обществено притежание, че страната е "забравила " да си вземе големия дял, което безусловно срина репутацията и на Жотев, и на държавното управление. После репортерите постоянно го засичаха пред Народния спектакъл да играе шах с кибиците, облечен повече от неглиже.
Краят на мандата на синия кабинет бе белязан от още две емблематични схеми,
с помощта на които до неотдавна плащахме извънредно безценен ток.
Сделките за Топлоелектрическа централа "Марица Изток " 1 и 3 бяха контрактувани и съвсем финализирани дни преди парламентарните избори през 2001 година Под предлог, че зад купувачите стоят щатски компании, страната одобри да изкупува тока на закрепени цени за 15 години напред, като те бяха доста по-високи от тези на другите централи.
Заради свадите с идването на царя на власт стартира проверка. Парламентарната подкомисия, ръководена от депутата Димитър Ламбовски, си сложи същите цели, както в този момент държавното управление на Бойко Борисов.
Бяха събрани едни от най-хубавите специалисти, икономисти и учени.
След разбор на всички покупко-продажби те стигнаха до стряскащото умозаключение, че до 2001 година продадените активи са били на стойност 26 милиарда $, само че приходите от тях са едвам 1,7 милиарда лева
Тоест обществото е изгубило към 25 милиарда $ за 4 години.
Вероятно поради това стилът на приватизацията при царя бе много по-различен. Тогава се продадоха две банки, БТК, трите ЕРП-та и няколко по-малки предприятия. Интересното е, че от всички тях парите бяха двойно повече спрямо получените при синьото държавно управление, което продаде над 3 хиляди предприятия. При царя за тези няколко покупко-продажби приходите бяха 3,3 милиарда лева, а при десните - за близо 60% от българската стопанска система - сред 1,3 и 1,7 милиарда по разнообразни данни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ