Сънищата, които се сбъдват
Много хора имат вяра, че това, което видят насън, безусловно ще се сбъдне. Това се удостоверява от известни персони, които заслужават цялостно доверие.
Например, международно известният британски публицист Ръдиард Киплинг. Той нееднократно разказвал на познатите си един собствен изумителен сън, за който не можел да откри пояснение.
Киплинг сънувал, че е поканен на някакъв формален банкет. Залата била обширна, подът – облицован с огромни плочи от добре обработен камък. Наоколо имало доста хора, облечени във фракове. Провеждала се тържествена гала, само че Киплинг не видял каква съответно, тъй като пред него пълен господин заслонявал цялата панорама. След церемонията тълпата се преместила в друга част на залата. Тогава към него се доближил един мъж, хванал го за лакътя и рекъл: „ Позволете да ви кажа няколко думи! “
След съня минали два месеца – и ето, че писателят бил поканен на формален банкет. Мястото, където се състояло събитието, се оказало тъкмо същото, както в неговия сън. Голяма навалица мъже във фракове, каменен под с плочи, пълен мъж начело, който му пречел да гледа. Всичко било едно към едно.
Киплинг стоял и размишлявал какъв брой надалеч ще стигне тази поразителна аналогия. Но церемонията завършила и поканените тръгнали към другия завършек на залата. Изведнъж от тълпата излязъл някакъв изцяло чужд господин и го хванал за лакътя с думите: „ Позволете да ви кажа няколко думи! “
Неочакваната среща нямала никакви последствия за Киплинг. Интересен е самият факт на случката. Той първо я сънувал – а по-късно тя се повторила с най-големи детайлности. Именно това шокирало писателя, който до края на живота си запомнил този чудноват сън и го разказвал на своите другари.
Но освен сънищата на забележителни персони се сбъдват. Това се случва и със напълно елементарни хора. Такъв бил Робърт Бересфорд. Той сънувал изумителен сън, когато бил на възраст 4 години. Било краят на 1918 година. Първата международна война приключвала. Последните артилерийски залпове разтърсвали изранения свят, само че хората чувствали, че наближава дълго чаканият кротичък живот.
Следобяд на 15 ноември, до момента в който спял, Боби ненадейно почнал да бълнува. По-рано това в никакъв случай не се било случвало. Бащата обезпокоително се навел над сина си. Детето продължавало да повтаря: „ Горката госпожа Тима! Непременно й кажете цялата истина! “
Родителите и роднините на Боби не познавали никаква госпожа Тима. Майката се привела над спящото дете и попитала какво тъкмо би трябвало да се каже на тази дама. В продължение на няколко секунди настъпила тишина, след това Боби, дишайки тежко, промърморил: „ За Едуин. Нещастният човек. Той умря напряко в калта. Горката, горката госпожа Тима! “
Когато Боби се събудил, изглеждал като изцяло крепко и отпочинало дете. Не си спомнял никакъв сън, не знаел и името Тима. Но един от роднините ги подсетил, че в прилежащо село, на 20 благи отсам, живеела такава жена.
Пет дни след странния сън госпожа Тима получила известие, че синът й е умрял в стълкновение. Трагичната преживелица станала на другия ден след съня на Боби.
Така, по някаква странна причина детето говорило в съня си за хора, които в никакъв случай не познавало в действителния живот. То видяло събитие, което се случило един ден по-късно в непозната страна, на 300 благи от него.
Ето и още един образец за осъществен сън. Това се случило през 1940 година по време на известния погром на английските войски при Дюнкерк, където те били разрушени изцяло от немците. Сред изчезналите безследно бил ефрейтор Теди Уотсън. Майка му, почтената госпожа Хелън Уотсън, живеела в Елербек (Англия). Тя чувствала, че синът й е погубен, само че управляващите не можели да й дадат никакъв документ, потвърждаващ гибелта му. При паническото бягство цялата документи била изгубена.
През 1955 година, към този момент в края на живота си, госпожа Уотсън почнала да мисли по какъв начин да откри гроба на своя наследник. Желанието й било доста мощно и един път тя сънувала, че се намира на военно гробище. В него имало стотици бели кръстове. Госпожа Уотсън постепенно вървяла сред тях, до момента в който се озовала в отдалечен ъгъл. Там стоял уединен кръст. Изведнъж край него се появил нейният ухилен наследник – и бързо липсващ.
Жената обърнала внимание на километричния камък, по който можело да се открие това гробище. Тя отпътувала за Дюнкерк и бързо намерила мястото. Открила и кръста, където се явил синът й. Посочила го на офицера, който я придружавал. Той отбелязал върху карта местоположението на гроба. Когато госпожа Уотсън се завърнала в Англия, там към този момент я чакало уведомление от военния комисариат.
Съобщавали й, че гробът бил отворен. Върху натрупа намерили гравирана табакера и медальон с добре непокътната фотография. Те принадлежали на ефрейтор Теди Уотсън.
