Много хора страдат всеки ден, но това не ги прави

Много хора страдат всеки ден, само че това не ги прави по-мъдри. Само тези, които откакто са се отървали от страданието се успокояват, могат да се вслушат в гласа на сърцето си и да последват препоръките му.

Най-фините перли израстват от песъчинки, които нервират бисерните миди. Да, всички знаем това, и въз основа на това познание, по някаква причина считаме, че единствено изпитвайки премеждия и неудобства, можем да получим същинска мъдрост. Но дали това е по този начин? В последна сметка, като мислим по този метод, гледаме живота единствено от едната му (при това – не най-добрата) страна.

Да, житейският опит в действителност е източник на мъдрост, само че … вие не можете да учите житейските уроци, когато сте надълбоко затънали в борба с житейските проблеми. Едва когато борбата свърши, а вие сте се успокоили, вашият вътрешен влъхва стартира да ви дава изстраданите бисери на добитите познания.

Само положението на мира –  най- дълбоката и най-умната част от разсъдъка ви, може да пробие през шума и хаоса на живота ви и да ви каже какво да вършиме по-нататък.

Ние се покланяме на страданията, които, както ни е вменено да мислим, ни подаряват с мъдрост, само че в действителност ние не би трябвало да почитаме тях, а спокойствието.

Често могат да се прочетат  във вестниците и обществените мрежи истории за хора, които откакто преминат през голям брой житейски тествания, в последна сметка получават висок прочувствен разсъдък. Тези истории са доста действителни. И в действителност тези хора, откакто са претърпели цялата си болежка, стават доста по-мъдри … Но ние в действителност извличаме изцяло погрешна информация от такива истории.

Тези истории могат да ви накарат да мислите, че неподходящите житейски условия и болката, обвързвана с тях, ни вършат по-мъдри автоматизирано, на практика на автопилот. Само че в реалност това не е по този начин.

Страданието в действителност не се трансформира в мъдрост.

Много хора страдат всеки ден, само че това не ги прави по-мъдри. Само тези, които откакто са се отървали от страданието, минават към успокоение и улегналост, могат да се вслушват гласа на сърцето си и да следват препоръките му.

Свържете се с мъдростта

Ако не сте привикнали да се вслушвате в гласа на сърцето си, тогава първият контакт с вашия дълбочинен влъхва може да се окаже много сложен и може да не съумеете да го извършите незабавно.  Но не се отчайвайте! Дори великият Буда е седял под едно дърво известно време, преди да премине към прояснение – и той е трябвало да изтърпи доста борби с вътрешните си демони.

Когато вътрешните демони на Буда изстрелвали стрели към него (стрели, изковани от стремежи и нежелани мисли – с една дума, от привързаностите си), той оставал имобилен. И какво си мислите – стрелите, които не достигали до задачата, се превръщали в цветя. И в последна сметка неговото успокоение и устойчивост го довели до духовно събуждане.

Когато ориста ни изправя против компликации и тествания в  живота, най-хубавият съвет, който можете да чуете, е единствено от самия вас. Но с цел да чуете виковете на вътрешния си глас, би трябвало да се намирате в успокоение.

Страховете ни още веднъж ще се пробват да ни надвият като демоните, стрелящи със стрели по Буда, само че в случай че сте спокойни и индиферентни, те няма да могат да ви допрян и няма да се привържете към тях. Когато се отдръпнете от границите на своето его, в това число и от страха, ще започнете да гледате този свят с в действителност умен взор.

Мъдростта разцъфтява единствено в мир и успокоение

Умът ви се намира в много безредно положение, до момента в който вие самият не му дадете успокоение. Постоянният инцидентен звук на мислите уморява, а тяхното придвижване ви лишава време и сила. Така че, в случай че желаете да сте малко по-мъдри, просто поседете умерено (или безшумно ходете напред – назад) и ще превърнете ненужните ви мисли в красиви цветя, като просто не им обръщайте внимание.

Приемете вашите мисли за себе си като нещо, което фактически съществува, само че им позволете да съществуват като нещо настрана от вас. И пробвайте сами да влезете в ролята на слушателя, който слуша тези мисли, само че не въздейства на тяхното наличие. И … като очевидец на вашите лични мисли, скоро ще намерите тъкмо пространството в дълбините на душата си, което е изпълнено с тиха, спокойна мъдрост.

Понякога това съвсем незабавно ви води до прозрения. Понякога тези мини-паузи от вътрешния безпорядък прибавят мъдрост към вас последователно, капка по капка. Но в този и в другия случай вие ставате по-мъдри, както интелектуално, по този начин и прочувствено.

За да култивираме в себе си по този начин нужния ни прочувствен разсъдък, изобщо не е нужно да страдате, въобще не би трябвало да страдате. Просто по-често се отдалечавайте от ненужните мисли за себе си и се наслаждавайте на спокойствието и хубостта на природата.

Повярвайте, природата и светът са способни да ви подарят голям брой прелестни перли на мъдростта, единствено в случай че сте подготвени да ги приемете. Мъдростта е скрита във всичко – в отблясъците на водата, в игрите на децата и даже в пеенето на птиците и шума на вълните. Просто си подарете малко успокоение и мъдростта няма да закъснее да пристигна при вас.

Wisdom Comes from Stillness Not Suffering

Още по тематиката:

Любимото упражнение на Буда: „ Представете си, че имате всичко! “

Веднъж след проповедта си Буда се оказал заобиколен от огромен брой хора. Той им разказал за изкуството да се следва Дхарма и предизвикал  у хората неразбиране и доста въпроси, които…

Уроците на Буда: „ Няма привързаности – няма премеждия “!

Буда значи „ пробуден “ или „ образован “. В своето време Сидхартха Гаутама е бил популярен нравствен ментор и създател на будизма в антична Индия. В множеството будистки обичаи той се счита за…