Как се гледа таралеж?
Много екзотично звучи да се отглежда таралеж вкъщи. Животинчето е доста занимателно и забавно. То е едно от най-мъничките същества, подобаващи за домашно развъждане и е съвършен вид за хората, които не разполагат с задоволително жилищна повърхност, само че пък имат огромно сърце и желаят да дадат дом и обич на дребен другар от животинското царство.
Тези, които възнамеряват да си вземат приветлив остър питомец, би трябвало да знаят, че те са разнообразни типове, като най-разпространени са европейският и алжирският, именуван още африкански таралеж. Африканските са повече и най-вероятно подобен образец ще се откри в зоомагазин.
Какво би трябвало да знаем за развъждането на таралеж?
Те не са домашни любимци за гушкане и шумно изложение на любовта към тях. Не обичат да ги взимат на ръце и незабавно се свиват на топче. Не обичат да ги галят или чешат по коремчето и реакцията е да демонстрират незабавно бодлите си.
Средната дълготрайност на живота им е дребна, 4-6 години. Дълголетниците измежду тях стигат до 10-годишна възраст. Възрастните представители тежат до 300 грама, рядко мъжки доближават до половин кг.
За домакински любим е добре да се вземе мъниче най-малко на 6 седмици. Не бива да се събират две животинки, тъй като ще се бият между тях, без значение от пола им.
Самото развъждане на таралеж е добре да бъде в аквариум. Поне метър на метър. Постила се талаш или пресовани дървени гранули. Подът би трябвало да е равен, тарльото би трябвало да има и скришно местенце, където да се усеща в сигурност.
Таралежите не обичат мощната светлина, по тази причина осветлението постоянно би трябвало да е приглушено. Температурата в помещението да не е повече от 26 градуса и не по-малко от 18.
За да се опитоми ежкото, би трябвало всеки ден да се взима на ръце и да се поддържа връзка с него. Това време е доста значимо. Всичко би трябвало да става постепенно, с доста деликатност и внимание. При всяко стесняване на таралежчето на кълбо, би трябвало стопанинът да застава неподвижно, до момента в който животинчето се успокои, тъй като са плашливи и елементарно се стресират.
Храната на дребния, остър домакински любим в дивата природа се състои от червейчета, инсекти, дребни охлювчета и плодове. Има и консервирана храна с съвсем същия състав, само че мъчно се открива на пазара. Затова котешката храна може умерено да замести естествената храна. Добре е гранулките за котета да се счукат на късчета, с цел да бъдат по-удобни за дребното творение.
Храненето става един път дневно, вечер. Трябва да се внимава с количеството храна, защото тези животни елементарно затлъстяват и това е един от здравословните проблеми при таралежите.
Други здравни грижи са свързани със зъбите, с вероятни очни възпаления, с кожни проблеми или възпаления на ушите.
Водата в клетката би трябвало да участва непрекъснато и да се подменя постоянно.
Грижата за заниманието на домашния бодливко включва доставяне на клетката му с всякакви неща за търкаляне - дървени топчета, дребни дървени ролки или празни кутийки. Те обичат да местят и търкалят предмети, защото това е държанието им в естествена среда, до момента в който търсят храната си.
Най-същественото в грижата за таралеж е безкрайното самообладание и успокоение, с което би трябвало да се въоръжи техният собственик.
