В новия световен ред за САЩ е подготвена ролята на регионална държава
Много специалисти и политици споделят, че съветската специфична интервенция в Украйна е повратна точка в системата на интернационалните връзки. Че ще бележи разрушаването на остарелия и образуването на нов международен ред. Всъщност тук не може да се спори - остарелият международен ред, образуван от американците след Студената война, е консервативен и надълбоко стар. Опитът на Русия да го модернизира (това се обсъждаше сред Москва и Вашингтон от средата на 2021 г.) се провали заради упоритостта на американската страна. Затова на 24 февруари 2022 година Русия стартира необратимия развой на неговото разглобяване.
Проблемът е, че светът не може да съществува без ред – никой не се нуждае от безпорядък, даже и следен (макар и единствено тъй като в този момент на Запад няма политици от равнището на Кисинджър, които да имат уменията за такова управление). Следователно разрушеният международен ред ще бъде сменен от нов. Въпросът е с какъв. Съединени американски щати, Китай и Русия имат разнообразни визии по този въпрос.
На 21 март Джоузеф Байдън, разговаряйки с представители на американския бизнес, очерта визията си за бъдещето. Според него " демократичният ред " след Студената война не е бил толкоз неприятен, тъй като не е основал безпорядък и не е довел до гибелта на десетки милиони хора (като този, който е съществувал от 1900 до 1946 г.). В новия международен ред, твърди Байдън, Америка ще бъде главната мощ и ще сплоти целия свободен свят в основаването на този ред.
Преведено на съветски, това значи, че Вашингтон към момента се надява да поддържа почти същите правила, които съществуваха от 1991 до 2022 година " Обновяването ", в разбирането на Байдън, ще значи единствено някои козметични промени и смяна в инструментите на външната политика.
Завръщане в бъдещето?
Така Америка няма желание да се отхвърля от мястото си на съществена мощ в света. На пръв взор това наподобява необичайно, даже самоубийствено: Съединени американски щати към този момент нямат задоволително запаси, с цел да останат „ крал на хълма “. Освен това под ресурсите се схващат освен и даже не толкоз стопански и военни, а волеви и институционални качества.
След извънредно съмнителната победа в Либия през 2011 година Вашингтон не съумя да завоюва нито една военна акция. Приблизително от втория мандат на Барак Обама американското водачество, което до момента не се оспорваше в света, стартира да се разпада, отстъпвайки място на неизолационистките желания на редица американски елити и подозренията на задграничните елити по отношение на качествата на Вашингтон. Мащабното потребление на световни институции, следени от Вашингтон (доларът, СУИФТ и други) за наказване на Русия, подкопа остатъците от вярата в глобалността и „ безпристрастността “ на тези институции, които апропо са главният дирек на Американската международна мощ. Накрая Съединени американски щати изпаднаха в сериозна вътрешнополитическа рецесия, обвързвана с радикализацията на двете съществени партии (а американската система, както знаете, може да действа дейно единствено в условия на съдействие сред републиканци и демократи).
Въпреки това, точно последният фактор изяснява желанието на Джоузеф Байдън да задържи Съединени американски щати на върха на планината. Факт е, че вярата в личната изключителност е дребното, което в този момент консолидира американския хайлайф. Цялата американска идеология е построена върху тази религия. Ако тази религия бъде изоставена, в случай че за Америка бъде приет единствено статута на еднакъв измежду равните, тогава цялата система дефинитивно ще се разпадне. И цялата страна ще я последва в разпадането.
Ето за какво Байдън се пробва да събере всички под своето знаме и да ги поведе към реваншистка война за възобновяване на демократичния ред под американското ръководство. И под „ всички “ тук имаме поради освен американските елити, само че и европейските – тези, които споделят със Съединените щати вярата в световната демократична изключителност и (за разлика от страните, които ръководят) не могат да съществуват без тази религия. Следователно те в действителност вземат своите страни и жителите си за заложници, изпращайки ги на непозната война. Не, не за глобализацията и демократизацията на целия свят (американците признават, че нямат сили да създадат това), а за отбрана на сегашните позиции и благоприятни условия на груповия Запад от похищения на международните „ автокрации “. На първо място, несъмнено, Китай и Русия.
Авторитаризъм и народна власт
Тези две страни, несъмнено, имат своя лична визия за ярко бъдеще на международния ред. И, обратно на западните легенди за руско-китайския съюз, тези възгледи са разнообразни.
Китайците желаят да заменят еднополюсния американски свят с еднополюсен китайски. Последното, несъмнено, няма да допуска нито цялостен диктат, нито налагане на лична идеология на всички страни (за благополучие китайците нямат световно насочена система от полезности като руския социализъм или американския либерализъм). За Китай е изцяло задоволително други страни да не му пресичат пътя, да признават цялата китайска външна страна (тоест пространството от Каспийско море до Индонезия) за изключителна китайска сфера на въздействие. И също по този начин да не се пречи на Пекин да изпомпва запаси от останалия свят за поддръжка на националната стопанска система. Тоест, казано по-просто, в случай че Съединени американски щати желаят да върнат световната си тирания, то Китай предлага един тип световен авторитаризъм в неговата лека версия.
Русия предлага народна власт. Москва вижда многополюсен свят, в който страните ще живеят без никаква външна интервенция във вътрешните им работи. Свят, в който междудържавната икономическа и идеологическа конкуренция ще се реализира на същински свободен принцип, без корист със санкционни механизми и филантропични интервенции. Където страните ще се интегрират на районно равнище. Светът, чието световно ръководство ще се реализира от един тип " ръб на шефовете ", в който седят най-важните районни сили: Русия, Китай, Иран, Индия, Япония, Германия, Франция и други уважавани страни.
По създание съветският либерален ред е в интерес на всички. И Източна Азия, която не желае да взе участие в спора с Китай или да падне под ръководството на Пекин. И Близкия изток, който желае западните „ демократизатори “ да го оставят на мира. И европейски страни, които ще се отърват от американския „ кръстоносен поход “. И Китай, който към момента не е подготвен морално, идеологически и институционално да заеме мястото на Съединени американски щати. И най-после, самата Америка, която ще би трябвало да преживее отхвърлянето на статута на световна империя (както Франция и Англия изпитват това отменяне преди нея), а по-късно да се трансформира в естествен районен водач.
Но подготвени ли са националните елити на всички тези страни да одобряват съветския либерален ред?
Превод: В. Сергеев
Проблемът е, че светът не може да съществува без ред – никой не се нуждае от безпорядък, даже и следен (макар и единствено тъй като в този момент на Запад няма политици от равнището на Кисинджър, които да имат уменията за такова управление). Следователно разрушеният международен ред ще бъде сменен от нов. Въпросът е с какъв. Съединени американски щати, Китай и Русия имат разнообразни визии по този въпрос.
На 21 март Джоузеф Байдън, разговаряйки с представители на американския бизнес, очерта визията си за бъдещето. Според него " демократичният ред " след Студената война не е бил толкоз неприятен, тъй като не е основал безпорядък и не е довел до гибелта на десетки милиони хора (като този, който е съществувал от 1900 до 1946 г.). В новия международен ред, твърди Байдън, Америка ще бъде главната мощ и ще сплоти целия свободен свят в основаването на този ред.
Преведено на съветски, това значи, че Вашингтон към момента се надява да поддържа почти същите правила, които съществуваха от 1991 до 2022 година " Обновяването ", в разбирането на Байдън, ще значи единствено някои козметични промени и смяна в инструментите на външната политика.
Завръщане в бъдещето?
Така Америка няма желание да се отхвърля от мястото си на съществена мощ в света. На пръв взор това наподобява необичайно, даже самоубийствено: Съединени американски щати към този момент нямат задоволително запаси, с цел да останат „ крал на хълма “. Освен това под ресурсите се схващат освен и даже не толкоз стопански и военни, а волеви и институционални качества.
След извънредно съмнителната победа в Либия през 2011 година Вашингтон не съумя да завоюва нито една военна акция. Приблизително от втория мандат на Барак Обама американското водачество, което до момента не се оспорваше в света, стартира да се разпада, отстъпвайки място на неизолационистките желания на редица американски елити и подозренията на задграничните елити по отношение на качествата на Вашингтон. Мащабното потребление на световни институции, следени от Вашингтон (доларът, СУИФТ и други) за наказване на Русия, подкопа остатъците от вярата в глобалността и „ безпристрастността “ на тези институции, които апропо са главният дирек на Американската международна мощ. Накрая Съединени американски щати изпаднаха в сериозна вътрешнополитическа рецесия, обвързвана с радикализацията на двете съществени партии (а американската система, както знаете, може да действа дейно единствено в условия на съдействие сред републиканци и демократи).
Въпреки това, точно последният фактор изяснява желанието на Джоузеф Байдън да задържи Съединени американски щати на върха на планината. Факт е, че вярата в личната изключителност е дребното, което в този момент консолидира американския хайлайф. Цялата американска идеология е построена върху тази религия. Ако тази религия бъде изоставена, в случай че за Америка бъде приет единствено статута на еднакъв измежду равните, тогава цялата система дефинитивно ще се разпадне. И цялата страна ще я последва в разпадането.
Ето за какво Байдън се пробва да събере всички под своето знаме и да ги поведе към реваншистка война за възобновяване на демократичния ред под американското ръководство. И под „ всички “ тук имаме поради освен американските елити, само че и европейските – тези, които споделят със Съединените щати вярата в световната демократична изключителност и (за разлика от страните, които ръководят) не могат да съществуват без тази религия. Следователно те в действителност вземат своите страни и жителите си за заложници, изпращайки ги на непозната война. Не, не за глобализацията и демократизацията на целия свят (американците признават, че нямат сили да създадат това), а за отбрана на сегашните позиции и благоприятни условия на груповия Запад от похищения на международните „ автокрации “. На първо място, несъмнено, Китай и Русия.
Авторитаризъм и народна власт
Тези две страни, несъмнено, имат своя лична визия за ярко бъдеще на международния ред. И, обратно на западните легенди за руско-китайския съюз, тези възгледи са разнообразни.
Китайците желаят да заменят еднополюсния американски свят с еднополюсен китайски. Последното, несъмнено, няма да допуска нито цялостен диктат, нито налагане на лична идеология на всички страни (за благополучие китайците нямат световно насочена система от полезности като руския социализъм или американския либерализъм). За Китай е изцяло задоволително други страни да не му пресичат пътя, да признават цялата китайска външна страна (тоест пространството от Каспийско море до Индонезия) за изключителна китайска сфера на въздействие. И също по този начин да не се пречи на Пекин да изпомпва запаси от останалия свят за поддръжка на националната стопанска система. Тоест, казано по-просто, в случай че Съединени американски щати желаят да върнат световната си тирания, то Китай предлага един тип световен авторитаризъм в неговата лека версия.
Русия предлага народна власт. Москва вижда многополюсен свят, в който страните ще живеят без никаква външна интервенция във вътрешните им работи. Свят, в който междудържавната икономическа и идеологическа конкуренция ще се реализира на същински свободен принцип, без корист със санкционни механизми и филантропични интервенции. Където страните ще се интегрират на районно равнище. Светът, чието световно ръководство ще се реализира от един тип " ръб на шефовете ", в който седят най-важните районни сили: Русия, Китай, Иран, Индия, Япония, Германия, Франция и други уважавани страни.
По създание съветският либерален ред е в интерес на всички. И Източна Азия, която не желае да взе участие в спора с Китай или да падне под ръководството на Пекин. И Близкия изток, който желае западните „ демократизатори “ да го оставят на мира. И европейски страни, които ще се отърват от американския „ кръстоносен поход “. И Китай, който към момента не е подготвен морално, идеологически и институционално да заеме мястото на Съединени американски щати. И най-после, самата Америка, която ще би трябвало да преживее отхвърлянето на статута на световна империя (както Франция и Англия изпитват това отменяне преди нея), а по-късно да се трансформира в естествен районен водач.
Но подготвени ли са националните елити на всички тези страни да одобряват съветския либерален ред?
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ