Петър Ганев, ИПИ: Трудно е да говорим за подем при спад на населението
Много е мъчно да приказваме за стопански напредък, в случай че десетте или петте най-големи градове на България губят население. Това сподели Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система по време на полемика, " Влияние на броя и структурата на популацията на България върху публичните, обществените и икономическите процеси в страната ", представен от Българска телеграфна агенция. Обсъждането е в границите на семинар на тематика " Преброяване 2021 - Резултати. Етно-демографски характерности на популацията – етническа принадлежност, изповедание, майчин език, набожност ", проведен от Националния статистически институт. Днес беше вторият финален ден на семинара. Петър Ганев уточни, че макар съществуващите упования за понижение на популацията в мащабите от последното броене, резултатите са били непредвидени, в това число и на районно равнище, предава Българска телеграфна агенция. Ганев подсети, че регистрираният спад на популацията е над 840 000 души и добави, че това е развой, който стартира от 1985 година Тогава обаче в градовете популацията понижава, само че не с трагични темпове, тъй като по-големият спад е в селата, до момента в който при последното броене към този момент се регистрира по-сериозен спад на популацията в градовете. То е поради естествени процеси – тежка демографска конструкция, пандемия и поради миграционни процеси, само че не на всички места, тъй като има и градове с позитивна миграция – София, Варна, Пловдив, разяснява икономистът. Ганев уточни, че спадът на популацията в работоспособна възраст е най-нисък за София – с към 10%. Във Видин е над 30%, а в Смолян е покрай 30%. Има области, в които близо една трета от работоспособното население изчезва за 10 години, сподели икономистът. Това дава явен сигнал за капацитета на стопанска система, както и за това, че промишлеността и услугите се ориентират не толкоз към брой хора, а към вложение на повече капитал, повече познания и повече добавена стойност от работата на един човек, разяснява Ганев.
Икономистът от ИПИ добави, че се регистрира за 10 години огромен спад в броя на хората, които работят ръчен труд – да вземем за пример в шивашката промишленост, за сметка на растежа на заетите в аутомотив промишлеността и тази наклонност ще продължи. Все по-малко ще идват вложители, които търсят огромен брой евтина работна ръка, а ще наемат по-малко хора, с цел да създават артикули с по-висока добавена стойност, обвързани с европейски вериги на доставка, счита Ганев.
Данните от преброяването ще доведат до пренаписване на редица стратегически документи и смяна в някои заключения. Икономистът даде образец с демографска прогноза за развиването на популацията в София до 2050 - 2060 година, която демонстрира последователно повишаване. Тя обаче съгласно Ганев към този момент тотално се разминава с действителността от последното броене, налагайки в някаква степен и преосмисляне на развиването на града.
Икономистът разяснява и резултата от последните два " шока " – Covid-19 и войната в Украйна. Първият, по думите му, е трансформирал описа, че хората ще продължат да напущат селата, с цел да отидат в градовете. Имаме отлив от огромния град към периферията, означи Ганев и добави, че това е развой освен за София, само че и за Габрово, Велико Търново, Пловдив. Въпросът е дали това е еднократен развой, разяснява Ганев.
По тематиката за войната, икономистът подсети, че преброяването е направено преди нейното начало и данните за етническите групи, в частност за украинската, са се трансформирали. Отново въпросът е това еднократен потрес ли е или не е, сподели икономистът и добави, че не се знае какъв брой е резистентен притокът на украински бежанци, само че той трансформира демографията в съответни обитаеми места – най-много в районите на Варна, Бургас и София. Ганев цитира данни, съгласно които наетите украински жители в България са към 9000, което дефинира като връх за няколко месеца наемане на хора, които влизат от чужбина, само че добави, че е и малко по отношение на поръчките на бизнеса за 200 000 работни места. Преброяването дава и нов взор към икономическите центрове на страната, които притеглят население, икономическа интензивност и оказват въздействие върху прилежащи области. По думите на икономиста огромните центрове са ясни – София, Пловдив и Варна, само че има и други места, които притеглят хора от прилежащи по-близки или по-далечни райони. Големият въпрос са вторичните центрове – Русе, Велико Търново, добави икономистът. Той уточни, че сред двете преброявания пет общини имат растеж, което още веднъж насочва към огромните центрове Божурище и Елин Пелин – в периферията на столицата, Родопи – в периферията на Пловдив, Несебър с ангажимента, че е туристическа община, и Джебел в област Кърджали. Дори и единствено тези пет общини отново насочват вниманието към вида обитаеми места, които имат капацитет да усилват популацията си, разяснява специалистът.
Икономистът от ИПИ добави, че се регистрира за 10 години огромен спад в броя на хората, които работят ръчен труд – да вземем за пример в шивашката промишленост, за сметка на растежа на заетите в аутомотив промишлеността и тази наклонност ще продължи. Все по-малко ще идват вложители, които търсят огромен брой евтина работна ръка, а ще наемат по-малко хора, с цел да създават артикули с по-висока добавена стойност, обвързани с европейски вериги на доставка, счита Ганев.
Данните от преброяването ще доведат до пренаписване на редица стратегически документи и смяна в някои заключения. Икономистът даде образец с демографска прогноза за развиването на популацията в София до 2050 - 2060 година, която демонстрира последователно повишаване. Тя обаче съгласно Ганев към този момент тотално се разминава с действителността от последното броене, налагайки в някаква степен и преосмисляне на развиването на града.
Икономистът разяснява и резултата от последните два " шока " – Covid-19 и войната в Украйна. Първият, по думите му, е трансформирал описа, че хората ще продължат да напущат селата, с цел да отидат в градовете. Имаме отлив от огромния град към периферията, означи Ганев и добави, че това е развой освен за София, само че и за Габрово, Велико Търново, Пловдив. Въпросът е дали това е еднократен развой, разяснява Ганев.
По тематиката за войната, икономистът подсети, че преброяването е направено преди нейното начало и данните за етническите групи, в частност за украинската, са се трансформирали. Отново въпросът е това еднократен потрес ли е или не е, сподели икономистът и добави, че не се знае какъв брой е резистентен притокът на украински бежанци, само че той трансформира демографията в съответни обитаеми места – най-много в районите на Варна, Бургас и София. Ганев цитира данни, съгласно които наетите украински жители в България са към 9000, което дефинира като връх за няколко месеца наемане на хора, които влизат от чужбина, само че добави, че е и малко по отношение на поръчките на бизнеса за 200 000 работни места. Преброяването дава и нов взор към икономическите центрове на страната, които притеглят население, икономическа интензивност и оказват въздействие върху прилежащи области. По думите на икономиста огромните центрове са ясни – София, Пловдив и Варна, само че има и други места, които притеглят хора от прилежащи по-близки или по-далечни райони. Големият въпрос са вторичните центрове – Русе, Велико Търново, добави икономистът. Той уточни, че сред двете преброявания пет общини имат растеж, което още веднъж насочва към огромните центрове Божурище и Елин Пелин – в периферията на столицата, Родопи – в периферията на Пловдив, Несебър с ангажимента, че е туристическа община, и Джебел в област Кърджали. Дори и единствено тези пет общини отново насочват вниманието към вида обитаеми места, които имат капацитет да усилват популацията си, разяснява специалистът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ