Защо не обичаме да гледаме снимки на самите себе си и често пъти не се харесваме на тях
Много добре знаете защо приказваме. Седите на стола си и преглеждате фотоси във Фейсбук албума на ваш другар. Изведнъж попадате на вашата лична физиономия – една доста по-малко атрактивна версия на вас самите. Вашето „ същинско “ Аз наподобява, че е отвлечено. Заменено е от второкласен вид. Питате се „ Какво в действителност се е случило? “. „ Наистина ли наподобявам по този метод? “, написа io9.
Да, в действителност. Не се тревожете обаче. Съществува едно изцяло свястно пояснение за какво индивидът, който се взира във вас, наподобява толкоз чужд, въпреки и това в действителност да сте самите вие. Между другото това смешно сходство на фотографията действително е по-привлекателно, в сравнение с си мислите.
Огледала. Именно те са отговорни за всичко! И Дънкан Дейвид ще ви изясни за какво:
„ Как се възприемаме? Каква е картата, която използваме, когато се виждаме? Е, това е една неповторима камера – никой различен не ви вижда по този метод: това е огледало, в банята, на една ръка разстояние. Една извънредно лична панорама – вие сте единственият човек на света, който я вижда. И всякога, когато някой ви снима, тя не съответствува с вашите показа.
Затова моята доктрина, въпреки и да не съм академик, а просто фотограф – е следната: когато забележим фотография на самите себе си, тя наподобява наред, само че не напълно. Съответно усещаме голямо възприятие на отказване. Правилна ли е теорията или не? Ще забележим. Вероятно някой ще я тества. “
Е, става известно, че някой към този момент я е тествал още през 1977 година В проучване, озаглавено Reversed Facial Images and the Mere-Exposure Hypothesis, психолозите Тиодор Х. Мита, Маршал Дермър и Джефри Найт показват, че „ хората избират лицеви фотоси, които подхождат повече на тяхното огледално изображение, в сравнение с същинското “. Особено забавното в тази ситуация е изследването на това за какво сме приели, че огледалното изображение е по-привлекателно. Както подсказва самото заглавие, това е обвързвано с психически феномен, при който хората развиват обвързаност към нещата, просто тъй като те са осведомени с тях. Този резултат,предложен за първи път през 60-те години на предишния век от психолога Робърт Зажонц от Станфорд, е демонстриран измежду най-разнообразни по тип тласъци (думи, рисунки, звуци) и измежду голям брой култури. Дори е следен при други типове.
Така, когато някой каже, че повода да не харесваме личните си фотоси, са огледалата, имайте поради, че действително би трябвало да вините по-горния психически феномен.
Нещо повече – в случай че си извършите фотография, която да наподобява на огледалния ви облик, за останалите хора ще изглеждате необичайно. Затова изобщо не се тревожете, че не се харесвате на някои изображения. За останалите хора вие изглеждате ужасно.
Инфо: Обекти
