Вредните навици във връзката, които смятаме за нормални
Много постоянно се случва да одобряваме някои неща за естествени. Връзките не вършат изключение в това отношение. Да, значимо е да одобряваме индивида до нас със всичките му плюсове и минуси, само че би трябвало да знаем и по кое време тези минуси са нездравословни за взаимоотношенията ни.
10 казуса в любовта, които не трябва да подценяваме
Червените лампички на всяка връзка
Една от най-честите неточности, можем да го определим и като нездравословен табиет, е да упрекваме половинката си за остарели неточности. Щом сме заровили един път томахавката, то тя би трябвало да остане заровена, а не от време на време да подсещаме за нея. Няма и никакъв смисъл да се състезаваме между тях кой е бил по-прецакан от предходните си връзки. Така хабим непотребна сила и внасяме ненужно напрежение и ужас. Вместо това доста по-здравословно е да се оправим с казуса или просто да го преглътнем.
Друго нещо, което не е по никакъв начин добре за връзката ни, а и за нас като хора, е да сдържаме възприятията и страстите си. Когато сътрудникът ни е сгафил с нещо, просто би трябвало да кажем какво ни нервира и тревожи, а не да го сдържаме в себе си и да вършим неща, които знаем, че го вбесяват, с цел да му го върнем. Разговорът постоянно е по-добрият вид, даже той да прерасне в спор, тъй като по този начин ще почистим гледните си точки.
Много постоянно се случва да ревнуваме, обикновено е. Но би трябвало да знаем къде е границата. Защото тази ревнивост може да прерасне в по-сериозни неща. Това да следим с кой си приказва или написа е знак, че нямаме доверие на индивида до нас. Просто би трябвало да му имаме доверие, само че не сляпо. И не би трябвало да го упрекваме за нашите прочувствени положения.
10 казуса в любовта, които не трябва да подценяваме
Червените лампички на всяка връзка
Една от най-честите неточности, можем да го определим и като нездравословен табиет, е да упрекваме половинката си за остарели неточности. Щом сме заровили един път томахавката, то тя би трябвало да остане заровена, а не от време на време да подсещаме за нея. Няма и никакъв смисъл да се състезаваме между тях кой е бил по-прецакан от предходните си връзки. Така хабим непотребна сила и внасяме ненужно напрежение и ужас. Вместо това доста по-здравословно е да се оправим с казуса или просто да го преглътнем.
Друго нещо, което не е по никакъв начин добре за връзката ни, а и за нас като хора, е да сдържаме възприятията и страстите си. Когато сътрудникът ни е сгафил с нещо, просто би трябвало да кажем какво ни нервира и тревожи, а не да го сдържаме в себе си и да вършим неща, които знаем, че го вбесяват, с цел да му го върнем. Разговорът постоянно е по-добрият вид, даже той да прерасне в спор, тъй като по този начин ще почистим гледните си точки.
Много постоянно се случва да ревнуваме, обикновено е. Но би трябвало да знаем къде е границата. Защото тази ревнивост може да прерасне в по-сериозни неща. Това да следим с кой си приказва или написа е знак, че нямаме доверие на индивида до нас. Просто би трябвало да му имаме доверие, само че не сляпо. И не би трябвало да го упрекваме за нашите прочувствени положения.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ