Много бих искала чрез своята книга по някакъв начин да

Много бих желала посредством своята книга по някакъв метод да възкреся образеца на нашите герои, да напомня на хората за отминалите полезности, морала, идеалите, почитта към вярата, традициите и в случай че мога, да обърна фокуса към тях. Много ще се веселя, в случай че съумея да накарам читателя да обърне взор към личното си родословие, към фамилията си, тъй като всяко семейство има своите герои. Това сподели писателят Анна Авиил в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова.

Тя е създател на историческия разказ " Божана “, чието деяние се развива в първите години след Освобождението. Проучването в исторически проект и писането на книгата й лишават две години. " Отдадено, безрезервно и непрекъснато съм била отдадена на тази книга. Най-голямото предизвикателство беше навлизането в тези отдалечени времена, желанието ми да усетя тази достоверност, да се трансформира в Божана, в нейната баба, в нейния татко, да ги усетя, да се опитам да усещам тяхното светоусещане “, описа Авиил.

Тя показа, че я вълнува българската история и времената от предишното, когато е имало доста повече героизъм и смелост, а ценностната система на българина е била друга. " Аз съм израснала с разкази за това време, които са ми разказвани с възторг и горест за отминалото време. Това е останало пропито в мен. Тези идеали, които хората са имали в миналото, това извисяване и одушевеност, които не се срещат постоянно в този момент, са нещо, което доста мощно притегля сърцето ми. Героите, които сме имали, техните животи, образецът, който са ни оставили, е нещо, което мощно ме вълнува “, описа Анна Авиил.

Според нея вярата се възпитава в фамилията. Самата тя е израснала в такава среда. " Вярата е нещо, което се претърпява първо в сърцето. Тя не може да бъде наложена извън, няма по какъв начин. Много е деликатна тематиката с това, което сега се пробват да прокарат в учебните заведения. Няма по какъв начин това да се преподава като материал. Ако бъде въведено, това би трябвало да бъде внимателно, щадящо, под формата на полемика, с доста метод и внимание към детската психика и по-скоро да е фокусирано върху добродетели и полезности, а не върху някакви канони и рамки “, съобщи Авиил.