Много бъдещи майки се интересуват от това какво чувства бебето

Много бъдещи майки се интересуват от това какво усеща бебето в продължение на 9 месеца и по какъв начин да поддържат връзка с нероденото бебе. На тези и други въпроси отговаря перинаталният психолог  доктор Светлана Семянова.

По някаква причина множеството бременни дами първо питат какво чува бебето в утробата. Слухът обаче надалеч не е единственото и не първото, което усеща то. С развиването на нервната система в работа се „ включват “ всички сетивни органи един по един.

Движение и допиране

Първите реакции на външни дразнители се появяват  около 5-6-ата седмица. Ембрионът по това време към момента не може да се движи независимо, само че плува в преносима среда: майката се движи, вътрешните ѝ органи се движат. Чрез придвижване и контакт плодът получава огромно количество информация.

Тъй като бебето непрестанно се движи в корема на майката, след раждането то изпитва дискомфорт, в случай че остане неподвижно.  Движението (люлеене, вибрация) постоянно го успокоява.

След 8-ата седмица от вътрематочното му развиване могат да се следят първите прояви на тактилна сензитивност. Например, когато косъм гъделичка бузите му, то се пробва да се дръпна обратно, да протегне ръчички, с цел да отстрани тази коса. Така че първото нещо, което още нероденото има, е чувството за досег. С порастването му чувствителността по повърхността на лицето се усилва, тъй като е доста значимо то да се приготви за най-важното нещо след раждането – сукането.

Въпрос на усет

На 14-16 седмици стартират да се образуват вкусовите папили на езика. Рецептори се развиват в широчина и дълбочина, а броят им се усилва. И защото съвсем всички субстанции от кръвта на майката, в това число хормоните, навлизат в околоплодната течност, бебето като ги гълтам, разпознава майката „ на усет “. Например, в случай че майката изпитва наслаждение, в кръвта се отделят сладки ендорфини. Когато майката е нервна, горчивите хормони на напрежението навлизат в околоплодната течност. Детето обича сладки неща, само че не горчиви.

По това време развиването на обонятелните рецептори приключва. С тяхна помощ бъдещото бебе е в положение да разграничи няколкостотин миризми. Но към този момент то ги възприема посредством кръвния поток: носните му проходи са затворени със слузести тапи. То ще употребява изцяло носа си едвам след раждането.

Успоредно с това не престават да се развиват вестибуларният уред, тактилната сензитивност и чувството за тялото му. Бебето се движи доста, допира стените на околоплодния мехур, лицето си, пъпната шнур, която има нееднородна конструкция и с която може да играе. Това е доста значимо за него, защото посредством придвижванията се образува първото пространствено усещане, първото схващане на границите и посредством допиране се реализира връзка и запознаване с външния свят и със себе си.

Чувам те!

До 18 седмици плодът възприема звуците като пулсация. След 18-20 седмици той започва да долавя обособени звуци.

Първо детето чува по какъв начин бие сърцето на майката, по какъв начин тя диша, по какъв начин работи стомахът ѝ, прави разлика сред гласа ѝ, звуците на чревната перисталтика, шума на кръвта, движеща се през съдовете.

То е непрекъснато изложено на нискочестотни доста мощни звуци - фоновият звук в матката доближава 95 децибела. Поради това, а също и заради обстоятелството, че водната среда отслабва звуците, плодът може да чува единствено външни шумове, които доближават до 135 децибела.

Най-важно за бебето е сърдечният темп на майката и нейният глас, който се предава непосредствено през тъканите (през канала на костната проводимост). В същото време се понижава чувствителността към нискочестотни звуци, което защищава детето от хиперстимулация. Но той възприема добре високите честоти, които дават отговор на характерностите на човешката тирада.

За доста деца е мъчно да заспят в цялостна тишина след раждането, защото в никакъв случай не са били в безмълвие.

За него е по-лесно да заспи в стая с лек фонов звук, когато от прилежащата стая идва тон на работещ тв приемник, звучи музика, някой приказва безшумно.

След 32 седмици бебето може решително да разграничава външния звук. По това време е доста добре да чува гласа на баща си, който му приказва. То ще запомни ниския тембър му и след раждането таткото ще бъде „ разпознат “ точно по гласа му.

По същия метод можете авансово да запознаете бебето с хора, които ще бъдат в неговото обграждане в бъдеще, на първо място с най-близките родственици.

Снимка: Guliver / Getty

Емоционален опит

В последните месеци на бременността детето реагира освен на звуци, само че и на прочувственото положение на майката. То научава за това от сърдечния темп – интензивен или спокоен пулс, интонацията на речта ѝ – нервиран или спокоен, а също и от дишането ѝ – прекратено и с напрежение или умерено, премерено.

То улавя възбудата на майката и посредством хормоните на напрежението – катехоламини (кортизол, адреналин, норепинефрин и др.), което от своя страна утежнява благосъстоянието му.

Когато майката е нервна, бебето в утробата става безшумно, замръзва, като че ли усеща заплаха или стартира да се тревожи.

Връзката сред естеството на външния тон и съответното прочувствено и физиологично положение на майката е закрепена и остава в паметта му като прекарване. Спокойствието на майката, равномерният ѝ глас, приятелското отношение към другите алармират на детето, че всичко е наред, няма от какво да се тревожи.

Как да поддържаме връзка с него

От средата на бременността бебето към този момент може да реагира, когато поддържате връзка с него. То се „ вслушва “ и „ дава отговор “ на звуците и докосванията.

- Започнете с ритмични удари, по-късно преминете към безшумно пеене или четене на лирика. Правете това постоянно, 2-3 пъти дневно, за предпочитане едновременно.

Бебето последователно ще свикне, ще изчака известно време и ще доплува до стената на матката, с цел да усети докосването, съпроводено от спокойния глас на майка си.

- Погалете го. Бъдещата майка може физически да усети придвижванията на детето на 18-20 седмици от бременността. От този момент то реагира на докосването на ръцете ѝ – погалване, леко потупване, прилепяне на длани към корема и можете да установите гласов и тактилен контакт с него. Така дамата дава да се разбере:  „ Не единствено те слушам и чувствам, скъпа, само че и давам отговор, отвръщам ти! “

Поглаждането може да бъде съпроводено от музика. Децата реагират добре на национални песни, романси, музиката на Моцарт, Вивалди, Шопен. След раждането същите тези песни, мелодии, стихотворения ще се трансфорат в положително успокоително средство, тъй като към този момент ще са познати на бебето.

Вълнуващи за деца са Бах и Брамс, както и всевъзможни прекомерно мощни, груби звуци. Ако бебето не харесва музиката, то ще ви уведоми за това, като промени естеството на придвижванията.

Строго е неразрешено да оставяте бебето да слуша музика през слушалки, прикрепени към корема. Твърде мощната стимулация води до превъзбуждане на нервната система, информативен и сензорен стрес.

Мона Василева / Новите родители