Младокът, който само преди дни гръмна шампанското на своя рожден

Младокът, който единствено преди дни гръмна шампанското на своя рожден ден, ускорява смисъл на античната приказка „ Не съди индивида по външния тип, значимо е сърцето”, а аз бих добавил и душата. Антон е от тези мъже, по които нежния пол безусловно припада. Фешън бабанка, отговарящ на критериите на всяка първа гърла.

Ще кажете тривиално, банално, шаблонно. Не бързайте да съдите книгата по корицата й. Антон не е от масата простонародни детайли, открояващи се с тъпи погледи и бойни стойки, обитаващи софийските чалготеки и селските бардаци, пробутвани като нощни заведения. Не е от самонадеяните комплексари, играещи го развилнели се бабаити. Антон, наподобяващ планина от мускули, респектира още от пръв взор, а огромните размери и релефа оправдава на това, че е бил едва момче в тийн годините си.

„ Исках да стана огромен. Имах известни терзания, тъй като бях едва момче. Е, станах голям”, смее се той. Детските години на мускулягата минават в родния му град - Монтана. Имал е обикновено детство, като това, което изплува в съзнанието му през днешния ден е, че е вярвал повече в хората.Чисто по детски.

12 години към този момент живее в София, където работи като охранител. Пазил е гърба на доста авторитетни персони, а също по този начин е отговарял за сигурността на влиятелни клубове и заведения.

„ Трябва да си виновен в тази работа. Физиката е значима, само че основна роля играе мозъкът – по какъв начин да реагираш в дадена обстановка, бърз разум и премислени действия”, безапелационен е Антон. Като всяка специалност, по този начин и специалността на охранителя носи своите негативи и опасности. „ Имам белег на челото”, прави равносметка на професионалния си живот.

Антон има свое пояснение за специалността, която през последните години постоянно е подценявана и компрометирана. „ Подценявана е, тъй като напорът от охранители е огромен. Кой квалифициран, кой не, всеки желае да се прави на неприятен, да чупи стойки по нощните заведения и да прави муцунки вид „ аз съм доста лош”, неосъзнавайки отговорността и силата на професията”, изяснява той. Където и да се появи завчас приковава погледите върху себе си, повода – мощното му тяло, аранжирано с голям брой цветни щампи, заедно с черепа, нашарен с впечатляващи татуси.

„ Полагам старания и заплащам цената за постигнатото. Както знаете, всичко си има цена. Затова не завиждайте на никого, не знаете кой какъв брой е платил и продължава да заплаща. Да, през днешния ден е съвременно да си натрениран и нарисуван, наложителни са брадата и голата глава, но дали ти стои или не, няма значение, значимото е “copy paste”, да си като другите”, размишлява здравенякът.

„ Ако в този момент би трябвало да се татуирам за първи път, щях да се откажа. Вече е по-интересно да видиш човек с чиста кожа, имайки поради туша. Не съм броил какъв брой татуировки имам по себе си, само че от 2009 година насам всяка година се рисувам. Някои от картинките имат съответна символика, като една от забавните, най-малко за мен, е тази на дясната ми ръка, на която са изобразени гробище и гибелта, с цел да ми припомнят какво ме чака”, демонстрира черния си комизъм младокът.

Тъжно е да бъдеш друг измежду идентичните, споделят хората. Антон споделя тези приказки и признава, че обича да е друг, търсейки личното си аз. „ Мразя еднотипните хора. Както към този момент споделих, всеки заплаща цена, моята още не съм я калкулирал”, смее се ексцентрикът, който не се тормози да се подвизава с разнообразни визии. През годините е разчупвал строгата си визия, постоянно демонстрирайки авангарден стайлинг и атрактивни прически, като последните афро плитки, с които обви главата си. И никак не му пука от хорските думи и отзиви. „

Как давам отговор на хорските приказки ли?! Стандартно – със междинен пръст. Не ме вълнува какво приказват хората. Докато някой не пристигна да ми каже мнението си в очите ми, не важи. Това са думи на вятъра”, счита мъжагата. И въпреки всичко да си друг е нож с две остриета – или печелиш или губиш. Или ще ти се радват или ще ти се присмиват. На всеки са се случвали и двете крайности. Всеки си носи кръста”, разсъждава той. Силовакът от Монтана има несклоняем непокорен дух и постоянно самичък поставя спирачки на прямотата си в общуването. „ Цял живот съм бунтовник и виждам постоянно да бъда наобратно на общоприетите разбирания. Понякога това ми основава проблеми и в персоналния, и в професионалния живот. Рядко се среща към този момент някой да е откровен и пряк, тъй като просто живеем в подобен свят, и това не е на респект, аз се пробвам да съм оптимално пряк, само че въпреки всичко замлъквам много от нещата, който мисля, в противоположен случай - никой няма да приказва с мен”, през смях дава отговор той.

И макар че е неумирим и твърдоглав, признава, че има доста същински другари, които го вършат благополучен. „ Аз оценявам директните хора, връзката е доста по опростена и лесна, не се постанова да гадаеш кой какво е желал да каже”, счита Антон. Дали точно директността и откровеността в човешките взаимоотношения могат доста бързо да ни трансфорат в тотални новобранци в обществото, 31-годишният мъж учудено пита: Какво неприятно има да си новобранец?! И отговори, може би, не чака…

Учудващото в живота на мекия грубянин е, че сърцето му е свободно, макар напористите последователки и оферти, които получава всекидневно. „ Сърцето ми не е заето или най-малко не го усещам такова. Защо ли? Изморих се от всичко. Сега е по-лесно и по-розово всичко. Жените са меркантилни, евтини, имам предвид държанието им, за тях важи мотото “всичко за пари и слава”, разяснява нежния пол той. „ Не диря нищо съответно към този момент, да кажем, че безусловно към този момент не диря. Ако има нещо да се случва, то ще се случи в верния миг с верния човек”, има вяра Антон.

И приказва за огромната си обич – пистовите мотори. „ Обичам мотори от дребен. На тях се усещам свободен. Не мисля за пари, проблеми, обич. Който не е карал, няма да ме разбере”. Няма несъмнено нещо, за което мечтае, тъй като счита, че фантазиите са променлива константа. „ Искам само да съм здрав, околните ми също”, приключва той.