Путинската перестройка помита всичко на света
Младият Чехов има един комичен роман за французин в московски ресторант. Французинът гледа по какъв начин съветски търговци нагъват купчини блини с черен хайвер и си мисли, че са се побъркали или пък преднамерено желаят да се самоубият, като си докарат преплитане на червата. Обаче не – те просто са привикнали да си се тъпчат по този начин.
Същото става в този момент и със западния разбор на путинска Русия. От позиция на Запада, Путин на процедура унищожава съветската страна. Особено от началото на нахлуването в Украйна. Той унищожава всички основи, на които може да съществува една модерна цивилизована страна. Той нарушава всички закони на мира и войната, изважда ръководството си от зоната на правото. Подигра се до насита с водачите на европейските страни, лъжеше ги в очите и по телефона, а в този момент отхвърля всички обвинявания в ликвидиране на мирни поданици на Украйна и в съзнателно разрушение на градовете на една прилежаща страна. На Запад, заради непознаване на съветските исторически обичаи, преждевременно взеха решение, че Путин е безразсъден фанатик, маниак на войната, а в действителност, тъкмо като в описа на Чехов, той просто по подобен метод утолява апетита си – в тази ситуация апетитите на съветската самодържавна власт.
Ако щете вярвайте, в случай че щете недейте, само че Путин стартира да организира в Русия своя лична перестройка и тази перестройка се организира със забележителна радикалност, надали не с немска рационална поредност.
Да се схванат основите и задачата на путинската перестройка значи по-добре да осъзнаем страшната мисъл, че Путин е подготвен на всичко в желанието си да върне Русия към източниците й, да възвърне антизападната й свръхдържавност. Той се стреми към победа с всички и всевъзможни средства и единственото, за което безусловно не е подготвен, това е провалянето. Би предпочел да унищожи целия свят с нуклеарния си боеприпас пред това да се съобщи.
Но какво в действителност в действителност става с съветската държавност по време на тази война?
Всички помним горбачовската перестройка – този обезверен опит за демократични преобразувания в Съветския съюз, който подхрани с очаквания съветската интелигенция и целия западен свят. Тези очаквания си направиха неприятна смешка с създателите й и с участниците в нея. Те повярваха, че предишното няма да се върне, че гибелта на Съветския съюз е добра вест за всички и че ни чака прелестно бъдеще, стига да се създадат промените. Въпреки наивността и тромавостта си перестройката в действителност прекатурна Русия и следите от това превръщане с главата надолу под формата на пазарна стопанска система и отвод от комунистическите утопии се виждат и до през днешния ден. Само следите обаче – единствено те останаха. На процедура предишното се върна, възвърне се и с усилващи се темпове се организира нова путинска перестройка по остарял съветски пример. С глобалността си тя надминава и горбачовската си предшественичка, пък и доста неща въобще в съветската история, като прекроява държавните граници и заплашва наред всички, които не са съгласни с нея, само че в случай че се върнем към предишното, ще забележим същото в аналогичните антиреформи на Александър Трети или в негласното връщане на сталинизма при Брежнев.
Ако Горбачов потегли по пътя на построяването на европейска страна с нейните правови правила и в това отношение щеш не щеш подкопа руската власт и приготви разпадането на руската страна, то в този момент следим нещо безусловно противоположно. Путин още през цялото време на ръководството си се зае да възвърне самодържавния модел на власт, еднообразно непосредствен както до този на царска Русия, по този начин и до този на сталинизма. Самодържавието не е единствено висшият властник на трона, бил той същински или утопичен – то е цялата пирамида на властта, издигната на самодържавническо-робски начала. В бюрократичната система всеки бюрократ е малък самовластник и царски плебей. Самодържавната власт кастрира всяка политическа самодейност на популацията. Тъкмо по тази причина путинската перестройка наобратно, т.е. като огледално отражение на горбачовската, върви много сполучливо.
Ако горбачовската перестройка се основаваше на гласността и докара до анулация на държавната цензура, то в империята на Путин всичко е обхванато в загадка, преосмислено е и е преиначено, пронизано е от закани, боязън и интрига и даже закучилата се война е засекретена и както е обикновено за кагебисткия свят, даже не се назовава война.
За да се върнеш в родния кей на самодържавието, би трябвало в действителност да се откажеш от западната цивилизация. Вярно, и в самата западна цивилизация ту тук, ту там се раждат военни или полувоенни диктатури – в Италия и в Германия, в Испания и в Португалия. Но разликата сред всичките тези ужасни диктатури и съветското самодържавие е в това, че в Европа диктатурата лишава свободата на избор, до момента в който в Русия народът въобще няма визия що е това независимост. Тъкмо по тази причина политическата операция благодарение на пропагандата в Русия реализира огромни дълготрайни триумф.
Горбачовската перестройка умря, тъй като в Русия народът не можа да откри себе си в нея, стресна се, стъписа се и изгуби и мозъка и дума. Освен това – което е доста значимо – в интелигенцията не се откри задоволително интелектуален запас. Руската интелигенция бленуваше за освобождение от комунистическия призрачен сън, само че политически беше безпомощна да формулира дилемите на посткомунистическа Русия. Нашите държавни реформатори се спуснаха да имитират промените на освободената от комунизма Източна Европа, без да ги съгласуват с основите на съветската менталност. В резултат през Елциновите години,1990-те, Русия се трансформира във fail state.
Мнозина си задават въпроса дали младият президент Путин през първите години на ръководството си е желал да тръгне по европейския път. Най-вероятно е бил ужасно комплициран. И по какъв начин другояче: издигат го като вероятен либерал, човек на прогорбачовския петербургски кмет Собчак, само че в сърцето си той въобще не е либерал и не би могъл да тръгне против кагебисткото си минало.
Така че Путин оглежда ситуацията и се заема с демонтирането на демократичния модел на власт. Отвращава се от това, което му е заръчал предшественикът му Елцин – да подкара великата Русия да догонва по витално ниво скромната Португалия, пък и не може и не би могъл да го направи. Народът, народ без никаква политическа обосновка и по този начин и не станал нация от свободни жители, изпада в цялостна политическа тъпота и драговолно дава на Путин цялата власт. Народът не е бил и не е опасност за Путин. Народът се характеризира с необикновено историческо самообладание, настояванията му се свеждат до няколко простички неща: лов, лов на риба, водка, баня, дами. И също така – да не работи доста, тъй като колкото и да се трепеш, най-после на тебе ще ти го наврат, в случай че перифразираме някои нецензурни поговорки от руско време.
Путин стартира демонтирането на европейските желания на съветската държавност с офанзива против свободните средства за всеобща информация. Борбата с тези Средства за масова информация беше дълга и тегава и цялостният им погром или изтикването им отвън рамките на Русия завърши чак с началото на войната с Украйна. Понеже войната напълно развърза ръцете на Путин.
Още през първите години на ръководството на Путин отпадна тематиката за общочовешките полезности, тематика толкоз значима за Горбачов. Ценностите бяха разграничени на наши и не наши и на съветската просвета беше предоставена задачата да се съгласува с обичайните съветски полезности, което си беше явна измама, доколкото в политическата си същност за Кремъл те се свеждат до лоялност към самодържавието.
След Средства за масова информация Путин се зае с олигарсите, раздели ги на свои и непознати, едни тикна в пандиза, а други приласка и по този начин стана монополист във вземането на значимите стопански и финансови решения.
Вярно, в една или друга степен в Русия се резервира пазарната стопанска система, насочена към западните стандарти, пък и самите Средства за масова информация, откакто изгубиха политическата си самостоятелност, като цяло оферират битова и развлекателна информация от западен вид – макар войната. Русия в никакъв случай няма да се насочи към Китай и въобще към Изтока – тя настойчиво, изключително в огромните градове, следи какво става със света на „ златния милиард “, както назовават западния свят Путиновите пропагандисти. Путин по този начин и не съумя да сътвори най-малко ей тоничко безапелационна идеология, насочена към бъдещето на страната. Само с гол национализъм до средата не се стига, с днешното сервилно православие също. Остава тезата „ ние сме най-хубавите на света “, обаче тази квазиимперска теза се пука по шевовете и това го виждат и най-ревностните последователи на Путин.
Войната с Украйна си е чист царски каприз на Путин, който е уверен, че мобилизацията на страната ще я сплоти по-силно от западната рационализация. Дали са му погрешни отчети, войната продължава доста повече от предстоящото, лъсва хастарът на имперското ръководство.
Дегизирането на властта като многопартиен парламент и самостоятелна правосъдна система си го има, само че още преди началото на войната се виждаше основната му роля: да укрепва властта на Путин, който стартира да се асоциира в Думата с Русия. С началото на войната дефинитивно беше разгромена опозицията, от която от много време се дразнеше управникът монополист. Най-старите институции на опозицията като именитите центрове „ Мемориал “ и „ Сахаров “ към този момент ги няма. А на една естествена модерна страна й би трябвало съпротива. Когато няма съпротива, се стига до подмолна битка за власт в политическия хайлайф, което пък води до разрушаването на нормалната цивилизована държава. От друга страна, раздробяването на елита, враждата сред хора като Пригожин и Шойгу и сходни разпри по върховете, а също и станалият към този момент легендарен чук, с който беше погубен без съд и присъда дезертьорът от „ Вагнер “ Якушченко, репресиите за всичко, което можете да си помислите, в това число лозунга „ Не убивай “ - това е успех за диктатора.
Западните анализатори, несъмнено, бяха потресени от излизащия отвън всички правови правила проблем на освобождение на престъпни нарушители, които да се включат във войната против Украйна. Обаче в случай че се позамислим, това е разумно в системата на самодържавието: каквото аз кажа, това ще стане. Войната трансформира доста човешки проблеми в държавна загадка, в това число погребенията, които съгласно представителите на ритуалните служби на процедура са се трансформирали в утилизация още при започване на коронавирусната зараза.
Разрушаването на останките от цивилизованата страна, за която мечтаеше Горбачов, слага освен пред Русия, само че и пред целия свят въпроса за бъдещето на нашата страна. Дали след края на войната Русия няма да стане идеологически „ изпепелена земя “? На базата на какво ще може да се преодолее разрушителната работа, която продължава към този момент повече от двайсет години? Въпросът за бъдещето на Русия остава отворен. Примиреността на народа, макар всички и всевъзможни интернационалните наказания, си остава непокътната в страната, чието население, както сподели скорошната готовност, се опасява от началството повече, в сравнение с и от гибелта. Демократичната съпротива, разпръсната по затвори и по чужбина, надали ще откри в себе си сили и благоприятни условия да пристигна на власт по един или различен метод. Западът ще хвърли всички старания за възобновяване на Украйна, а не за помощи за Русия, несъмнено. Най-вероятно войната ще премине в дълготраен спор и нито една от двете страни няма да реализира победа. Перестройката на Путин реализира това, че страната се подчини на един монарх и ще се раздели с него единствено след провалянето му, което на процедура е необикновено. Дали в бъдеще Русия ще се разпадне, или ще стигне до допустима за света цивилизована форма на държавност? Поне три десетилетия след войната явно ще са непосилен интервал във всички връзки. Но все в миналото Путиновата перестройка, която със своята безсърдечност не се стопира пред нищо, ще свърши. Според неписаните закони на съветската история ще стартира стопляне – дали краткотрайно както нормално, или вечно, както в никакъв случай до момента? That is the question.
Същото става в този момент и със западния разбор на путинска Русия. От позиция на Запада, Путин на процедура унищожава съветската страна. Особено от началото на нахлуването в Украйна. Той унищожава всички основи, на които може да съществува една модерна цивилизована страна. Той нарушава всички закони на мира и войната, изважда ръководството си от зоната на правото. Подигра се до насита с водачите на европейските страни, лъжеше ги в очите и по телефона, а в този момент отхвърля всички обвинявания в ликвидиране на мирни поданици на Украйна и в съзнателно разрушение на градовете на една прилежаща страна. На Запад, заради непознаване на съветските исторически обичаи, преждевременно взеха решение, че Путин е безразсъден фанатик, маниак на войната, а в действителност, тъкмо като в описа на Чехов, той просто по подобен метод утолява апетита си – в тази ситуация апетитите на съветската самодържавна власт.
Ако щете вярвайте, в случай че щете недейте, само че Путин стартира да организира в Русия своя лична перестройка и тази перестройка се организира със забележителна радикалност, надали не с немска рационална поредност.
Да се схванат основите и задачата на путинската перестройка значи по-добре да осъзнаем страшната мисъл, че Путин е подготвен на всичко в желанието си да върне Русия към източниците й, да възвърне антизападната й свръхдържавност. Той се стреми към победа с всички и всевъзможни средства и единственото, за което безусловно не е подготвен, това е провалянето. Би предпочел да унищожи целия свят с нуклеарния си боеприпас пред това да се съобщи.
Но какво в действителност в действителност става с съветската държавност по време на тази война?
Всички помним горбачовската перестройка – този обезверен опит за демократични преобразувания в Съветския съюз, който подхрани с очаквания съветската интелигенция и целия западен свят. Тези очаквания си направиха неприятна смешка с създателите й и с участниците в нея. Те повярваха, че предишното няма да се върне, че гибелта на Съветския съюз е добра вест за всички и че ни чака прелестно бъдеще, стига да се създадат промените. Въпреки наивността и тромавостта си перестройката в действителност прекатурна Русия и следите от това превръщане с главата надолу под формата на пазарна стопанска система и отвод от комунистическите утопии се виждат и до през днешния ден. Само следите обаче – единствено те останаха. На процедура предишното се върна, възвърне се и с усилващи се темпове се организира нова путинска перестройка по остарял съветски пример. С глобалността си тя надминава и горбачовската си предшественичка, пък и доста неща въобще в съветската история, като прекроява държавните граници и заплашва наред всички, които не са съгласни с нея, само че в случай че се върнем към предишното, ще забележим същото в аналогичните антиреформи на Александър Трети или в негласното връщане на сталинизма при Брежнев.
Ако Горбачов потегли по пътя на построяването на европейска страна с нейните правови правила и в това отношение щеш не щеш подкопа руската власт и приготви разпадането на руската страна, то в този момент следим нещо безусловно противоположно. Путин още през цялото време на ръководството си се зае да възвърне самодържавния модел на власт, еднообразно непосредствен както до този на царска Русия, по този начин и до този на сталинизма. Самодържавието не е единствено висшият властник на трона, бил той същински или утопичен – то е цялата пирамида на властта, издигната на самодържавническо-робски начала. В бюрократичната система всеки бюрократ е малък самовластник и царски плебей. Самодържавната власт кастрира всяка политическа самодейност на популацията. Тъкмо по тази причина путинската перестройка наобратно, т.е. като огледално отражение на горбачовската, върви много сполучливо.
Ако горбачовската перестройка се основаваше на гласността и докара до анулация на държавната цензура, то в империята на Путин всичко е обхванато в загадка, преосмислено е и е преиначено, пронизано е от закани, боязън и интрига и даже закучилата се война е засекретена и както е обикновено за кагебисткия свят, даже не се назовава война.
За да се върнеш в родния кей на самодържавието, би трябвало в действителност да се откажеш от западната цивилизация. Вярно, и в самата западна цивилизация ту тук, ту там се раждат военни или полувоенни диктатури – в Италия и в Германия, в Испания и в Португалия. Но разликата сред всичките тези ужасни диктатури и съветското самодържавие е в това, че в Европа диктатурата лишава свободата на избор, до момента в който в Русия народът въобще няма визия що е това независимост. Тъкмо по тази причина политическата операция благодарение на пропагандата в Русия реализира огромни дълготрайни триумф.
Горбачовската перестройка умря, тъй като в Русия народът не можа да откри себе си в нея, стресна се, стъписа се и изгуби и мозъка и дума. Освен това – което е доста значимо – в интелигенцията не се откри задоволително интелектуален запас. Руската интелигенция бленуваше за освобождение от комунистическия призрачен сън, само че политически беше безпомощна да формулира дилемите на посткомунистическа Русия. Нашите държавни реформатори се спуснаха да имитират промените на освободената от комунизма Източна Европа, без да ги съгласуват с основите на съветската менталност. В резултат през Елциновите години,1990-те, Русия се трансформира във fail state.
Мнозина си задават въпроса дали младият президент Путин през първите години на ръководството си е желал да тръгне по европейския път. Най-вероятно е бил ужасно комплициран. И по какъв начин другояче: издигат го като вероятен либерал, човек на прогорбачовския петербургски кмет Собчак, само че в сърцето си той въобще не е либерал и не би могъл да тръгне против кагебисткото си минало.
Така че Путин оглежда ситуацията и се заема с демонтирането на демократичния модел на власт. Отвращава се от това, което му е заръчал предшественикът му Елцин – да подкара великата Русия да догонва по витално ниво скромната Португалия, пък и не може и не би могъл да го направи. Народът, народ без никаква политическа обосновка и по този начин и не станал нация от свободни жители, изпада в цялостна политическа тъпота и драговолно дава на Путин цялата власт. Народът не е бил и не е опасност за Путин. Народът се характеризира с необикновено историческо самообладание, настояванията му се свеждат до няколко простички неща: лов, лов на риба, водка, баня, дами. И също така – да не работи доста, тъй като колкото и да се трепеш, най-после на тебе ще ти го наврат, в случай че перифразираме някои нецензурни поговорки от руско време.
Путин стартира демонтирането на европейските желания на съветската държавност с офанзива против свободните средства за всеобща информация. Борбата с тези Средства за масова информация беше дълга и тегава и цялостният им погром или изтикването им отвън рамките на Русия завърши чак с началото на войната с Украйна. Понеже войната напълно развърза ръцете на Путин.
Още през първите години на ръководството на Путин отпадна тематиката за общочовешките полезности, тематика толкоз значима за Горбачов. Ценностите бяха разграничени на наши и не наши и на съветската просвета беше предоставена задачата да се съгласува с обичайните съветски полезности, което си беше явна измама, доколкото в политическата си същност за Кремъл те се свеждат до лоялност към самодържавието.
След Средства за масова информация Путин се зае с олигарсите, раздели ги на свои и непознати, едни тикна в пандиза, а други приласка и по този начин стана монополист във вземането на значимите стопански и финансови решения.
Вярно, в една или друга степен в Русия се резервира пазарната стопанска система, насочена към западните стандарти, пък и самите Средства за масова информация, откакто изгубиха политическата си самостоятелност, като цяло оферират битова и развлекателна информация от западен вид – макар войната. Русия в никакъв случай няма да се насочи към Китай и въобще към Изтока – тя настойчиво, изключително в огромните градове, следи какво става със света на „ златния милиард “, както назовават западния свят Путиновите пропагандисти. Путин по този начин и не съумя да сътвори най-малко ей тоничко безапелационна идеология, насочена към бъдещето на страната. Само с гол национализъм до средата не се стига, с днешното сервилно православие също. Остава тезата „ ние сме най-хубавите на света “, обаче тази квазиимперска теза се пука по шевовете и това го виждат и най-ревностните последователи на Путин.
Войната с Украйна си е чист царски каприз на Путин, който е уверен, че мобилизацията на страната ще я сплоти по-силно от западната рационализация. Дали са му погрешни отчети, войната продължава доста повече от предстоящото, лъсва хастарът на имперското ръководство.
Дегизирането на властта като многопартиен парламент и самостоятелна правосъдна система си го има, само че още преди началото на войната се виждаше основната му роля: да укрепва властта на Путин, който стартира да се асоциира в Думата с Русия. С началото на войната дефинитивно беше разгромена опозицията, от която от много време се дразнеше управникът монополист. Най-старите институции на опозицията като именитите центрове „ Мемориал “ и „ Сахаров “ към този момент ги няма. А на една естествена модерна страна й би трябвало съпротива. Когато няма съпротива, се стига до подмолна битка за власт в политическия хайлайф, което пък води до разрушаването на нормалната цивилизована държава. От друга страна, раздробяването на елита, враждата сред хора като Пригожин и Шойгу и сходни разпри по върховете, а също и станалият към този момент легендарен чук, с който беше погубен без съд и присъда дезертьорът от „ Вагнер “ Якушченко, репресиите за всичко, което можете да си помислите, в това число лозунга „ Не убивай “ - това е успех за диктатора.
Западните анализатори, несъмнено, бяха потресени от излизащия отвън всички правови правила проблем на освобождение на престъпни нарушители, които да се включат във войната против Украйна. Обаче в случай че се позамислим, това е разумно в системата на самодържавието: каквото аз кажа, това ще стане. Войната трансформира доста човешки проблеми в държавна загадка, в това число погребенията, които съгласно представителите на ритуалните служби на процедура са се трансформирали в утилизация още при започване на коронавирусната зараза.
Разрушаването на останките от цивилизованата страна, за която мечтаеше Горбачов, слага освен пред Русия, само че и пред целия свят въпроса за бъдещето на нашата страна. Дали след края на войната Русия няма да стане идеологически „ изпепелена земя “? На базата на какво ще може да се преодолее разрушителната работа, която продължава към този момент повече от двайсет години? Въпросът за бъдещето на Русия остава отворен. Примиреността на народа, макар всички и всевъзможни интернационалните наказания, си остава непокътната в страната, чието население, както сподели скорошната готовност, се опасява от началството повече, в сравнение с и от гибелта. Демократичната съпротива, разпръсната по затвори и по чужбина, надали ще откри в себе си сили и благоприятни условия да пристигна на власт по един или различен метод. Западът ще хвърли всички старания за възобновяване на Украйна, а не за помощи за Русия, несъмнено. Най-вероятно войната ще премине в дълготраен спор и нито една от двете страни няма да реализира победа. Перестройката на Путин реализира това, че страната се подчини на един монарх и ще се раздели с него единствено след провалянето му, което на процедура е необикновено. Дали в бъдеще Русия ще се разпадне, или ще стигне до допустима за света цивилизована форма на държавност? Поне три десетилетия след войната явно ще са непосилен интервал във всички връзки. Но все в миналото Путиновата перестройка, която със своята безсърдечност не се стопира пред нищо, ще свърши. Според неписаните закони на съветската история ще стартира стопляне – дали краткотрайно както нормално, или вечно, както в никакъв случай до момента? That is the question.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ