Евростат: Младите българи казват "чао" на семейното гнездо средно на 29 години
Младите българи в трудоспособна възраст 25-34 години напущат фамилното гнездо приблизително на 29-годишна възраст, регистрират данни от разбор на Евростат, отдаден на демографските трендове в Европейски Съюз и взаимоотношенията родители-деца през 2017 година
По този индикатор страната ни се подрежда измежду 10-те страни в Европейски Съюз, в които децата най-късно споделят "чао " на родителското гнездо и живеят допустимо най-дълго в фамилна среда.
Българските мъже в горната възрастова категория живеят доста по-дълго при родителите си в сравнение с дамите у нас - мъжете напущат фамилното гнездо приблизително на 31 години, а дамите - на 26,5 години, регистрира още Евростат.
Според данни на Национален статистически институт у нас през предходната година във възрастовата категория 25-34 година е имало близо 920 хиляди млади българи, от които 470 хиляди са били мъжете и 450 хиляди - дамите.
Освен това три пъти повече млади българи на възраст 25-34 години са живели в градовете - към 710 хиляди, до момента в който към 210 хиляди са обитавали фамилна среда на село.
Като съществени аргументи за продължителното фамилно общуване сред две генерации специалистите регистрират няколко съществени аргументи - неналичието на работа и на финансови средства за издръжката на младото потомство, неналичието на пари за пазаруване на личен дом или други здравословно-социални аргументи за съжителството сред родители и деца.
Близо 30 на 100 от младите европейци на възраст 25-34 година, или съвсем всеки трети в тази възрастова група, живее взаимно с родителите си, демонстрира анализът на Евростат.
Средната възраст, на която младите европейци напущат фамилното гнездо, е 26 години.
Най-рано споделят "чао " на фамилното гнездо младежите в трите скандинавски страни - Швеция и Дания /по 21 години/, Финландия /22 години/, както и в Люксембург /21,5 години/.
На другия завършек на скалата са страните, където младежите най-трудно се разделят със фамилното общуване - Малта и Хърватия - 32 години, Словакия - 31 години, Италия и Гърция - 30 години, както и Португалия, Испания и България - 29 години.
При съседите ни съжителството родители-деца е с разнообразни параметри - Румъния - 27 години, Македония - 31 години, Турция - 27 години, Сърбия - 30 години.
Анализът отбелязва, че във всяка държава-членка на Европейски Съюз младите дами са били склонни да напущат родителското домакинство по-рано от мъжете.
Най-големи разлики сред половете в тази посока са регистрирани в Румъния /25 години за дамите, против 30 година за мъжете/, България /26.5 година за дамите против 31 година при мъжете/, Хърватия /30 година за дамите против 33 година при мъжете/ и други /
По този индикатор страната ни се подрежда измежду 10-те страни в Европейски Съюз, в които децата най-късно споделят "чао " на родителското гнездо и живеят допустимо най-дълго в фамилна среда.
Българските мъже в горната възрастова категория живеят доста по-дълго при родителите си в сравнение с дамите у нас - мъжете напущат фамилното гнездо приблизително на 31 години, а дамите - на 26,5 години, регистрира още Евростат.
Според данни на Национален статистически институт у нас през предходната година във възрастовата категория 25-34 година е имало близо 920 хиляди млади българи, от които 470 хиляди са били мъжете и 450 хиляди - дамите.
Освен това три пъти повече млади българи на възраст 25-34 години са живели в градовете - към 710 хиляди, до момента в който към 210 хиляди са обитавали фамилна среда на село.
Като съществени аргументи за продължителното фамилно общуване сред две генерации специалистите регистрират няколко съществени аргументи - неналичието на работа и на финансови средства за издръжката на младото потомство, неналичието на пари за пазаруване на личен дом или други здравословно-социални аргументи за съжителството сред родители и деца.
Близо 30 на 100 от младите европейци на възраст 25-34 година, или съвсем всеки трети в тази възрастова група, живее взаимно с родителите си, демонстрира анализът на Евростат.
Средната възраст, на която младите европейци напущат фамилното гнездо, е 26 години.
Най-рано споделят "чао " на фамилното гнездо младежите в трите скандинавски страни - Швеция и Дания /по 21 години/, Финландия /22 години/, както и в Люксембург /21,5 години/.
На другия завършек на скалата са страните, където младежите най-трудно се разделят със фамилното общуване - Малта и Хърватия - 32 години, Словакия - 31 години, Италия и Гърция - 30 години, както и Португалия, Испания и България - 29 години.
При съседите ни съжителството родители-деца е с разнообразни параметри - Румъния - 27 години, Македония - 31 години, Турция - 27 години, Сърбия - 30 години.
Анализът отбелязва, че във всяка държава-членка на Европейски Съюз младите дами са били склонни да напущат родителското домакинство по-рано от мъжете.
Най-големи разлики сред половете в тази посока са регистрирани в Румъния /25 години за дамите, против 30 година за мъжете/, България /26.5 година за дамите против 31 година при мъжете/, Хърватия /30 година за дамите против 33 година при мъжете/ и други /
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ