Цоков по Дарик: Висшистите избират България пред чужбина, заради по-добро заплащане у нас
Младите българи с висше обучение към този момент не са толкоз склонни да емигрират и да търсят реализация в чужбина, тъй като получават по-добро възнаграждение у нас. Такава наклонност от 13-ото издание на Рейтинга на българските университети изтъкнаминистърът на образованието проф. Галин Цоков в предаването „ Стълбището ” на Дарик радио.
По думите му равнището на възнаграждение на приключили в някои професионални посоки е 4000 лева А над междинната работна заплата – над 2300 лева, е междинното равнище на възнаграждение на приключилите студенти.
Цоков посочи, че равнището на безработни висшисти у нас е 2%, а в някои специалности е под 1%.
„ Ако нещо стабилизира образованието у нас и направи диалога за него по-конструктивен са принадлежности като рейтингът на висшите учебни заведения. Рейтингът дава настояща информация, данни, опция за разбори и опция за взимане на избрани решения, свързани с политики за смяна на висшите учебни заведения ”, изясни Цоков.
„ Има позитивни трендове в българското обучение в няколко направления. На първо място, през тези 13 години, откогато го има, рейтингът стана един от инструментите за разработване на сложна оценка на качеството на процеса във висшите учебни заведения. Втората позитивна вест е, че в действителност това да си човек с висше обучение в България е добре за професионално развиване, само че и за парите, които получавате. Втора година равнището на безработни висшисти е 2%, а в някои специалности е под 1%. Около 60% е работата у нас, изискваща висше обучение. Третата добра вест е, че понижава процентът на приключилите, които се обезпечават и работят в чужбина, Тоест главната част от приключилите у нас остават тук ”, изясни Цоков.
По думите му младите българи с висше обучение не са толкоз склонни да емигрират, тъй като получават по-добро възнаграждение. „ Нивото на възнаграждение на приключили в някои професионални направление е 4000 лева А над междинната работна заплата – над 2300 лева, е междинното равнище на възнаграждение на приключилите студенти ”, добави той.
Министърът разясни, че младежите у насуспяват въз основата на своето университетско обучение да намерят освен работа, а работа, която ги удовлетворява и е обвързвана с професионалните им компетентности.
Относно това за какво няма нито един български университет в влиятелната ранглиста Тop 1000 TimesHigherEducation, Цоков съобщи: „ Голяма част от университетите имат под 1000 студенти, което значи по-малко преподаватели и изявления, а от там известност в международен проект ”.
Той посочи, че у нас процентът на висшистите е 30-35%, за разлика от 70% приключили професионално обучение. В развитите страни в Европа това съответствие е 50 на 50.
„ Успешността на младежите е в това те да станат личностно развиване, да образуват уменията на 21 век, тъй че те на пазара на труда да се развиват и в случай че би трябвало да се преквалифицират. Образованието е динамично ”, разясни Цоков.
Галин Цоков обърна внимание на националната платформа Дигиталната раница, която от МОН създават през последните години. „ Тя дава опция на учителите, учениците и родителите да употребяват оптимално добре цифровите принадлежности за образование. В нея са качени учебниците от 1 до 7 клас, следващата година ще бъдат качени и образователните до 12 клас. До момента към 17000 учителя се образоват за потребление на цифровата раница, която може да се употребява за по-добро взаимоотношение. Самите учители могат да изработвати споделят електронно наличие ”, изясни Цоков.
Той посочи, че след Нова година развиването на Дигиталната раница ще е ориентирано към персонализиране на образованието, в това число и на основата на изкуствен интелект. „ Учебното наличие да се персонализира според ползите и потребностите на всеки възпитаник, в това число на децата със специфични потребности. Ако през идващите години реализираме това, ще имаме една от най-модерните платформи на образование ”, сподели още министърът.
По думите му двете форми на образование –аналоговото (очи в очи) и цифровото не би трябвало да се опълчват.
Относно това в какъв брой би трябвало да стартира образователния развой, Цоков разясни, че заложеният час е 08.00 часа. Но при двусменния режим на образование учебият ден стартира малко по-рано. „ Родители желаят да стартират по-рано, тъй като другояче децата остават до по-късно. Избрахме междинното състояние – началния час да е 08.00 и да има самостоятелност във вземането на решения в обособените учебни заведения. Двусменният режим е в към 11% от учебните заведения у нас. Подготвяме по ПВУ модернизиране на над 110 учебни заведения ще се ремонтират, с цел да могат да преминат към едносменен режим. В София, Пловдив, Варна и Бургас - да се построят по две нови учебни здания, има средства и за това ”, разяснява още Цоков.
По думите му равнището на възнаграждение на приключили в някои професионални посоки е 4000 лева А над междинната работна заплата – над 2300 лева, е междинното равнище на възнаграждение на приключилите студенти.
Цоков посочи, че равнището на безработни висшисти у нас е 2%, а в някои специалности е под 1%.
„ Ако нещо стабилизира образованието у нас и направи диалога за него по-конструктивен са принадлежности като рейтингът на висшите учебни заведения. Рейтингът дава настояща информация, данни, опция за разбори и опция за взимане на избрани решения, свързани с политики за смяна на висшите учебни заведения ”, изясни Цоков.
„ Има позитивни трендове в българското обучение в няколко направления. На първо място, през тези 13 години, откогато го има, рейтингът стана един от инструментите за разработване на сложна оценка на качеството на процеса във висшите учебни заведения. Втората позитивна вест е, че в действителност това да си човек с висше обучение в България е добре за професионално развиване, само че и за парите, които получавате. Втора година равнището на безработни висшисти е 2%, а в някои специалности е под 1%. Около 60% е работата у нас, изискваща висше обучение. Третата добра вест е, че понижава процентът на приключилите, които се обезпечават и работят в чужбина, Тоест главната част от приключилите у нас остават тук ”, изясни Цоков.
По думите му младите българи с висше обучение не са толкоз склонни да емигрират, тъй като получават по-добро възнаграждение. „ Нивото на възнаграждение на приключили в някои професионални направление е 4000 лева А над междинната работна заплата – над 2300 лева, е междинното равнище на възнаграждение на приключилите студенти ”, добави той.
Министърът разясни, че младежите у насуспяват въз основата на своето университетско обучение да намерят освен работа, а работа, която ги удовлетворява и е обвързвана с професионалните им компетентности.
Относно това за какво няма нито един български университет в влиятелната ранглиста Тop 1000 TimesHigherEducation, Цоков съобщи: „ Голяма част от университетите имат под 1000 студенти, което значи по-малко преподаватели и изявления, а от там известност в международен проект ”.
Той посочи, че у нас процентът на висшистите е 30-35%, за разлика от 70% приключили професионално обучение. В развитите страни в Европа това съответствие е 50 на 50.
„ Успешността на младежите е в това те да станат личностно развиване, да образуват уменията на 21 век, тъй че те на пазара на труда да се развиват и в случай че би трябвало да се преквалифицират. Образованието е динамично ”, разясни Цоков.
Галин Цоков обърна внимание на националната платформа Дигиталната раница, която от МОН създават през последните години. „ Тя дава опция на учителите, учениците и родителите да употребяват оптимално добре цифровите принадлежности за образование. В нея са качени учебниците от 1 до 7 клас, следващата година ще бъдат качени и образователните до 12 клас. До момента към 17000 учителя се образоват за потребление на цифровата раница, която може да се употребява за по-добро взаимоотношение. Самите учители могат да изработвати споделят електронно наличие ”, изясни Цоков.
Той посочи, че след Нова година развиването на Дигиталната раница ще е ориентирано към персонализиране на образованието, в това число и на основата на изкуствен интелект. „ Учебното наличие да се персонализира според ползите и потребностите на всеки възпитаник, в това число на децата със специфични потребности. Ако през идващите години реализираме това, ще имаме една от най-модерните платформи на образование ”, сподели още министърът.
По думите му двете форми на образование –аналоговото (очи в очи) и цифровото не би трябвало да се опълчват.
Относно това в какъв брой би трябвало да стартира образователния развой, Цоков разясни, че заложеният час е 08.00 часа. Но при двусменния режим на образование учебият ден стартира малко по-рано. „ Родители желаят да стартират по-рано, тъй като другояче децата остават до по-късно. Избрахме междинното състояние – началния час да е 08.00 и да има самостоятелност във вземането на решения в обособените учебни заведения. Двусменният режим е в към 11% от учебните заведения у нас. Подготвяме по ПВУ модернизиране на над 110 учебни заведения ще се ремонтират, с цел да могат да преминат към едносменен режим. В София, Пловдив, Варна и Бургас - да се построят по две нови учебни здания, има средства и за това ”, разяснява още Цоков.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ