Младен Шишков, депутат от ГЕРБ, фейсбукЗа морето от хора …Дълга,

Младен Шишков, народен представител от ГЕРБ, фейсбук

За морето от хора …

Дълга, само че значима изповед.

Съзнателно изчаках известно време, с цел да не бъда прекомерно прочувствен. Едва ли обаче ще промени нещо това закъснение. За четвъртък иде тирада. Моята позиция. За по този начин наречения „протест“ против опозицията. Най-големият парадокс, който съм виждал. Но не това е значимото.

Това което се случи беше опит за сплашващо-наказателна акция. Така както се правеше преди 89-та. Целта беше ясна – да се пречупят още няколко депутати. И да се смачка опозицията. Най-добре е да няма такава.

Да, шествието беше „спонтанно“. Дори демонстрирах фотография към обяд, когато „спонтанно“ един народен представител от смяната беше събрал 20-тина индивида на паметника. Това оскърбление за ръководещите беше пагубен удар върху егото им. Те самите си признаха, че се бяха сринали душевен. И несъмнено трябваха бързи дейности, радикални дейности. Протестната машина беше задействана на мига. Само за няколко часа съумяха да съберат членове, симпатизанти и техните фамилии на ТРИ партии! Повтарям ТРИ партии. Плюс небрежно сменените калинки в администрацията. Аз няма да ги броя. Няма значение броя. Няма да съпоставям с наши, ваши, техни. Всички видяхме всичко, макар „ъглите“ на тв приемника. А от къде ги познавам ли? Ами виждал съм ги и различен път. С някои от тях даже сме протестирали дружно. Но най-важното – имах „ шанса “ да се озова сред тях. Това в действителност е една от значителните точки в актуалната обява.

Видях ги, тъй като ръководещите ни заложиха капан. Рашков и Петков играха Ва банк. Всичко или нищо. Сега или в никакъв случай.

След края на съвещанието взеха решение да пуснат тълпата пред входовете на Народното събрание. Нещо, което не се беше случвало в никакъв случай до момента. Дори си припомням при митингите на Възраждане, какъв брой хиляди служители на реда бяха мобилизирани, по какъв начин беше ограден Народното събрание. Че и железни решетки си бяха инсталирали. В периметър от 200-300 метра и муха не можеше да прехвръкне.

Но в четвъртък не беше по този начин. В четвъртък полиция съвсем нямаше. А тези, които бяха там, бяха инструктирани да не реагират. Каквото и да става. Така и беше. Излизайки от Народното събрание никой не ни предизвести, че тълпата е освободена. Минах около няколко служители на реда, които стояха като монументи и сведоха погледите си, от позор. Защото знаеха какво ще се случи. А то се случи. Няколко сътрудници влязохме в клопката. За секунди се оказахме в окото на бурята. Разбира се, аз интуитивно се слях с множеството, тъй като за мен това е нещо обикновено. Да бъда измежду хората. Това, че съм в костюм на работното си място, по никакъв метод не ме отдалечава от хората и не ме прави по-различен от тях. Защото нито съм мафия, нито съм навредил на един човек през живота си. Не съм разрушил нито едно семейство, не съм провалил ничия кариера, не съм разрушил безстопанствен бизнес. А на какъв брой хора съм оказал помощ – това не е мястото да го разясня в този момент.

Едва когато пресякох улицата в посока паркинга, осъзнах какво се е случило. Тогава чух първите викове – Ей гербаджия … Опитах да обясня, че аз съм определен от няколко хиляди души, /които са повече от всички присъстващи на протеста/ и съм определен, с цел да работя за всички. Това още повече ги озлоби и вербалните обиди станаха още по-свирепи. Реших, че няма смисъл да влизам в разговор, усмихнах се леко и продължих. Това още повече ги раздразни и започнаха да крещят все по-силно и да се събират към мен от ден на ден хора. Помислих си мислено – Прости им Господи, те не знаят какво вършат. Усмихнах се още един път и продължих надолу към паркинга.

Тази лека усмивка беше съдбовна. Предизвика вълна от обиди и викове. И група хора, които към този момент бяха решили да ми се нахвърлят физически. Впрочем, към този момент бях приел, че ще има физически конфликт. Но резервирах хладнокръвие и бях подготвен. Толкова удари съм понесъл през живота си, че нито за момент не се изплаших за себе си. Какво толкоз – няколко синини допълнително. В този миг обаче пред очите ми изскочиха децата ми. Съпругата ми. Семейството ми. Помислих си – какви ги вършиш? Кой знае какво могат да извадят от облеклата си. И като че ли Господ беше с мен, тъй като в този момент, цялата навалица, която потегли подире ми, се отклони към различен народен представител. Не съм сигурен, само че мисля, че беше сътрудник от Има Такъв Народ.

Та какво видях от близко? Видях зомбирани погледи. От тези празните, свирепите. Същите виждах и през 2020-та, когато скочиха върху автомобила, с който излязох от едно от съвещанията. Видях почитатели на концепцията “споделен душ ”. Видях хора, само че не видях душѝ. За страдание, с голяма степен на възможност мога да настоявам, че всички тези младежи, които ме нападнаха, бяха добре подтиквани. Бяха със светещи погледи.

Видях и един министър в оставка, който дирижираше тълпата и насочваше други татуирани младежи към излизащите депутати. И това видях с очите си. И мога да го потвърдя пред детектор на лъжата – нали е съвременно в последно време.

Впрочем – неслучайно употребявам няколко пъти думата „ навалица “. Тези, които бяха към мен, бяха навалица. И не бяха по никакъв начин непринудено събрани. Имаха тъкмо избрана цел и я следваха.

Разбира се, не всички, които бяха на площада бяха такива. Поне трима индивида от ръководещата коалиция си признаха обществено, че там са били и техните сътрудници, другари, родственици. Както споделих първоначално – членове и симпатизанти на ТРИ партии! И техните фамилии и невръстни дечица.

Сигурно е имало и инцидентно пристигнали хора. Трогнати от симпатичния ръководител на Народното събрание, или сърцераздирателната тирада на бременната колежка. На мен също ми е симпатична, само че за жалост хаби силата си в неправилна посока. Иначе, в действителност ме трогна. Само дето не помни, че виновниците за всичките несгоди в България, които визираше, са в коалиция с нея. Но нейсе. Отдавам го на младостта. Сигурен съм, че ще го осъзнае някой ден.

Та тематиката беше морето от хора. Които оказа се, са трансформирали прочувствената психика на ръководещите. Услужливо припомпвана от медиите.

Другари комсомолци! Ние също сме се къпали в море от хора. И то след 10 годишно ръководство. Хора доста повече от тези, които „ непринудено “ събрахте. И най-важното, хора, които не се държат жестоко, надменно, хора, които не атакуват депутати, хора, които не сочат с христопетровчета. Хора, които в действителност милеят за родината ни. И разберете – тя ни е единствена. Тя не е нито ваша, нито наша. Тя е на всички. И в случай че продължите да се държите като господари на вселената, нашите деца няма да има къде да живеят.

Нас не ни окрилява къпането в море от хора. Прави ни още по-отговорни. Защото народен представител не е наследствена благородническа купа. Депутат е служба, която се пази. Всеки ден, ден след ден. С работа, с отношение, с дипломация.

Честно казано, няма значение какво ще се случи тази седмица. Няма значение дали ще мине или не вотът. Защото и в двата случая народът губи. В единия ще продължим да бъдем ръководени несъответстващо, а в другия ще изпаднем в безвремие.

И тук е момента да се обърна към Румен Радев. Политикът с най-високо доверие в страната.

Човекът, който начерта дебелите разграничителни линии в обществото. Човекът, който ни натресе всичко това. Човекът, който нагнети такова напрежение, че направи толкоз да се ненавиждаме българи с българи.

Г-н Радев! Дошло е време разделно! Дошло е време да спрете с витиеватите си кухи изречения в жанр „ всички са отговорни, аз съм света вода ненапита “. Вината за обстановката е напълно Ваша. И Вие сте индивидът, който може да сдобри и успокои народа. Ако не го извършите твърдо и изрично, в случай че не заемете недвусмислена позиция, напълно скоро няма да има народ, а просто поданици на една страна.

И да, за всеки трен си има пасажери. Впрочем, през днешния ден за първи път през последните месеци, разговарях онлайн с трима познати, които се радват на смяната. Сега им било по-добре. Не Стокхолмски синдром, жив мазохизъм си е това. Но както споделих – за всеки трен си има пасажери. Проблемът е, че на този трен сме натоварени всички – желаеме или не желаеме. А този трен лети надолу с гневна скорост. И този трен няма спирачки. Единствено спешна, която се споделя Румен Радев. Време е да се задейства неотложно. Утре ще бъде късно! Независимо какъв брой депутати ще си напазарят!

И да, тематиката към този момент не е Македония. Темата е България!