Туристи: "Култово“ заведение по Южното Черноморие вдига двойно цените след 21,00 часа, барманът "железа" не приема!
Младежи споделиха възмущението и разочарованието си от визитата и престоя си в прехвалено заведение по Южното Черноморие. Plovdiv24.bg публикува описа им без редакторска интервенция:
" Цяло лято обществените мрежи бяха залети от фотоси и клипове от " паметно “ заведение по Южното Черноморие. Всичко изглеждаше толкоз изкушаващо, че доста ни се прииска да го посетим и да бъдем от " готините “. Така аз и мои другари се взехме решение да бием пътя от Варна до Созопол. Седмица по-рано се опитахме да създадем резервация, еми не ни се получи. Отговорът беше следния: " Всичко е цялостно до края на месеца, парадокс! Пробвайте след 17:00, когато резервациите отпадат “.
Въпреки всичко взехме решение да тръгнем, въпреки всичко имахме и рожденичка. След 9 дни " път с камили “ и ужасни тапи по пътя, пристигнахме на това прословуто място. Около 16:00 часа следобяд към този момент бяхме пред бара. Там ни " приветства “ прелестен български субект с напомпани устни и его, сякаш не беше хостеса, а собственичка на бара.
" Няма по какъв начин да влезете, щом нямате резервация! Не ме интересува от кое място идвате и дали някой има рожден ден. Няма метод! Пробвайте след 17,00 часа, само че ме съмнява “, измънка индивидът.
Ние обаче не се отказахме, дебелоглав! Решени бяхме, след 17,00 часа ще влезем в този прокълнат бар! Започна едно звънене на разнообразни хора, има ли някой, няма ли кой да ни вкара. Щеше да е по-лесно да се свържем с Папата, сигурна съм. Получаваме скришен номер, да, тъкмо по този начин, скришен с точни указания какво да кажем и кое име несъмнено, да вмъкнем тактично в диалога. За нас изглеждаше шокиращо, само че очевидно в България по този начин става всичко.
Звъннахме, казахме името и получихме мечтаната резервация, хайде назад при нашата симпатична хостеса. Отидохме пред входа и се похвалихме на хостесата с резервацията. Все едно някой я удари с тухла по главата! " Ама..как..в последния миг? “
Идеална масичка ни дадоха, единствено чантата ми се побира на нея, само че това няма значение, въпреки всичко е нещо, успяхме!
Доволни към този момент сме, подготвени за празненство и естествено за алкохол. Мина си малко време, към час, до момента в който някой ни обърне внимание и ни вземе поръчката. Някой ще попита: " Защо не отидохте до бара, ами чакате? “. Мисията невъзможна! Стадо диви животни изпълваше заведението, подскачаха, крещяха, те бяха на върха на вълната. Коктейлите дойдоха, ура! Казвам ви за тази цена трябваше да ми го донесат в златна чаша, а не в хартиена, само че нали и аз съм " еко френдли “ дано се разпада в ръцете ми, нямам срещу.
Към 21,00 часа вечерта ценоразписът вълшебен се промени. Вода от 2 лв. някак мина на 4. Джин и тоник станаха 40 лв.. Изумително! Сервитьори и бармани от учтиви се трансфораха в чисто зло. Пример е и следната обстановка: На бара момиче си поръчва вода и дава 5 лв..
Барманът отсича: " Нямам да ти дам лев! “. Момичето стартира да вади по-дребни, с цел да му даде тъкмо и изкара стоманени 2 лв.. Следва реакция: " Ааа, такова желязо не смей да ми даваш, не одобрявам “.
Изчака я още минута, погледна я злобно, взе си водата и върна парите. Не знам да се дръзвам, или да рева. По мое персонално мнение, този човек отвън бара си ръфа закуски за левче, само че желязото му се стори примитивно платежно средство. Искаме сметката и сме подготвени да си тръгваме. Сервитьорът ни сервира сметката от над 200 лв., без въобще да брои нещата, които сме си взели сами от бара и сподели: " Едва покрихте минималната консумация! “
Като умозаключение мога да кажа, че към този момент гледайки фотоси и клипове от това място, ме избива на смях. Уникално е, да, само че с фасоните и некоректното отношение. Няма да прокопса българският туризъм с това отношение, няма!
" Цяло лято обществените мрежи бяха залети от фотоси и клипове от " паметно “ заведение по Южното Черноморие. Всичко изглеждаше толкоз изкушаващо, че доста ни се прииска да го посетим и да бъдем от " готините “. Така аз и мои другари се взехме решение да бием пътя от Варна до Созопол. Седмица по-рано се опитахме да създадем резервация, еми не ни се получи. Отговорът беше следния: " Всичко е цялостно до края на месеца, парадокс! Пробвайте след 17:00, когато резервациите отпадат “.
Въпреки всичко взехме решение да тръгнем, въпреки всичко имахме и рожденичка. След 9 дни " път с камили “ и ужасни тапи по пътя, пристигнахме на това прословуто място. Около 16:00 часа следобяд към този момент бяхме пред бара. Там ни " приветства “ прелестен български субект с напомпани устни и его, сякаш не беше хостеса, а собственичка на бара.
" Няма по какъв начин да влезете, щом нямате резервация! Не ме интересува от кое място идвате и дали някой има рожден ден. Няма метод! Пробвайте след 17,00 часа, само че ме съмнява “, измънка индивидът.
Ние обаче не се отказахме, дебелоглав! Решени бяхме, след 17,00 часа ще влезем в този прокълнат бар! Започна едно звънене на разнообразни хора, има ли някой, няма ли кой да ни вкара. Щеше да е по-лесно да се свържем с Папата, сигурна съм. Получаваме скришен номер, да, тъкмо по този начин, скришен с точни указания какво да кажем и кое име несъмнено, да вмъкнем тактично в диалога. За нас изглеждаше шокиращо, само че очевидно в България по този начин става всичко.
Звъннахме, казахме името и получихме мечтаната резервация, хайде назад при нашата симпатична хостеса. Отидохме пред входа и се похвалихме на хостесата с резервацията. Все едно някой я удари с тухла по главата! " Ама..как..в последния миг? “
Идеална масичка ни дадоха, единствено чантата ми се побира на нея, само че това няма значение, въпреки всичко е нещо, успяхме!
Доволни към този момент сме, подготвени за празненство и естествено за алкохол. Мина си малко време, към час, до момента в който някой ни обърне внимание и ни вземе поръчката. Някой ще попита: " Защо не отидохте до бара, ами чакате? “. Мисията невъзможна! Стадо диви животни изпълваше заведението, подскачаха, крещяха, те бяха на върха на вълната. Коктейлите дойдоха, ура! Казвам ви за тази цена трябваше да ми го донесат в златна чаша, а не в хартиена, само че нали и аз съм " еко френдли “ дано се разпада в ръцете ми, нямам срещу.
Към 21,00 часа вечерта ценоразписът вълшебен се промени. Вода от 2 лв. някак мина на 4. Джин и тоник станаха 40 лв.. Изумително! Сервитьори и бармани от учтиви се трансфораха в чисто зло. Пример е и следната обстановка: На бара момиче си поръчва вода и дава 5 лв..
Барманът отсича: " Нямам да ти дам лев! “. Момичето стартира да вади по-дребни, с цел да му даде тъкмо и изкара стоманени 2 лв.. Следва реакция: " Ааа, такова желязо не смей да ми даваш, не одобрявам “.
Изчака я още минута, погледна я злобно, взе си водата и върна парите. Не знам да се дръзвам, или да рева. По мое персонално мнение, този човек отвън бара си ръфа закуски за левче, само че желязото му се стори примитивно платежно средство. Искаме сметката и сме подготвени да си тръгваме. Сервитьорът ни сервира сметката от над 200 лв., без въобще да брои нещата, които сме си взели сами от бара и сподели: " Едва покрихте минималната консумация! “
Като умозаключение мога да кажа, че към този момент гледайки фотоси и клипове от това място, ме избива на смях. Уникално е, да, само че с фасоните и некоректното отношение. Няма да прокопса българският туризъм с това отношение, няма!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ