Ограбиха дома на семейство с три деца. Майката: Жалко! Просто си искам спомените
Млада майка на три деца от София показа, че са ограбили дома на фамилията й. След като фамилията се прибира от почивка, вижда, че доста неща от фамилното гнездо липсват.
Публикуваме историята й без редакторска интервенция:
Джулай морнинг...по български! Прибираме се от фамилна почивка, а домът ни...осквернен!
Да, някой презрян, низък без морал и съвест е разрушил прозорец на детската ни стая и е почнал да рови и обикаля из домът ни.
Дом, подобен какъвто той в никакъв случай не би имал! Дом построен от обич, дом напоен от детски смях, наслади и велики дребни и огромни моменти.
Ровили са в шкафа на детето ми с учебници, в раницата за детска градина на другото ми дете, на момичето ми дрехите и играчките не са пропуснати...чаршафите ни, фотосите от сватбата, кутията със мемоари на децата ни, даже в дървените кутийки за зъбчета...
Какво липсва?! Липсват малко златни украшения с не от изключително значение като полезност, а като жест от околните ни. Кръстчетата от кръщенетата на децата ни, обеци и пръстени от родителите ни...жалко, че тях на следващия ден някой ще срещне в заложната къща, ще купи, само че няма да знае какъв брой доста значат те за нас. Липсва и не дребна сума пари...заделена с месеци за ремонта на детската ни стая, там където децата ни щяха да порастват и да не престават да основават благополучие и мемоари...
Взели са със себе си е количество алкохол, може би имат вяра, че Джентълмен Джак или Узо 12 ще изтрият загатна...
Нищо, живи сме, здрави сме! Ще работим и нови пари ще заделим! Ще дадем всичко с цел да имат децата ни!
По-важните неналичия, са тези в душите и главите на уредниците и причинителите...тук противоположен ход няма! Техните майки са пропуснали да основат дом, обич, да дарят с полезности и морал. Тези хора нямат капка съвест и не виждат проблем в това да ровят в кашон с детски играчки, долап с детско долни дрехи или моите персонални облекла...Жалко!
Непоправимо в тази ситуация е спомен в главите на невръстните ми деца, за това по какъв начин някой, рови и чупи домът им...
Допълвам с молба от сърце - това е синджир с висулка. В същата форма имах обеци и пръстен. Те са ми подарък от мама и баща...обичам ги! Нямам друго на което да държа толкоз, апелирам ви, търсете!
Ако някой успее да спомага, отблагодарявам се уместно! Просто си желая спомените.
Публикуваме историята й без редакторска интервенция:
Джулай морнинг...по български! Прибираме се от фамилна почивка, а домът ни...осквернен!
Да, някой презрян, низък без морал и съвест е разрушил прозорец на детската ни стая и е почнал да рови и обикаля из домът ни.
Дом, подобен какъвто той в никакъв случай не би имал! Дом построен от обич, дом напоен от детски смях, наслади и велики дребни и огромни моменти.
Ровили са в шкафа на детето ми с учебници, в раницата за детска градина на другото ми дете, на момичето ми дрехите и играчките не са пропуснати...чаршафите ни, фотосите от сватбата, кутията със мемоари на децата ни, даже в дървените кутийки за зъбчета...
Какво липсва?! Липсват малко златни украшения с не от изключително значение като полезност, а като жест от околните ни. Кръстчетата от кръщенетата на децата ни, обеци и пръстени от родителите ни...жалко, че тях на следващия ден някой ще срещне в заложната къща, ще купи, само че няма да знае какъв брой доста значат те за нас. Липсва и не дребна сума пари...заделена с месеци за ремонта на детската ни стая, там където децата ни щяха да порастват и да не престават да основават благополучие и мемоари...
Взели са със себе си е количество алкохол, може би имат вяра, че Джентълмен Джак или Узо 12 ще изтрият загатна...
Нищо, живи сме, здрави сме! Ще работим и нови пари ще заделим! Ще дадем всичко с цел да имат децата ни!
По-важните неналичия, са тези в душите и главите на уредниците и причинителите...тук противоположен ход няма! Техните майки са пропуснали да основат дом, обич, да дарят с полезности и морал. Тези хора нямат капка съвест и не виждат проблем в това да ровят в кашон с детски играчки, долап с детско долни дрехи или моите персонални облекла...Жалко!
Непоправимо в тази ситуация е спомен в главите на невръстните ми деца, за това по какъв начин някой, рови и чупи домът им...
Допълвам с молба от сърце - това е синджир с висулка. В същата форма имах обеци и пръстен. Те са ми подарък от мама и баща...обичам ги! Нямам друго на което да държа толкоз, апелирам ви, търсете!
Ако някой успее да спомага, отблагодарявам се уместно! Просто си желая спомените.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ