Млада дама се е посветила на науката и иска да

Млада дама се е посветила на науката и желае да се развива в България. Само преди дни тя получи премията за най-млад академик в Българската академия на науките поради редицата си достижения в региона на нанонауките.

Тя е притежател и на стипендията " За дамите в науката " на ЮНЕСКО.

Тя е млада и красива. И е една от очакванията на науката в България.



Нина Стоянова-Нанкова е докторант в Института по обща и неорганична химия към Българската академия на науките.

Интересът й към естествените науки се заражда още в детска възраст.

„ По-сериозно може би в гимназията към този момент, с помощта на това, че имах страхотна учителка по химия, както в учебно заведение по този начин и по-късно на частни уроци “, споделя Нина Стоянова-Нанкова, помощник " Лаборатория по теоретична и изчислителна химия ", Институт по обща и неорганична химия, Българска академия на науките.

Затова не е изненадващо, че избира да продължи висшето си обучение с химия, въпреки неведнъж да е чувала въпроса " Какво би работила с тази химия след време? ".

„ Много пъти са ме питали. Но в един миг се чудих на какво да акцентира – на биологията или на химията, само че си споделих, че основата на биологията е химията, по този начин че… А и химията е доста по-точна просвета съгласно мен. И това ме притегли повече “, споделя младият академик.

Тя е бакалавър по компютърна химия, а по-късно приключва и магистратура по здравна химия – даже това, че е майка неотдавна, не я стопира да запише образованието в постоянна форма. Защото от време на време науката изисква жертви.



„ Пред всеки човек, който има семейство, постоянно стои въпросът кое да избере. Това е всекидневен избор. Синът ми беше на 6 месеца, когато аз започнах постоянна магистратура по здравна химия. И с помощта на мъжа ми, по тази причина, че той тъкмо тогава реши да се преквалифицира, аз успявах да си изкарам магистратурата постоянно, вървях на лекции и извършения, а той ходеше на други курсове. И по този начин успявахме близо година да съчетаваме нещата “, споделя Нанкова.

Сега в случай че се върнеш обратно във времето би ли избрала още веднъж тази компетентност ?


Мисля, че да.

Затова и когато пред нея стоял изборът дали да продължи кариерата си във фармацевтична компания, или в Българската академия на науките, тя елементарно взела своето решение.

„ Атмосферата, която имаме тук, не може по никакъв метод да се размени с една корпоративна работа в офис. Тук всеки ден е друг, имаш разнообразни проблеми, с които би трябвало да се оправиш и в това време, колкото повече дълбаеш в един проблем, и най-после намериш неговото решение, удовлетворението е доста по-голямо “, споделя Нина.

Признанието идва в края на предходната година, когато печели националната стипендия на ЮНЕСКО " За дамите в науката ".

„ Доста огромна убеденост ми дава, че съм на прав път. Въпреки че още съм при започване на научната си кариера, напъните, които поставям, се виждат “, споделя Нина.



Тя впечатлява журито с план, който проучва антивирусната интензивност на дестилат от стайно растение върху човешките коронавируси.

„ Растението се споделя Graptopetalum paraguayense, произлиза от Мексико, Южна Америка. Обитава субтропичен климат, само че добре вирее и в умерените ширини като стайно растение. В Тайван се употребява като храна и като билка, също и в китайската медицина се употребява с разнообразни лечебни качества. А тук, преди на нас да ни е известно, е употребявано като декоративно растение.



Екипът, в който взе участие Нина, изследва антибактериалните и антивирусни свойства на растението от няколко години. Вече са потвърдили резултата му върху херпесни и грипни вируси. Когато настава Коронавирус пандемията, учените виждат забавна взаимовръзка - ниската заболеваемост в Тайван и постоянната консумация на растението там.



“Когато пристигна пандемията, още веднъж с финансиране на страната, започнахме да изследваме и неговото деяние във връзка с човешките коронавируси, като това проучване не е лишено от смисъл, тъй като както грипните вируси, по този начин и коронавирусите са РНК-вируси, и се насочихме към това му деяние, като до момента имаме някои резултати”, изясни младият академик.

На този стадий Нина и сътрудниците й учат действието на растението върху един от коронавирусните варианти, само че скоро се надяват да продължат и с останалите варианти.

„ Досега сме го изпитали върху 1 – HCov229-Т, при който имаме обнадеждаващи резултати. Инхибиращото му деяние е аналогично на необятно употребявани лекарства за лекуване на ковид, макар че още няма утвърдена терапия тъкмо с какво да се лекува ковид. Използваме като референт ремдесивир и хидроксихлорохин “, споделя Нина.


За разбора си употребяват по този начин наречения " молекулен докинг-метод ".

„ Това на елементарен език е да вземем за пример две молекули – молекулата на ензима си взаимодейства с молекула друга по механизма на ключа и ключалката. По този метод можем да разберем до каква степен дадена молекула е насочена по този начин в пространството, че да съвпадне с дейния център на даден ензим. Колкото по-добре съответствува, толкоз по-добро в тази ситуация инхибиращо деяние ще има и ние в действителност това изследваме. По този метод се икономисват доста време и средства, тъй като за малко време могат да бъдат симулирани доста молекули и ензими “, изясни Нина.

Стипендията на ЮНЕСКО от 5000 евро ще бъде вложена в инсталация и консумативи, с цел да продължат проучванията на растението, което вирее без проблем в кабинета на Нина. Като стайно декоративно растение. Което един ден, за какво не, може да се окаже лек против ковид.