Митологията ни на воини е начин да направим жи­вота си

„ Митологията ни на воини е метод да създадем жи­вота си по-добър. Това е нашият подарък към света. Така провокираме себе си да даваме най-хубавото във всяка обстановка, с цел да се превърнем в приключени хора, да се про­будим. “

Митология на квантовия боец

„ Светът е енигматичен. Неразгадаеми сме и ние, и всичко, което съществува на този свят. “ ~ Карлос КАСТАНЕДА

За да продължим да разплитаме загадката за нас са­мите и за мястото ни във вселената, навлизаме в света на митологията. Може да ви се стори странна тази неочаквана промяна на научния метод с разискване на доказателства­та на митологията, само че тя е изцяло обоснована от позиция на логиката на психиката. Науката може да ни помогне да разберем градежа на вселената и механизма на дейст­вие на мозъка, само че тя се опълчва на съзнанието и тук от изгода може да ни бъде митологията, с цел да запълни празнината по неповторим метод.

Митичната роля, която избираме за себе си, е тази на квантовия боец, дружно с всички благоприятни условия, които този избор ни дава. Пътят, който сме поели, може да ни се коства необикновен, само че когато стъпим на него, бързо откриваме смисъла от това да живеем живота си по този метод. Понятието квантов боец е метафора за това, което можем да реализираме в живота си, и към тази метафо­ра построяваме комплицирана митология, основана на истините, които квантовата реалност ни разкрива. Когато одобряваме себе си за воин в нашето лично житейско премеждие, това ни вдъхва живот по непостижим метод.

Добре измислената митология е всесилен инструмент и в случай че този, който го има, го употребява ловко, може да реализира невероятни резултати. Уважаваният създател и психолог Джеймс Хилман е наясно с това, когато спо­деля този малко прочут факт: „ Митовете приказват на душата на техен език, приказват прочувствено, трагично, чувствено, фантастично. “ Откриваме, че душата отклик­ва добре на митични облици, защото те идват непосредствено от груповото схващане и носят по-дълбок смисъл от упования. Митичните знаци се издигат над логиката и рационалния разсъдък и по този метод ни дават опция да погледнем на себе си от друг ъгъл и да се разберем по-добре. Когато използваме езика на фантастичното в живота си, когато мислим и действаме по митични начи­ни, ние се изравняваме с архетипните сили на вселената и пред нас се разкриват неподозирани благоприятни условия.

Изправяме се пред митични облици, които ни вдъхно­вяват за великолепие заради простата причина, че са по-близо до висшата истина за това кои сме спрямо огра­ничените, смазващи облици, посредством които актуалната кул­тура се пробва да ни ръководи. Необходимо е да се осво­бодим от ограничаващите ни модели, които подхранваме сега, и да станем воини, да правим героични действия, да се насочваме на велики пътешествия, да жи­веем живота си на цялостни обороти. Тези благоприятни условия ни се откриват, когато живеем митично.

Митологията на квантовия боец се корени в кван­товите закони. Започнем ли да ги учим, бързо ос­ъзнаваме на какво сме способни, когато прегърнем тези истини и заживеем по квантов метод. Представата за това, което можем да реализираме, ни кара да живеем като квантови воини, тъй като най-голямото ни предпочитание е да извлечем всичко от живота и да осъществяваме цялостните си качества. Нашето странствуване като воини цели да разбули мистерията към самите нас, а по този метод и мистериите на вселената.

Думата боец буди разнообразни асоциации, само че в конте­кста на системата, това значи просто да се оправяме допустимо най-добре с всяка обстановка. Това значи да сме отдадени на съвършенството и достоверността при всяко наше деяние. Съществува тибетска дума за боец, която произлиза от думата pawo и значи „ този, който е самоуверен “. Това разказва добре какви можем да станем с уп­ражнения и дисциплинираност - ставаме смели. Чувстваме се добре в кожата си. Чувстваме, че сме добре оборудвани и задоволително способени, с цел да се оправим с всичко, което се изпречи на пътя ни. Няма и капка надменност в това възприятие на подготвеност. То се основава на дълбокото схващане на себе си и света, в който живеем. Като воини, нашата убеденост почива на разбирането и вярата в зако­ните на вселената. Наясно сме, че сме част от нещо по-ве­лико от нас самите, и че неговата мощ, която сме разкрили, е и наша мощ. Връзката ни с вселената ни разрешава да черпим воинска сила когато и да е и да я използваме в разнообразни сфери на живота си.

Енергията на воина не е някаква мистерия. Всички кул­тури са се докосвали до този източник по един или различен метод. Това е динамична сила, ориентирана към определе­на цел. Мъже, дами, млади, остарели, всички ние използваме този тип сила, въпреки и не постоянно да я дефинираме по този метод. Енергията на воина кара изтощената майка да стане рано сутринта, да направи закуска на децата си и да им помогне да се подготвят за учебно заведение. Енергията на воина кара бизнесмена да търси нови пътища за разши­ряване на бизнеса си, спортиста да тренира дълго и старателно, с цел да се показа по най-хубавия метод, безработния да изпраща резюмето си до колкото се може повече компании, мистичност да търси прояснение. В каквито и житейски обстановки да изпадаме, можем да се оправяме сполучливо с тях като призоваваме силата на воина.

Но ние не сме елементарни воини. Ние сме кванто­ви воини, а това крие в себе си доста по-дълбок смисъл. Като квантови воини за нас всичко е постижимо. Ние сме едно цяло с всичко останало и въоръжени с тази информация се втурваме в безбройните прекарвания, които изникват по пътя ни. Всеки ден е част от неповторимото ни странствуване и няма нищо скучно или рутинно, защото всяко събитие крие в себе си опция.

Да станем хора

Първата ни задача като квантови воини е да се научим по какъв начин да станем хора. Забравили сме какво е. Да се превър­нем в хора, значи да бъдем хармонични и приключени, а за задачата е належащо да изпълним връзка с четирите си енергийни елементи: мозъка, тялото, подсъзнанието и душата. Всяка една част е нужно да действа и да е по отношение на всички останали, преди да можем да се назовем приключени хора. Докато това не се случи, ще бъдем себе си единствено частично и няма да се радваме на естетика във вътрешното ни царство, защото няма да сме наясно кои сме и другите ни елементи ще водят война една против друга. Да се превърнем в приключени хора не е толкоз елементарно, колкото може да ни се стори, основно тъй като живеем живота си главно на логическо равнище. Нужни са увереност и старания, с цел да се освободим от навика. Това, че живеем по-голямата част от живота си на равнище разсъдък, е психическа истина, против която е належащо да се надигнем, с цел да преоткрием себе си.

Твърдението, че „ цялото е по-велико от сбора от части­те “ в никакъв случай не е било толкоз уместно, колкото при опи­санието на сегашното ни състояние като хора. Ние сме галактически организъм, планиран с концепцията всичките ни четири елементи да действат дружно като отбор. До­като това не се случи, животът ни ще е повърхностен и няма да имаме опция да опознаем себе си. Поради тази при­чина, да станем хора, е главният ни приоритет, защото всичко в живота ни зависи от триумфа на това начинание.

Пътешествието към това да се превърнем в завърше­ни хора е сходно на метаморфозата, която гъсеницата претърпява, когато се трансформира в пеперуда. Не единствено ще станем приключени персони като обединим и впрегнем в деяние всички свои елементи, само че ще бъдем и неузнаваеми. В този развой ще се пробудим, ще открием кои сме и как­во е мястото ни във вселената.

Понятието „ събуждане " значи пренастройване на естественото ни схващане към нещо доста по-велико. Различните обичаи употребяват разнообразни имена за този незабравим поврат. В християнството човек се ражда изново в Дух, будистите го назовават прояснение, еволюционистите приказват за галактическо схващане, а ние като квантови воини го назоваваме събуждане. Независимо от наименованието, нещо неизмеримо се случва при тази смяна и когато го реализираме, сме свободни да пра­вим или да бъдем, каквито си пожелаем. Цялата безкрайност е наша и можем да я изследваме. Това звучи необикновено, само че единствено тъй като сме не запомнили кои сме и какво е нашето място тук. Загубили сме връзката си с вселената и по тази причина мистерията и задачата на живота ни са останали скрити за нас. Все още не сме разкрили, че сме забележителни съще­ства със схващане и сила, в които са посети космиче­ски благоприятни условия и чакат да бъдат изровени.

Съвременната ни просвета съвсем е не запомнила, че това да бъдеш човек е епично странствуване. Прекалено мно­го сме затънали в ежедневните елементи. Вниманието ни е ориентирано другаде, заето с неправилните неща. Както по­етът Езра Паунд споделя: „ Човекът е ангажиран с индивида и не помни за завършеността и плавността на нещата. “ Точно тази комплектност и равномерен ход от време на време липсват в живота ни. Загубили сме възприятието си за връзка с вселената, а даже и връзката с другите елементи на самите себе си. Затова ежедневните житейски борби постоянно ни гълтам. Необ­ходимо е да се пробудим.

Дзен учителят Доген от XIII в. назовава този поврат „ реализация “. Японската дума за реализация значи доказателство, удостоверение, свидетелски показания. „ Превръща в действителност “ нещо, което в противоположен случай би останало единствено разбиране. Реализацията за това кои сме идва, когато митологията на квантовия боец се трансформира в реалност. Митологията на воина не е нещо, кое­то стои в мозъка ни като разбиране, не можем да го извадим и да го разгледаме като някакъв ръкопис или произведение на изкуството, когато си пожелаем. Това е по-скоро нещо, което даваме на света като го изживяваме. Авторът Хайнрих Цимер го разказва по следния метод: „ Когато прави това, човек се трансформира. Когато прави символич­но придвижване и в действителност изживява дадена роля до краен лимит, човек осъзнава истината, присъща на ролята. “. Ролята на квантовия боец ни дава тази опция.

Да погледнем на живота си като на митично пъте­шествие със смисъл, цел и магия, значи да му прида­дем смисъл, цел и магия. Ако гледаме на живота си като на нещо тъмно и безсмислено, значи да го създадем тъмен и неправилен. Има хора, които считат, че са се про­валили, че са неспособни и нямат какво да предложат на света. Те виждат живота си изпълнен с компликации и това изложение се увива към душата им и те се трансформират в негови пленници, попадат под въздействието на собствено­то си неведнъж повтаряно проклинание. Всички сме в плен на убежденията си по един или различен метод. Като воини ние разбираме правилото им на деяние, защото разбираме съзнанието и сме напълно наясно с методите, по които можем да се препънем сами. Затова сме дисцип­линирани, бдителни и отдадени на визията ни за про­буждане. Никога не забравяме кои сме и за какво сме тук.

Символът на квантовия боец, когато бива постоянно по­саждан в душата ни, ни оказва помощ да се свържем с мистични митологии, които са съществували постоянно и които обита­ват груповото несъзнавано. Тези митологии, опиращи се на минали култури и практики, крият в сърцевината си благородни хрумвания. Да имаме непреклонен честен кодекс, система на работа, която унищожава мързела и безразли­чието, способността да се жертваме за нещо по-велико от нас самите, да оказваме помощ на изпадналите в неволя, да следва­ме ориста си - всичко това са благоприятни условия, които роля­та на квантови воини ни предлага.

Някои считат, че митологията е нещо неистинно, баснословно, приказно, измислено. Но митологиите не са това. Разумът се нуждае от инвентар и към този момент е основал комплицирана митология за нас. Всеки носи в себе си персонална въ­трешна митология, без значение дали го осъзнава или не. Може да е била основана неумишлено, каквито са по­вечето от нашите митологии. Като се има поради, че са несъзнателни, може да се каже, че вместо ние да ги изжи­вяваме, те изживяват нас. Дълбоко вкорененото убеж­дение, неврозата, манията, или идеалът имат своя лична мощ, която служи за положително, или за неприятно. Ние хората с лекост сътворяваме митологии за себе си, въпреки и в никакъв случай да не сме мислили за това по този метод. Христия­ните имат своя митология, както и будистите, също по този начин и атеистите. Всеки пояснява вселената по собствен метод и стига до избрани изводи за себе си, за задачата и смисъ­ла на живота си. Майчинството и бащинството вървят с избрани митологии, набор от същински и въобража­еми отговорности, които сътворяваме и прожектираме върху себе си. Определяме се по доста разнообразни способи и вся­ко определение има своя митология. Умът ни се нуждае от модел на действителността, с цел да действа, тъй че несъмнено имаме към този момент построени митологии в себе си. Въпросът е, че актуалните ни модели са доста под ниво­то на това, което биха могли да бъдат.

Митологията ни на воини е метод да създадем жи­вота си по-добър. Това е нашият подарък към света. Така провокираме себе си да даваме най-хубавото във всяка обстановка, с цел да се превърнем в приключени хора, да се про­будим. Това чакаме и сме отдадени на тази визия.

От: „ Възможностите на подсъзнанието в квантовия свят “, Джон Кехоу, Изд. „ Феникс дизайн “, 2011 година