Депутатите дадоха на митничарите право да задържат пари по свое усмотрение
Митничарите ще могат да задържат пари в брой на границата при подозрения, че те могат да бъдат употребявани за закононарушения. Това право им бе обещано с окончателното приемане на промени във Валутния закон, минали с гласовете на съдружните сътрудници от ГЕРБ и „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и подкрепящите ги от Движение за права и свободи. Поправките бяха препоръчани от Министерския съвет.
Според новия правилник при излизане от страната в страна отвън Европейския съюз жителите би трябвало да разгласят сумата, която носят в себе си, в случай че тя е над 10 000 евро. Митничарите обаче ще могат да вършат инспекции и на по-малки суми. Достатъчно е те да „ преценяват, че са налице основателни подозрения, че парите могат да бъдат употребявани за закононарушения “, т.е. по убеждение на чиновниците на митницата.
При минаване през страна членка преценката и за сумата, и за самото обявление е напълно на митническия чиновник.
Според „ ИТН “ това ще отключи „ голяма корупционна вълна “.
Българският митничар не е на равнището, на което да не изпитваме подозрение за рекет. Ще отворите отвратителна малка врата за тормоз на жители и корупция “, предизвести Тошко Йорданов.
Митничарите ще могат да задържат отнетата сума до 30 дни, а по преценка на началника – и до 90 дни – без значение размера на сумата. Основанията за задържането би трябвало да бъдат разказани в протокол. Държавните чиновници може да изискат от жителите пояснение от кое място са парите, както и доказателство за това.
Решението може да се апелира в 14-дневен период.
Идеята на мярката е да се попречи на незаконното прекачване на парични средства, посредством което могат да се финансират незаконни действия. От държавното управление показват, че това е административна мярка, посредством която парите да бъдат арестувани задоволително дълго, с цел да могат управляващите да решат дали да продължат следствието.
По време на разискването в Народното събрание представител на финансовото министерство изясни, че учредения за задържането могат да бъдат подозрения за тероризъм, данъчни измами, корупция и други
Срещу поправката скочиха и от „ Възраждане “.
Абсолютно случайно могат да бъдат арестувани средства “, съобщи Димо Дренчев и предизвести, че това може да затрудни придвижването на физически лица.
При недеклариране на парите, непълна или погрешна информация или отвод от митническа инспекция ще бъдат налагани санкции.
Ако необявената сума е в изключително огромни размери – към 110 хиляди лева – тогава преносителят може да получи до 5 години затвор и санкция в размер на една пета от сумата.
При суми над 10 000 евро, когато не са съпроводени от хора, а са под формата на пратка, митничарите могат да изискат декларация за обявяване. Въпросната декларация съдържа разнообразна информация за парите – за техния генезис и предопределение, за получателя, за изпращача. Докато получат декларацията.
Ако цената на паричната пратка не е била оповестена или не са били спазени условията за обявление, тогава парите се считат за изоставени. И в случай че някой не потвърди, че е техен притежател в границите на 6 месеца, страната ги конфискува.
Митничарите ще ревизират и дали жителите, които изнасят пари към страна отвън Европейски Съюз в размер на 30 000 лева или повече, имат обвързване към хазната. При съществуване на такова над 5000 лева, средствата на жителите ще бъдат арестувани. От „ Възраждане “ желаеха да бъдат арестувани единствено парите в размер на отговорностите. От „ Демократична България “ обаче обясниха, че митниците нямат информация кой човек какъв брой пари дължи на хазната, а единствено знаят имената на лицата с по-големи отговорности.
Те не знаят размера на тези отговорности. Това е данъчно-осигурителна загадка “, изясни Мартин Димитров и добави, че концепцията е да се ограничи прането на пари и противозаконното изнасяне на пари.
След като средствата на жителите със отговорности бъдат арестувани, митниците би трябвало да алармират Национална агенция за приходите най-късно до идващия ден. Приходната организация разполага с 10 дни да предприеме дейности, с цел да си вземе открити и изискуеми обществени вземания. При натрапен запор връщане се прави само при съществуване на излишък над размера на запорираната сума.
Според новия правилник при излизане от страната в страна отвън Европейския съюз жителите би трябвало да разгласят сумата, която носят в себе си, в случай че тя е над 10 000 евро. Митничарите обаче ще могат да вършат инспекции и на по-малки суми. Достатъчно е те да „ преценяват, че са налице основателни подозрения, че парите могат да бъдат употребявани за закононарушения “, т.е. по убеждение на чиновниците на митницата.
При минаване през страна членка преценката и за сумата, и за самото обявление е напълно на митническия чиновник.
Според „ ИТН “ това ще отключи „ голяма корупционна вълна “.
Българският митничар не е на равнището, на което да не изпитваме подозрение за рекет. Ще отворите отвратителна малка врата за тормоз на жители и корупция “, предизвести Тошко Йорданов.
Митничарите ще могат да задържат отнетата сума до 30 дни, а по преценка на началника – и до 90 дни – без значение размера на сумата. Основанията за задържането би трябвало да бъдат разказани в протокол. Държавните чиновници може да изискат от жителите пояснение от кое място са парите, както и доказателство за това.
Решението може да се апелира в 14-дневен период.
Идеята на мярката е да се попречи на незаконното прекачване на парични средства, посредством което могат да се финансират незаконни действия. От държавното управление показват, че това е административна мярка, посредством която парите да бъдат арестувани задоволително дълго, с цел да могат управляващите да решат дали да продължат следствието.
По време на разискването в Народното събрание представител на финансовото министерство изясни, че учредения за задържането могат да бъдат подозрения за тероризъм, данъчни измами, корупция и други
Срещу поправката скочиха и от „ Възраждане “.
Абсолютно случайно могат да бъдат арестувани средства “, съобщи Димо Дренчев и предизвести, че това може да затрудни придвижването на физически лица.
При недеклариране на парите, непълна или погрешна информация или отвод от митническа инспекция ще бъдат налагани санкции.
Ако необявената сума е в изключително огромни размери – към 110 хиляди лева – тогава преносителят може да получи до 5 години затвор и санкция в размер на една пета от сумата.
При суми над 10 000 евро, когато не са съпроводени от хора, а са под формата на пратка, митничарите могат да изискат декларация за обявяване. Въпросната декларация съдържа разнообразна информация за парите – за техния генезис и предопределение, за получателя, за изпращача. Докато получат декларацията.
Ако цената на паричната пратка не е била оповестена или не са били спазени условията за обявление, тогава парите се считат за изоставени. И в случай че някой не потвърди, че е техен притежател в границите на 6 месеца, страната ги конфискува.
Митничарите ще ревизират и дали жителите, които изнасят пари към страна отвън Европейски Съюз в размер на 30 000 лева или повече, имат обвързване към хазната. При съществуване на такова над 5000 лева, средствата на жителите ще бъдат арестувани. От „ Възраждане “ желаеха да бъдат арестувани единствено парите в размер на отговорностите. От „ Демократична България “ обаче обясниха, че митниците нямат информация кой човек какъв брой пари дължи на хазната, а единствено знаят имената на лицата с по-големи отговорности.
Те не знаят размера на тези отговорности. Това е данъчно-осигурителна загадка “, изясни Мартин Димитров и добави, че концепцията е да се ограничи прането на пари и противозаконното изнасяне на пари.
След като средствата на жителите със отговорности бъдат арестувани, митниците би трябвало да алармират Национална агенция за приходите най-късно до идващия ден. Приходната организация разполага с 10 дни да предприеме дейности, с цел да си вземе открити и изискуеми обществени вземания. При натрапен запор връщане се прави само при съществуване на излишък над размера на запорираната сума.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ