Възможно е Адът наистина да се намира на Земята. Къде е това място?
Митът за подземния свят, както и митът за Рая, загубен в международен потоп, са универсални легенди за цялата планета. Разпръснати по целия свят култури, отдалечени една от друга, без забележима връзка помежду си, имат вярвания и показа за това мистериозно царство, където духовете на умрелите отиват след гибелта.
Юдейската и християнската версия за преизподнята са добре познати в западните общества. Но разновидности на същия мит се откриват във вярванията на античните египтяни, гърци и маи. В публикацията „ Атлантида: потъналият свят “ Игнатий Донели твърди, че универсалният мит за изгубения Рай има поради едно и също физически съществувало място. Но той не загатва подземния свят.
От се пробват да развият тезата на Донели за един по-задълбочен разбор на това какво съставлява подземният свят. Къде може да е бил и до каква степен е действително едно физическо място да се трансформира в крайното място за отмора на душите? Тоест да съчетае по едно и също време физическите и митологичните разбирания.
Обяснението на подземния свят като „ земя под морското ниво “ има няколко аргументи. На първо място, има научни доказателства, че суха и обитаема земя е съществувала във времето на древните гърци, а точно на Карибските острови. На второ място, Карибите са тъкмо там, където според елините се намира подземният свят. В пътуването на Одисей в подземния свят се споделя, че е достигнал надалеч оттатък рамките на Океана, или другояче казано – от другата страна на Атлантическия океан.
Освен това, в региона на Карибския басейн се намира подводна котловина, която в гръцката митология се оприличавала на изначалната пропаст Тартар.
Омир разказва Одисеята като мит, датиращ от епохата на героична Гърция. Там подземният свят Хадес е тъмно обиталище на сенки и духове и се ръководи от бога на мъртъвците, носещ същото име. Въпреки това, в митовете Хадес е разказан като обиталище на живите. Така да вземем за пример, в мита за войната сред титаните и боговете на Олимп, Зевс въстава против татко си Кронос и титаните. Става победител в десетгодишна война. След успеха Зевс заточава победените титани в Тартар – най-ниското равнище на подземния свят Хадес. В тази версия на Хадес не се загатва за духове, призраци и сенки. И в случай че древногръцкият поет Хезиод не беше употребявал имената Хадес или Тартар, човек мъчно би схванал за какво става дума.
Възможно ли е древногръцката визия за под земята свят и Карибския басейн да са едно и също място? И да съществува естествено естествено пояснение за превръщането на региона от " Земя на живите " в " Земя на мъртвите " вследствие на прелом?
Дори и да допуснем, че Хадес наистина е регион под морското ниво, по какъв начин можем да бъдем сигурни, че Хезиод е имал поради точно Карибския басейн, а не някоя от многобройните потънали под морското ниво земи и континенти в далечното минало?
Хезиод дава забавно изложение на този тайнствен свят на Хадес. Той ситуира Тартар, изначалната пропаст или бездна, в която Зевс затваря победените титани, в границите на Хадес. И дава описанието, че „ в случай че наковалня бъде пусната от повърхността в морето, ще отнеме девет дни, с цел да падне в Хадес, и други девет, с цел да доближи до Тартар. " Според " Илиада ", Тартар е толкоз надълбоко под равнището на Хадес, както небето е над земята.
Да приемем, че гръцкият под земята свят Хадес и Карибският басейн са едно и също място. Загадъчното изложение на Хезиод с рухването на наковалнята може да значи, че Тартар е изключително ниско място в Карибския басейн.
Thinkstock
Всъщност в Карибския басейн има място, което пасва на описанието. Каймановата котловина е стотици метри по-дълбок от околното море пролом. Тя достига оптималната дълбочина от над 7620 метра, до момента в който междинната дълбочина на Карибския басейн е към 2134 метра.
Тартар освен съответствува с Каймановата котловина по дълбочина. Нещо повече – великият мъдрец Платон в съчинението си " Федон " също го разказва безусловно като бездна и пропаст.
Една от пропастите на земята е по-голяма от останалите и минава през цялата земя. Точно както Омир споделя: „ Далеч е най-дълбоката пропаст подземен и както самият той и доста други поети назоваваха Тартар. И всички реки се изливат в тази бездна и изтичат на открито още веднъж и всичко наподобява като че ли земята се излива на потоци в нея “.
Възможно ли е Хадес да е бил истински парадайс и освен да се трансформира като разбиране от земя на живите към земя на мъртвите, само че и да е място на действителен естествен прелом? И дали това не е методът на преобразяване на Рая в Ад? Древните гърци и финикийците са вярвали, че градините на хесперидите, също като Хадес, се намират надалеч на Запад. Това географски съответствува с Карибския басейн.
Автор: Новото знание / по Брад Юн
Юдейската и християнската версия за преизподнята са добре познати в западните общества. Но разновидности на същия мит се откриват във вярванията на античните египтяни, гърци и маи. В публикацията „ Атлантида: потъналият свят “ Игнатий Донели твърди, че универсалният мит за изгубения Рай има поради едно и също физически съществувало място. Но той не загатва подземния свят.
От се пробват да развият тезата на Донели за един по-задълбочен разбор на това какво съставлява подземният свят. Къде може да е бил и до каква степен е действително едно физическо място да се трансформира в крайното място за отмора на душите? Тоест да съчетае по едно и също време физическите и митологичните разбирания.
Обяснението на подземния свят като „ земя под морското ниво “ има няколко аргументи. На първо място, има научни доказателства, че суха и обитаема земя е съществувала във времето на древните гърци, а точно на Карибските острови. На второ място, Карибите са тъкмо там, където според елините се намира подземният свят. В пътуването на Одисей в подземния свят се споделя, че е достигнал надалеч оттатък рамките на Океана, или другояче казано – от другата страна на Атлантическия океан.
Освен това, в региона на Карибския басейн се намира подводна котловина, която в гръцката митология се оприличавала на изначалната пропаст Тартар.
Омир разказва Одисеята като мит, датиращ от епохата на героична Гърция. Там подземният свят Хадес е тъмно обиталище на сенки и духове и се ръководи от бога на мъртъвците, носещ същото име. Въпреки това, в митовете Хадес е разказан като обиталище на живите. Така да вземем за пример, в мита за войната сред титаните и боговете на Олимп, Зевс въстава против татко си Кронос и титаните. Става победител в десетгодишна война. След успеха Зевс заточава победените титани в Тартар – най-ниското равнище на подземния свят Хадес. В тази версия на Хадес не се загатва за духове, призраци и сенки. И в случай че древногръцкият поет Хезиод не беше употребявал имената Хадес или Тартар, човек мъчно би схванал за какво става дума.
Възможно ли е древногръцката визия за под земята свят и Карибския басейн да са едно и също място? И да съществува естествено естествено пояснение за превръщането на региона от " Земя на живите " в " Земя на мъртвите " вследствие на прелом?
Дори и да допуснем, че Хадес наистина е регион под морското ниво, по какъв начин можем да бъдем сигурни, че Хезиод е имал поради точно Карибския басейн, а не някоя от многобройните потънали под морското ниво земи и континенти в далечното минало?
Хезиод дава забавно изложение на този тайнствен свят на Хадес. Той ситуира Тартар, изначалната пропаст или бездна, в която Зевс затваря победените титани, в границите на Хадес. И дава описанието, че „ в случай че наковалня бъде пусната от повърхността в морето, ще отнеме девет дни, с цел да падне в Хадес, и други девет, с цел да доближи до Тартар. " Според " Илиада ", Тартар е толкоз надълбоко под равнището на Хадес, както небето е над земята.
Да приемем, че гръцкият под земята свят Хадес и Карибският басейн са едно и също място. Загадъчното изложение на Хезиод с рухването на наковалнята може да значи, че Тартар е изключително ниско място в Карибския басейн.
Thinkstock Всъщност в Карибския басейн има място, което пасва на описанието. Каймановата котловина е стотици метри по-дълбок от околното море пролом. Тя достига оптималната дълбочина от над 7620 метра, до момента в който междинната дълбочина на Карибския басейн е към 2134 метра.
Тартар освен съответствува с Каймановата котловина по дълбочина. Нещо повече – великият мъдрец Платон в съчинението си " Федон " също го разказва безусловно като бездна и пропаст.
Една от пропастите на земята е по-голяма от останалите и минава през цялата земя. Точно както Омир споделя: „ Далеч е най-дълбоката пропаст подземен и както самият той и доста други поети назоваваха Тартар. И всички реки се изливат в тази бездна и изтичат на открито още веднъж и всичко наподобява като че ли земята се излива на потоци в нея “.
Възможно ли е Хадес да е бил истински парадайс и освен да се трансформира като разбиране от земя на живите към земя на мъртвите, само че и да е място на действителен естествен прелом? И дали това не е методът на преобразяване на Рая в Ад? Древните гърци и финикийците са вярвали, че градините на хесперидите, също като Хадес, се намират надалеч на Запад. Това географски съответствува с Карибския басейн.
Автор: Новото знание / по Брад Юн
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ