Мистериозната средновековна говореща глава на оракул
Мистериозната средновековна говореща глава на пророк … През XIII век от новата епоха в Англия живее францисканският духовник Роджър Бейкън – мъдрец, академик, надарена и всестранно развита персона. Приносът на Бейкън към ранните европейски науки, лингвистиката и университетските способи са многочислени, само че е прочут и като „ маг “. Той твърди, че е основал странна механична говореща глава. От XII век насам, в разнообразни европейски ръкописи могат да се намерят препратки към мистични “медни глави ” – някакъв тип механични автомати, основани от антични инженери. Те наподобяват арабските истории за отрязани човешки глави или черепи, които приказват пророчества. Описва се, че тези глави са направени от месинг или бронз и имат преносими, шарнирни долни челюсти. Може да наподобява, че става въпрос за някои от ранните комплицирани механизми, като Механизмът от Антикитера, в случай че не е пояснението, че главите са надарени с „ магическа мощ “. За тях се споделя, че са „ всезнаещи и дават отговор на всеки заложен им въпрос “. Те предсказват бъдещето, а в някои случаи даже могат да бъдат обладани от демонични сили. В средновековна Европа тези глави стават паметни измежду мистиците. Вярва се, че притежателят им ще получи личен оракул-предсказател. Едно от първите споменавания за такава медна глава е от хронистът от XII век Уилям Малмсбъри, който в своята История на кралете на Англия твърди, че Хърбърт от Орийак, човек от Х век, по-известен като папа Силвестър II, е основал месингова глава. За да направи това, той употребява знанията си по астрология и Книгата с секрети познания, откраднати от Ал-Андалус, мюсюлмански район на Иберийския полуостров. Тази глава приказва, единствено когато към нея човек се обръща със особено дефиниран въпрос и дава отговор с „ да “ или „ не “ с неизменима акуратност. Всъщност тя е толкоз точна, че се твърди, че е предсказала гибелта на самия Силвестър II. Тази история става доста известна, и през XII – XIII век месинговите оракули стартират да се загатват постоянно в доста книги от това време. Смятало се, че доста авторитетни хора имат свои лични вълшебен глави. Един от тях, Робърт Гросетест – британски общественик, мъдрец, теолог, академик и свещеник на Линкълн, основава такава глава благодарение на алхимия, само че тя му дава единствено едно знамение и по-късно внезапно избухва. Друг, Албертус Магнус – немски духовник, мъдрец, академик и свещеник, по-късно канонизиран като католически светец, твърди, че е превзел „ дишаща медна глава с избран развой на размишление “ и е основал цяло медно тяло за нея. Тази глава приказва без спиране и нейната непрестанна тирада толкоз вбесява ученика на Магнус – Тома Аквински, че най-после по някакъв метод я унищожава. Твърди се, че разнообразни други известни фигури от епохата имат медни глави с сходни качества, в това число Боеций, Фауст, Арнолд от Виланова и Енрике де Вилена, само че може би най-известната глава на пророк от това време е тази, основана от Роджър Бейкън.
В допълнение към философията и емпиризма, Бейкън демонстрира мощен интерес към астрологията и алхимията. Той има вяра, че алхимията е същинска просвета и се ръководи от законите на природата. Именно този интерес към алхимията го води до концепцията да се опита да сътвори магическа медна стена към Англия, с цел да я пази и да я направи непревземаема. Четете още: Мрачната специалност Грехоядец По личните му думи това е належащо, с цел да се „ избави Англия от мародерстващи датчани и друга навалица “. По някаква причина той счита, че точно магическата месингова глава ще му помогне с тази задача. Може би ще му даде верния съвет по какъв начин да го направи или ще му каже дали тази концепция ще работи като цяло. С помощта на монаха Бангай и прислужникът Майлс, Бейкън прекарва цели седем години в основаването на медна глава на пророк. Описано е, че тази глава наподобява като „ тъкмо медно копие на човешка глава, с всички вътрешни елементи и органи в човешката глава “. По някаква причина обаче този глава въобще не приказва, без значение какви въпроси й задава Бейкън. Разочарован от отхвърли на главата да приказва, Бейкън взема решение да призове Демон или злобен дух, а съгласно някои източници и самия Дявол, с цел да получи съвет от него по какъв начин да накара главата да работи. Демонът му споделя, че главата ще приказва, в случай че се подхранва с „ непрестанен пушек от шестте най-известни елементарни ”. Думата “прост ” в алхимията се отнася до избрани типове растения. Тези избрани билки би трябвало да бъдат сложени в тенджера, нагорещени и поставени под главата, тъй че парата от тях да я загрее. Това ще даде на главата сила и живот. Според Демона, в случай че Бейкън и неговите помощници вършат това непрестанно в продължение на няколко седмици, главата ще оживее и ще проговори. Бейкън прави тъкмо това и търпеливо чака ден след ден главата да заприказва. Но една вечер той и Бангай са извънредно изтощени да поддържат непрекъснато огъня под главата и си лягат, оставяйки всички отговорности на Майлс, като му споделят да я следи деликатно. Слугата прави всичко допустимо да остане безсънен, като свири на цигулка. И внезапно главата заговаря. Тя изрича единствено една фраза: “Времето е. Времето беше. Времето мина. ”, преди да избухне зрелищно.
Тази история е разказана в детайли в книгата „ Прочутата история на брат Бейкън, съдържаща прелестните неща, които той е направил в живота си “: „ След това последва ужасяващ звук и странни пламъци, тъй че Майлс беше премрял от боязън. Той изпусна цигулката и падна на колене, а стаята се извърши с пушек. Чувайки шума, и двамата монаси се разсъниха, втурнаха се в килията и видяха, че Майлс се бие в гърдите и крещи, а на пода лежи Медовата глава, цялата в пушек. Когато димът се разсея, те видяха, че Медовата глава лежи счупена на земята. При типа на това те се натъжиха и се обърнаха към Майлс за пояснение. Майлс, премрял от боязън, сподели, че главата се е самоунищожила. Брат Бейкън го попита дали е говорила. — Да — сподели Майлс, — тя говореше, само че без цел. Имате папагал, който приказва по-добре от тази нахална глава. ” Не е ясно какъв брой вярна е тази история, защото тя се появява за първи път през XVI век, три века след гибелта на Бейкън, и няма доказателства, че той в миналото е създавал магическа месингова глава. Известно е, че точно през тези години, когато Бейкън основава главата на оракула, има доста странни клюки за него, че е вълшебник и вероятен поддръжник на Дявола, който поддържа връзка с Демони и зли духове. Тези истории и клюки се загатват в най-малко няколко източника, в това число в пиесата „ Монах Бейкън и духовник Бангай “ от драматурга Робърт Грийн, в която и двамата са изобразени като некроманти и черни магьосници. Освен това има доста съществени доказателства, че Бейкън се е занимавал с окултизъм.
В допълнение към философията и емпиризма, Бейкън демонстрира мощен интерес към астрологията и алхимията. Той има вяра, че алхимията е същинска просвета и се ръководи от законите на природата. Именно този интерес към алхимията го води до концепцията да се опита да сътвори магическа медна стена към Англия, с цел да я пази и да я направи непревземаема. Четете още: Мрачната специалност Грехоядец По личните му думи това е належащо, с цел да се „ избави Англия от мародерстващи датчани и друга навалица “. По някаква причина той счита, че точно магическата месингова глава ще му помогне с тази задача. Може би ще му даде верния съвет по какъв начин да го направи или ще му каже дали тази концепция ще работи като цяло. С помощта на монаха Бангай и прислужникът Майлс, Бейкън прекарва цели седем години в основаването на медна глава на пророк. Описано е, че тази глава наподобява като „ тъкмо медно копие на човешка глава, с всички вътрешни елементи и органи в човешката глава “. По някаква причина обаче този глава въобще не приказва, без значение какви въпроси й задава Бейкън. Разочарован от отхвърли на главата да приказва, Бейкън взема решение да призове Демон или злобен дух, а съгласно някои източници и самия Дявол, с цел да получи съвет от него по какъв начин да накара главата да работи. Демонът му споделя, че главата ще приказва, в случай че се подхранва с „ непрестанен пушек от шестте най-известни елементарни ”. Думата “прост ” в алхимията се отнася до избрани типове растения. Тези избрани билки би трябвало да бъдат сложени в тенджера, нагорещени и поставени под главата, тъй че парата от тях да я загрее. Това ще даде на главата сила и живот. Според Демона, в случай че Бейкън и неговите помощници вършат това непрестанно в продължение на няколко седмици, главата ще оживее и ще проговори. Бейкън прави тъкмо това и търпеливо чака ден след ден главата да заприказва. Но една вечер той и Бангай са извънредно изтощени да поддържат непрекъснато огъня под главата и си лягат, оставяйки всички отговорности на Майлс, като му споделят да я следи деликатно. Слугата прави всичко допустимо да остане безсънен, като свири на цигулка. И внезапно главата заговаря. Тя изрича единствено една фраза: “Времето е. Времето беше. Времето мина. ”, преди да избухне зрелищно.
Тази история е разказана в детайли в книгата „ Прочутата история на брат Бейкън, съдържаща прелестните неща, които той е направил в живота си “: „ След това последва ужасяващ звук и странни пламъци, тъй че Майлс беше премрял от боязън. Той изпусна цигулката и падна на колене, а стаята се извърши с пушек. Чувайки шума, и двамата монаси се разсъниха, втурнаха се в килията и видяха, че Майлс се бие в гърдите и крещи, а на пода лежи Медовата глава, цялата в пушек. Когато димът се разсея, те видяха, че Медовата глава лежи счупена на земята. При типа на това те се натъжиха и се обърнаха към Майлс за пояснение. Майлс, премрял от боязън, сподели, че главата се е самоунищожила. Брат Бейкън го попита дали е говорила. — Да — сподели Майлс, — тя говореше, само че без цел. Имате папагал, който приказва по-добре от тази нахална глава. ” Не е ясно какъв брой вярна е тази история, защото тя се появява за първи път през XVI век, три века след гибелта на Бейкън, и няма доказателства, че той в миналото е създавал магическа месингова глава. Известно е, че точно през тези години, когато Бейкън основава главата на оракула, има доста странни клюки за него, че е вълшебник и вероятен поддръжник на Дявола, който поддържа връзка с Демони и зли духове. Тези истории и клюки се загатват в най-малко няколко източника, в това число в пиесата „ Монах Бейкън и духовник Бангай “ от драматурга Робърт Грийн, в която и двамата са изобразени като некроманти и черни магьосници. Освен това има доста съществени доказателства, че Бейкън се е занимавал с окултизъм.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ