Мислим за интелигентността като за просто и ясно понятие: Учените,

Мислим за интелигентността като за просто и ясно разбиране: Учените, университетските преподаватели са интелигентни. Хората, учили в университет, са интелигентни. Хората с богата обща просвета са интелигентни. Но в случай че сложим някого от тях в спортна зала или на гишето на институция, ще забележим някои от тях неуверени, затруднени и по никакъв начин няма да наподобяват интелигентни.

“Защо има толкоз положителни спортисти, които не умеят да приказват пред камери? Гениални музиканти, които мъчно поддържат връзка с близките? Не всеки е добър във всичко, само че все някой е добър в нещо. ”

Интелигентността е доста по-сложно разбиране, в сравнение с оценките от тестванията или анализите допускат. Ние сме свили разбирането за " интелигентен " до аналитично-математическото схващане, т.е. този, който има нереално мислене и разсъждава/решава някакви неразбираеми за близките проблеми. Това надалеч не е правилно. Хората са интелигентни по няколко разнообразни метода и всички са значими. Те се преливат, отразявайки цялата трудност на човешкия мозък, образованието, фамилната среда и други фактори, които въздействат на интелигентността ни вкупом.

Променяйки това разбиране, можем да променим отношението към децата в учебно заведение, към образованието. Да разбием хегемонията на двата полюса - математическо-логическо против хуманитарно-интерпретаторско. Децата, които са положителни в спорта, са не по-малко интелигентни от тези, които са положителни в химията. Просто са интелигентни по друг метод. Добрият строител е също толкоз образован, колкото този, който владее 5 езика. В епоха на информация и безгранични благоприятни условия, рестриктивните мерки, които слагаме пред самите себе си, са единствените съществуващи въобще.

Теорията за множествената просветеност е показана от Хaуърд Гарднър, учител по когнитивно развиване и педагогика в Харвардския университет. Той слага въпроса по този начин - не е значимо какъв брой си образован, а по какъв метод си образован. Според проф. Гарднър разграничаваме 9 вида просветеност, които се застъпват в друго съответствие при другите хора, като има доминантна просветеност, която е по-добре изразена.

“Видовете просветеност са: музикално-ритмична, визуално-пространствена, вербално-лингвистична, логико-математическа, телесно-кинетична, междуличностна, вътреличностна, естествена и екзистенциална. ”



Музикално-ритмична musical-rhythmic просветеност имат тези, които са положителни в музиката, танците. Те бързо схващат ритъма, правят оценка тембъра и постоянно усещат подправения звук, даже да не се занимават с музика.

Визуално-пространствена visual-spatial просветеност имат тези, които показват бързо обекти в пространството, ориентират се добре и в никакъв случай не се губят. Те си показват съгласно описанията и могат да нарисуват незабавно това, за което се приказва.

Вербално-лингвистична verbal-linguistic просветеност имат тези, които с лекост учат езици, показват се добре, владеят богата синонимия и работят добре с текстове и устно слово.

Логико-математическа logical-mathematical просветеност имат тези, които са положителни в математиката, вземат решение комплицирани задания и бързо извеждат зависимости. Те се оправят с нереални понятия и виждат взаимовръзките посред им.

Телесно-кинетична bodily-kinesthetic просветеност имат тези, които са положителни спортисти. Движат се добре в пространството и се отличават с отлична фина моторика.

Междуличностна interpersonal просветеност имат тези, които са положителни в общуването и схващат връзките сред хората. Това са положителни емпати, посредници, консултанти. Хора, които работят с лекост с другите.

Вътреличностна intrapersonal просветеност имат тези, които добре схващат себе си. Не звучи доста съществено, само че хората, способни на самоанализ, са доста по-разбиращи и близките. Те схващат човешката същина доста добре и постоянно такива хора стават духовни водачи.

Природна naturalistic просветеност имат тези, които поддържат връзка с лекост в природата. Те бързо опознават растения и животни, запомнят имената на типовете и добре оцеляват в дивата природа.

Екзистенциална existential просветеност имат хората, които разсъждават най-абстрактно. Тази просветеност е най-трудна за " разпространение " в публичната сфера. Това са хората, които си задават въпроси за Бог, природата, съществуването, смисъла на живота.

Какви непосредствени изгоди можем да извлечем от тази доктрина?

Първо - да разбираме себе си по-добре. вярното оценяване на заложбите и евентуална ни би могло да ни насочи към вярната специалност и въобще - към верния за нас житейски път. Бихме икономисали доста години, хвърлени напразно в работа, която не ни се удава и която не разбираме за сметка на такава, която ни идва от вътрешната страна и вършим с лекост и отдаденост.

Второ - би трансформирало напълно отношението към образованието във типа, в който е през днешния ден. Превесът на предмети, които обществото приема за значими и потребни, само че в които децата не се оправят добре, би бил разрушен за сметка на предмети като спорт и изкуства. Колкото по-рано е открита тази дарба - положителни спортисти, актьори, толкоз по-добре за децата.