Наопаки
Мисленето в тъкмо избрани рамки ни оказва помощ да се оправяме по-лесно, машинално, с ежедневните задания. Когато го използваме за други обстановки обаче то по-скоро ни вреди, в сравнение с оказва помощ. С течение на времето в мозъка ни се построяват разнообразни типове невронни пътеки и мисловни асоциации, с които в следствие си служим наготово. През годините тези невронни пътища, които построяваме, стават единствените линии, по които мисълта ни се движи, което от своя страна поражда и еднообразно повтарящо се държание, едни и същи реакции, монотонни мисли.
Добрата вест е, че е изцяло по силите ни да променяме и обновяваме сходни закостенели схващания. Единственият метод да създадем това е посредством създаване на нови невронни пътища, които да заменят или добавят старите ни показа. По този метод мислите ни стартират да намират разнообразни направления, което обогатява усещанията и вижданията ни. За да поддържаме мисленето си свежо и да не си разрешаваме лукса да се движим всякога по едни и същи мисловни “магистрали ” е добре непрекъснато да разнообразяваме тези пътечки с нов опит или с нови гледни точки. Освен усмивка това ни носи и други вероятни ключове за схващане на действителността.
Обръщане на хастара наобратно, гражданска война, строене на къща от покрива надолу, наречете го както желаете, само че идва един момент в който просто решаваш да направиш противоположен завой и да си позволиш да погледнеш нещата от другата страна. Ето няколко чудесни образеца, с които можем да разчупим личните си показа и да предизвикаме разсъдъка си.
Наопаки на: " Проблемите са извънредно нещо "
Проблемите по пътя ни са нашите учители и ни вършат по-силни и гъвкави, като от време на време напълно трансформират възгледите ни. Намирането на решения и оправянето с компликации са част от живота, значи няма нищо неестествено и нездравословно в тях. Вреден може да бъде единствено методът, по който ги посрещаме.
Наопаки на: " Слабостта е неприятно нещо "
Уж все би трябвало да сме мощни, да посрещаме неволите със стиснати зъби, да устояваме на всевъзможни спънки, а в действителност какъв брой по-лесно е просто да си признаем, че от време на време не сме в положение и тялото ни желае напълно друго.
Няма нищо неприятно в това да признаеш грешките и слабостите си. Така доста по-лесно ще се оправиш със обстановката. Необходимо е да се познаваш и оценяваш подобен какъвто си, без да се надценяваш и непрекъснато да бъдеш “на пружини ”. Понякога сме смели и дръзки, само че има моменти, в които можем просто да спрем да отговаряме на всяко допустимо условие за съвършенство, отправено към нас и да сменим посоката.
Наопаки на: " Да бъдеш рационален е доста рационално "
Идеята, че би трябвало да мислим рационално, когато взимаме решения има и противоположна страна. В много случаи това, което другите считат за рационално във връзка с нас е в цялостно несъгласие с настройките и убежденията ни. Дори всички рационални доводи да водят до “правилния ” път, в случай че това не е посоката, която усещаме като вярна за нас, никакви причини в интерес на разумността не могат да станат по-силни от нас самите. В подобен случай би трябвало самоуверено да продължим “наопаки ” и да помним, че този, който върви против течението, стига до извора.
Добрата вест е, че е изцяло по силите ни да променяме и обновяваме сходни закостенели схващания. Единственият метод да създадем това е посредством създаване на нови невронни пътища, които да заменят или добавят старите ни показа. По този метод мислите ни стартират да намират разнообразни направления, което обогатява усещанията и вижданията ни. За да поддържаме мисленето си свежо и да не си разрешаваме лукса да се движим всякога по едни и същи мисловни “магистрали ” е добре непрекъснато да разнообразяваме тези пътечки с нов опит или с нови гледни точки. Освен усмивка това ни носи и други вероятни ключове за схващане на действителността.
Обръщане на хастара наобратно, гражданска война, строене на къща от покрива надолу, наречете го както желаете, само че идва един момент в който просто решаваш да направиш противоположен завой и да си позволиш да погледнеш нещата от другата страна. Ето няколко чудесни образеца, с които можем да разчупим личните си показа и да предизвикаме разсъдъка си.
Наопаки на: " Проблемите са извънредно нещо "
Проблемите по пътя ни са нашите учители и ни вършат по-силни и гъвкави, като от време на време напълно трансформират възгледите ни. Намирането на решения и оправянето с компликации са част от живота, значи няма нищо неестествено и нездравословно в тях. Вреден може да бъде единствено методът, по който ги посрещаме.
Наопаки на: " Слабостта е неприятно нещо "
Уж все би трябвало да сме мощни, да посрещаме неволите със стиснати зъби, да устояваме на всевъзможни спънки, а в действителност какъв брой по-лесно е просто да си признаем, че от време на време не сме в положение и тялото ни желае напълно друго.
Няма нищо неприятно в това да признаеш грешките и слабостите си. Така доста по-лесно ще се оправиш със обстановката. Необходимо е да се познаваш и оценяваш подобен какъвто си, без да се надценяваш и непрекъснато да бъдеш “на пружини ”. Понякога сме смели и дръзки, само че има моменти, в които можем просто да спрем да отговаряме на всяко допустимо условие за съвършенство, отправено към нас и да сменим посоката.
Наопаки на: " Да бъдеш рационален е доста рационално "
Идеята, че би трябвало да мислим рационално, когато взимаме решения има и противоположна страна. В много случаи това, което другите считат за рационално във връзка с нас е в цялостно несъгласие с настройките и убежденията ни. Дори всички рационални доводи да водят до “правилния ” път, в случай че това не е посоката, която усещаме като вярна за нас, никакви причини в интерес на разумността не могат да станат по-силни от нас самите. В подобен случай би трябвало самоуверено да продължим “наопаки ” и да помним, че този, който върви против течението, стига до извора.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ