НАСА ще изстреля космическа сонда, за да промени орбитата на астероид
Мисията, наречена Тест за пренасочване на двоен метеорит (DART), изпраща галактически транспортен съд, пътуващ повече от 11 милиона километра, с цел да се удари в метеорит. Сондата, кутия с широчина 1.3 метра, е камъче спрямо големия метеорит с размери като тези на Колизеума. Но ударът би трябвало да даде на галактическия камък задоволителен подтик, с цел да промени пътя си в орбита към по-голям метеорит.
Така НАСА тества дали такова тласване може един ден да отклони галактическа канара, ориентирана рисково към Земята. Понастоящем учените не знаят за такива рискови метеорити, насочили се към Земята, само че НАСА пресмята, че са забелязали единствено към 40% от метеоритите покрай Земята, които са с размер 140 метра или по-големи. Такъв метеорит може да изравни със земята цялостен град.
DART е двустранен тест на способ за планетарна отбрана, съгласно Том Статлър, астрофизик от НАСА, работещ по задачата.
„ Първият тест тества нашата софтуерна дарба да ударим метеорита. А вторият тест ще ревизира реакцията на същински метеорит при удар. Първият тест завършва и вторият тест стартира сега, в който галактическият транспортен съд е разрушен на части, “, споделя Статлър.
Отговорът на метеорита на удара ще помогне на НАСА да дефинира какъв брой огромни би трябвало да бъдат бъдещите сонди, с цел да реалокират пътя на възможен рисково насочил се към Земята метеорит.
DART би трябвало да стартира пътуването си в 1:20 часа Източно американско време в сряда, излитайки от базата на галактическите сили Ванденберг, Калифорния, на борда на ракета SpaceX Falcon 9. Ако всичко върви по проект, той ще доближи дестинацията си през септември 2022 година
В продължение на 10 месеца DART ще се форсира към двойка метеорити. Едната луна, наречена Диморфос, обикаля към другата, наречена Дидим. DART ще се насочва към луната Диморфос. С широчина 160 метра, тя е доста по-малка от Дидим, имащ широчина от 762 метра.
Нито Дидим, нито Диморфос съставляват опасност за Земята. Но те са идеални за тестване на това, което НАСА назовава способ „ кинетичен ударник “ – разтрошаване на галактически транспортен съд в метеорит с висока скорост, с цел да го тласне в друга посока.
Това е сложна задача, като се има поради, че DART няма да може да види Диморфос до час преди удара. Но инженерите на НАСА са програмирали галактическия транспортен съд да пресмята бързо центъра на метеорита и да се насочва към тази точка.
Космическият транспортен съд би трябвало да удари центъра на Диморфос с 23 000 км в час (над 6 км в секунда), прехвърляйки кинетичната си сила към метеорита и изтласквайки го по-близо до Дидим. НАСА пресмята, че ударът ще аргументи детонация от сред 22 000 и 220 000 паунда скален материал, което може да му даде даже по-голям подтик от самия DART. В последна сметка Диморфос би трябвало да обикаля към по-голямата канара с най-малко 73 секунди по-бързо от преди.
Въпреки че ударът ще се случи на към 6,8 милиона благи от Земята, астрономите ще следят с телескопите си, с цел да видят смяната в орбитата на метеорита.
Ако методът работи, един ден може да избави Земята от смъртоносен метеорит. Но има и огромно изискване. За да употребява задача, сходна на DART и да отклони такава опасност, специалисти по-рано обясниха, че НАСА евентуално ще се нуждае от към 5 до 10 години авансово уведомление за метеорит, насочил се към Земята.
Това е по този начин, тъй като са нужни години за планиране и създаване на галактически транспортен съд, по-късно месеци или години за пътешестване до метеорита. Нещо повече, сондата евентуално ще би трябвало да удари метеорит година или две преди орбитата й да се пресече със Земята. Лекото бутане на удар от галактически транспортен съд единствено би отклонило скалата леко от курса първоначално. Но с течение на времето тази смяна би трябвало да го отклони от Земята.
За да разпознава рискови метеорити с задоволително време за осъществяване, НАСА построява галактически телескоп, наименуван Near-Earth Object Surveyor, за наблюдаване на метеорити от 140 метра или повече. В момента астрономите са разпознали почти 40% от такива метеорити, които обикалят към Слънцето покрай Земята, само че НАСА се надява телескопът да може да хване 90% от тези метеорити.
Астрономите на Земята бързо ще могат да видят дали DART работи. Тогава Европейската галактическа организация възнамерява да започва следваща задача, наречена Hera, за проучване на Дидимос и Диморфос през 2026 година Hera ще изследва следствията от удара. Той е надъхан да картографира Диморфос, да мери точно неговата маса и да изследва кратера, който DART ще остави там.
