Мисията на всеки човек с добра воля е да настоява,

Вярвам в правото на човека да греши ~ Ленард Бърнстейн

„ Мисията на всеки човек с благосклонност е да упорства, без съмнение, с риск да се повтаря още веднъж и още веднъж, да упорства за постигането на свят, в който разсъдъкът ще спечелва над насилието. “

(1918 ~ 1990)

Великият композитор, виртуозен пианист, диригент и просветник Ленард Бърнстейн произлиза от семейство на украински евреи. Учи музика в Харвардския университет и диригентство при Фриц Райнер, само че срещата с великия Димитри Митропулос се оказва решаваща за избора му да избра диригентския пулт. След години наследява своя наставник и като началник на Нюйоркската филхармония.

Ленард Бърнстейн се постанова като един от най-популярните американски създатели на своето потомство. Той е първият американски диригент, който застава на пулта на „ Ла Скала “. Изумителен е методът, по който изживява всяка музикална фраза. Дали е пред пианото, пресъздавайки музикални шедьоври, или е с палка в ръка, вдъхновявайки своите музиканти, той е същински актьор. Способността му да се радва и страда, предавайки дълбоките си и възвишени усеща на оркестъра и публиката, е единствено част от невероятната му харизма.

Бърнстейн е създател на няколко книги за музика, есеист и преподавател, с което си печели прозвището „ един от най-ярките и блестящи мозъци на предишния век “. Легендарният композитор вечно ще остане в съзнанието на ценителите на изкуството като човек с голямо предусещане за креативния подтик, с дълбока дарба за признателност и комплициран прочувствен живот.

Аз имам вяра в хората. Аз усещам, обичам, почитам и се нуждая от хората повече от всичко, в това число от изкуството, природата, проведените публични прояви, националистическите настройки. Една човешка фигура на ската на планина, може да накара цялата планина да изчезне за мен. Един човек, който се бори за истината, може да дисквалифицира за мен вековни баналности. И едно човешко създание, което се среща с неправда, може да направи невалидна цялата система, която го е отхвърлила.

Вярвам, че най-благородният гений на индивида е способността му да се трансформира. Въоръжен с разсъдъка си, той може да види двете страни и да избере. Може да избере да бъде божествено неправилен. Вярвам в правото на индивида да бърка. От това право той построи търпеливо и работливо, нещо, което с страхопочитание назоваваме народна власт. Той е направил това по сложния метод и продължава да го прави по сложния метод – рационално, като избира, като бърка и се поправя, посредством сложния и муден способ, при който достолепието на А се признава от Б, без да се накърнява достолепието на С. Човекът не може да има достолепие, без да обича достолепието на своя близък.

Вярвам в капацитета на хората. Не мога да се съглася пасивно с тези, които се предават в името на " човешката природа ". Човешката природа е единствено животинска природа, в случай че бъде оставена статична. Без напредък, без трансформация, няма божественост. Ако имаме вяра, че човек в никакъв случай не може да реализира общество без война, тогава ние сме наказани на война вечно. Това е лесният метод. Но работливият, любящ метод, методът на достолепие и божественост, допуска религия в хората и в способността им да се трансформират, порастват, споделят и обичат.

Leonard Bernstein, 1943

Leonard Bernstein at piano, c.1949

Maria Callas, Luchino Visconti, Leonard Bernstein and Cesare Valletti during the rehearsals of La Sonnambula by Vincenzo Bellini, Milan 1955

Вярвам в несъзнателния разум на индивида, дълбокия извор, от която идва силата му да комуникира и да обича. За мен цялото изкуство е композиция от тези сили; тъй като в случай че любовта е методът, по който можем да поддържаме връзка персонално по най-дълбокия метод, тогава това, което изкуството може да направи, е да разшири това другарство, да го усили и да го придвижи върху доста по-голям брой хора. Следователно изкуството дава отговор за топлината и любовта, която носи в себе си, даже и да е най-лекото развлечение, най-горчивата ирония или най-разбиващата покруса.

Трябва да насърчаваме мисълта, свободата и творчеството. Трябва да почитаме неприкосновеността. Трябва да оформяме усета, без да експлоатираме нашите скърби, триумфи или пристрастености. Трябва да се научим да се познаваме по-добре посредством изкуството. Трябва да разчитаме повече на несъзнателната, вдъхновяваща страна на индивида. Не би трябвало да се поробваме в доктрина. Трябва да имаме вяра в постижимостта на положителното. Нужно е да имаме вяра, без боязън, в хората.

Откъде идва насилието? От незнанието и омразата – точните антоними на ученето и разсъдъка. Мисията на всеки човек с благосклонност е да упорства, без съмнение, с риск да се повтаря още веднъж и още веднъж, да упорства за постигането на свят, в който разсъдъкът ще спечелва над насилието.

20-и век е зле писана драма през цялото време.

Bernstein LSO concert RAH, 1966

Нашият отпор против насилието ще бъде да създадем музиката още по-въздействаща, по-красива и по-просветляваща от всеки път.

Не мога да пребивавам и един ден, без да чувам музика, да я изсвирвам, да я уча или да мисля за нея.

Само музиката може да назове неназовимото и да заяви непознаваемото.

Защо толкоз доста от нас се пробват да обяснят хубостта на музиката, лишавайки я по този метод от мистерията й?

За да извършите нещо значимо, са ви нужни две неща: проект и лимитирано количество време.

В оркестъра най-трудно се свири втора цигулка. За първа цигулка претендентите са доста, само че да се откри някой, който ще свири въодушевено втора – това се споделя задача! Ако няма кой да свири втора цигулка, няма естетика.

Bernstein with composer, Igor Stravinsky, 1946, Ben Greenhaus