Армения допуска мир с Азербайджан само при взаимно признаване на териториите си
Мирно съглашение сред Армения и Азербайджан е допустимо единствено в случай че двете страни признаят взаимно териториалната си целокупност. Това съобщи арменският министър председател Никол Пашинян, представен от ТАСС.
Мирният контракт сред Армения и Азербайджан ще стане действителен, в случай че двете страни ясно, недвусмислено и без уловки взаимно признаят териториалната си цялост и се спогодят в никакъв случай да няма териториални разногласия в бъдеще, акцентира той.
Пашинян удостовери, че Армения изцяло признава териториалната целокупност на Азербайджан и чака Азербайджан да направи същото, като признае територията на някогашната Арменска руска социалистическа република за принадлежаща на Република Армения.
Според него е " жизненоважно да се образуват интернационалните механизми, които да подсигуряват спокойно съглашение, в противоположен случай в деня след подписването на контракта може да избухне нова война или нова ескалация ".
Армения и Азербайджан са водили две войни - през 2020 година и през 90-те години на предишния век - за азербайджанския район Нагорни Карабах, обитаем с арменци. Турция поддържа Азербайджан в спора.
Шестседмичната война през 2020 година лиши живота на повече от 6500 войници от двете страни и приключи с помирение с помощта на посредничеството на Русия.
Миналата година Баку и Ереван започнаха работа по кротичък контракт с посредничеството на Европейския съюз и Съединените щати. Представители на двете страни проведоха няколко срещи в Брюксел и Москва.
Съгласно съглашението, реализирано с посредничеството на Москва, Армения отстъпи елементи от територия, която контролираше от десетилетия, а Русия разположи към 2000 съветски миротворци, които да съблюдават за нежното помирение.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, етническите арменски сепаратисти в Нагорни Карабах се отделиха от Азербайджан. Последвалият спор взе към 30 000 жертви.
Мирният контракт сред Армения и Азербайджан ще стане действителен, в случай че двете страни ясно, недвусмислено и без уловки взаимно признаят териториалната си цялост и се спогодят в никакъв случай да няма териториални разногласия в бъдеще, акцентира той.
Пашинян удостовери, че Армения изцяло признава териториалната целокупност на Азербайджан и чака Азербайджан да направи същото, като признае територията на някогашната Арменска руска социалистическа република за принадлежаща на Република Армения.
Според него е " жизненоважно да се образуват интернационалните механизми, които да подсигуряват спокойно съглашение, в противоположен случай в деня след подписването на контракта може да избухне нова война или нова ескалация ".
Армения и Азербайджан са водили две войни - през 2020 година и през 90-те години на предишния век - за азербайджанския район Нагорни Карабах, обитаем с арменци. Турция поддържа Азербайджан в спора.
Шестседмичната война през 2020 година лиши живота на повече от 6500 войници от двете страни и приключи с помирение с помощта на посредничеството на Русия.
Миналата година Баку и Ереван започнаха работа по кротичък контракт с посредничеството на Европейския съюз и Съединените щати. Представители на двете страни проведоха няколко срещи в Брюксел и Москва.
Съгласно съглашението, реализирано с посредничеството на Москва, Армения отстъпи елементи от територия, която контролираше от десетилетия, а Русия разположи към 2000 съветски миротворци, които да съблюдават за нежното помирение.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, етническите арменски сепаратисти в Нагорни Карабах се отделиха от Азербайджан. Последвалият спор взе към 30 000 жертви.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ