Мирела Костадинова: Богдан Горанов вдъхновява Вазов в изучаването на френски език
Мирела Костадинова
Богдан Горанов е от остарял карловски жанр, прочут от към 1715 година Той пръв от десетте деца в фамилията се трансформира в заслужил възррожденски преподавател и литератор. След Освобождението на България е секретар на Министерски съвет и дипломатически представител.
Семейство Горанови поддържа връзка с Васил Левски. Когато Апостолът идва в Меджидие, намира бащата на Богдан – Иван Горанов, тогава търговец там на шаяци и гайтани. Добър прочут на майка му и на вуйчо му архимандрит Хаджи Василий, Горанов го посреща, дава му заслон и нови шаячни облекла. А когато идва в София, Левски среща двамата свои познати учители, с които се знаят от Карлово – Богдан Горанов и сопотнеца Христо Ковачев.
Богдан Горанов учи 10 години в чужбина. В Галац прекарва три години във френския интернат на Пере, където учи френски език и литература. В Прага остава за известно време, приключва гимназия и след това следва философия. Десетина дни преди започването на Австро-пруската война се завръща в България. Учителства в Пловдив, а след това и в София, където е основен преподавател. Работата го води и във В. Търново.
След шест години първият му братовчед и великодушен донор Евлоги Георгиев го изпраща в Германия, където следва естествени науки в Мюнхен, Тюбинген и Лайпциг. През 1875 година редектира в Цариград списание „ Читалище “, а на идната година е преподавател в Болград. Пише и за списание „ Право “.
Превежда от френски език „ Животът на госпожа Севинье “ от Ламартин, от немски нещастието „ Фиеско “ от Шилер, издадена като приложение на списание „ Читалище “. Написва и голям брой публикации – за Ла Фонтен, за френската книжовност от седемнадесети век, за възраждането на немската литература в XVIII век, както и по други въпроси. Пише мнения за книги, показва и новини по научни, литературни и театрални тематики.
Той е втори братовчед и другар на Христо Ботев, който му посвещава стихотворението си „ Борба “ (1871). Известно е, че поетът изпитва нежни усеща към сестрата на Богдан Горанов – Мина. На нея посвещава „ Пристанала “ (1871). Освен на брата и сестрата Горанови, Ботев посвещава стихотворение единствено на Любен Каравелов, което приказва какво са били те за него.
Макар и надалеч от обичаната Мина, Христо Ботев не я не помни и я носи в сърцето си. За нея е и стихотворението му „ До моето първо либе “ (1871), известно тогава единствено „ До либето ми “. Мина Горанова въодушевява поета и за известното му стихотворение „ На сбогуване “, писано през 1868 година в Браила, в българското кафене „ Стара планина “ и отпечатано три години по-късно.
Богдан Горанов взе участие в читалищната и театрална активност. Председател е на читалище „ Надежда “ във В. Търново. Превежда „ Емилия Галоти “ от Лесинг и без да е отпечатана, нещастието е сложена от него и играна през 1871 година
В историята на Възраждането ни Богдан Горанов оставя светла диря най-много като преподавател. Интересно е какви мемоари са ни оставили Георги Раковски, доктор Петър Берон, Анастас Кипиловски и изключително Гаврил Кръстевич за учителя си Райно Попович. Петко Славейков и Юрдан Ненов за Иван Момчилов. Христо Данов за Найден Геров. Васил Друмев за Сава Доброплодни. Тодор Икономов за Сава Филаретов. Иван Вазов за Юрдан Ненов и Богдан Горанов! С каква респект и благодарност приказват и пишат за своите учители. Ето какво споделя Иван Вазов за Богдан Горанов:
„ …Френски език заучих с триумф единствено при Богдан Горанов от Карлово, който взе тоя предмет от Зафирова. Богдан Горанов беше тогава момък „ интересантен “. При мургаво, прелестно, с внезапни черти лице и жив юношески взор той съединяваше великолепие в носията и обноските; от него вееше европейщина и светкост.
Той се улучи и с поетическа природа. С какво въодушевление ни четеше Ламартиновите „ Mèditations “ и песните на Беранже, вървешком бързо назад-напред из класа, със светнал взор, с паднали кичури от черна коса по чулото! В захласа си той забравяше тогава нас и четеше за лично наслаждение. После се сетеше и започваше да превежда…Тук посредством Горанова пръв път бях запленен от френската лирика, по-добре – от музикалността на френската реч…
Беранже и Ламартин бяха първите френски поети, които разбрах и обикнах. За изпита Горанов ми даде да науча Беранжеровата хубава ария „ La Sainte Hèlène “. Безброй пъти съм си повтарял този поетически пай, упойващ за слуха и за душата на мъжествената мелодичност и облици от величава мрачна фантазия…
Тогава точно захванах да се пробвам в стихотворството и първият ми труд беше преводът на Беранжеровата ария „ La mère aveugle “.
Богдан Горанов взе участие в комитета към централната комисия за създаване на храм-паметника „ Св. Александър Невски “ в София.
Известният възрожденски преподавател си отива от света през 1907 година и през днешния ден костите му почиват в имот 52 на гробището „ Орландовци “.
