Министерството на правосъдието предложи проект за обсъжданеВ него са нанесени

Министерството на правораздаването предложи план за разискване
В него са нанесени новите текстове от Конституцията, преди по тях да се е произнесъл Конституционен съд

Смесени сформира на Върховен касационен съд и Върховен административен съд гледат тъжби при състезания

Висшият правосъден съвет, който в този момент включва съдийската и прокурорската гилдия се разделя на Висш правосъден съвет (ВСС) и Висш прокурорски съвет (ВПС). Част от претендентите за тях ще се избират от професионалната общественост, в това число и посредством отдалечено електронно гласоподаване. За другата част, която ще образува парламентарната квота, номинации могат да вършат и Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети, а претендентите ще бъдат изслушвани от специфична комисия.

Това планува планът за нов Закон за правосъдната власт (ЗСВ), който към този момент е оповестен за публично разискване. Той е писан поредно от две работни групи в Министерството на правораздаването и в него са отразени промените в Конституцията, признати в края на предходната година, с които бе закрит Пленума на Висш съдебен съвет и бяха основани два обособени съвета.

Както писа “Труд news ”, конституционното болшинство в 49-о Народно заседание записа в главния закон, че единият Висш съдебен съвет се състои от 15 члена, осем от които се избират от професионалната квота, петима от Народното събрание и двама членове по право са ръководителите Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Вторият - ВПС, има в състава си 10 члена, двама от които се избират от прокурорите, един се избира от следователите, по право влиза основният прокурор, останалите шестима члена се гласоподават от Народното събрание. Условието за претендентите от парламентарната квота е да не са прокурори и следователи.

Новите сформира на двата съвета би трябвало да бъдат определени до 3 месеца от влизането на закона в действие и ще могат да се конституират, в случай че определените членове и тези, които влизат по право, наброяват две трети от състава. По някои въпроси ще се организира Общо заседание на двата съвета.

За избор на ръководител на Върховен касационен съд или Върховен административен съд и за предварително преустановяване на мандата на член на Висш съдебен съвет са нужни най-малко 10 гласа от 15-членния състав. За избор на основен прокурор, на шеф на Национална следствена служба и за предварително преустановяване на мандата на член на ВПС пък са нужни минимум 7 гласа от всичките 10 члена.

Новост е също, че в случай че съдии, прокурори или следователи апелират решенията на Висш съдебен съвет или ВПС по състезанията за назначения, жалбите им ще се гледат то смесени сформира на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

Проектът за нов Закон за правосъдна власт е с размер 209 страници и 529 члена и се разграничава по размер от настоящия Закон за съдебната власт, който е с 409 члена, признат е през 2007 година и от този момент неведнъж е поправян и допълван.

След привършване на публичното разискване, окончателните текстове от бъдещия Закон за съдебната власт би трябвало да бъдат признати от Министерския съвет, който да ги внесе в Народното събрание. Ако въобще има държавно управление и Народно заседание, планът може да бъде подложен на гласоподаване най-рано през май. Освен това за ориста на този закон решаваща дума ще има Конституционният съд, тъй като той може да задраска някои от измененията в Конституцията в частта за правосъдната власт, защото от януари там е формирано дело по искане на президента Румен Радев, като и на депутати от “Възраждане ” и Има Такъв Народ.