Създават се два режима за оценяване на преподавателите, призна МОН |
Министерството на образованието и науката удостовери, че режимът за оценяване на преподавателите в държавните и в частните университети ще бъде друг, само че не разяснява хипотезата, че това би било дискриминационно. В отговор на въпрос от OFFNews за препоръчаната от министър Николай Денков нова , която обгръща единствено държавните висши учебни заведения, от МОН дават отговор, че " атестирането на преподавателите в частните висши учебни заведения се прави съгласно наредбите на Закона за висшето обучение и техните правилници ".
Разликата сред закона и методиката е основна. Законът разрешава на университетите да атестират преподавателите по личните си вътрешни правила, методиката определя национални критерии и проценти на осъществяване на съответни условия за приемането на съответната оценка.
" Критериите не са нови за висшите учебни заведения. Единственото ново е, че университетският състав би трябвало да покрие избран % от условията за учебно-преподавателска, научна активност и други ", пишат от МОН.
Ако държавните университети одобряват плана за нова методика, те ще са длъжни да атестират преподавателите си по новите критерии. Ако откажат, ще изгубят пари, тъй като отпущането на спомагателни 20 милиона лв. за заплати в университетите през 2022 година е обвързано с изискването да одобряват националните критерии. Изключването на частните висши учебни заведения от обсега на методиката означава, че те ще продължат да правят оценка преподавателите си съгласно вътрешните си правилници, без никой да изисква да ги трансформират.
МОН твърди, че няма разминаване сред препоръчаната методика и механизма за препоръка в Закона за висшето обучение. Тя е в сходство със наложителните индикатори и критерии в член 57 от Закона за висшето обучение и " единствено ги детайлизира ", настояват от министерството. В същото време прибавят, че предстои в Закона за висшето обучение да бъде регламентирано въвеждането на обща стандартизирана национална методика за атестиране на преподавателите. Промени в закона се преглеждат от Народното събрание сега, само че измежду тях няма предложение за смяна на текстовете за атестацията.
Различия има. Според закона да вземем за пример атестацията е на три години за нехабилитираните и на пет години за хабилитираните преподаватели. Според методиката при негативна препоръка нова би трябвало да се направи идната календарна година. В закона такова нещо липсва.
Липсва временен интервал за прекосяване от закона към методиката, което от министерството разясняват по този начин: " Висшите учебни заведения сами дефинират по какъв начин и по кое време да провеждат атестирането на идните за атестиране членове на университетския състав в сходство с нормативните условия. Според ЗВО всички нехабилитирани преподаватели би трябвало да бъдат атестирани на всеки 3 години, а хабилитираните – на всеки 5 години. Каква ще е организацията за съблюдаване на тези периоди през 2022 година е решение на висшето учебно заведение ".
На възражението, че приемането на методиката се предлага с план на Решение на Министерския съвет (административен акт с еднократно деяние, който не следва да вкарва критерии) от МОН дават отговор, че това се правело, " защото с него се вкарва едно изискване, което следва да бъде изпълнено еднократно през 2022 година за асимилиране на плануваните спомагателни 20 млн. лева за увеличение на възнагражденията на преподавателите във висшите учебни заведения в границите на държавния бюджет на Република България за 2022 година ".
Според тях е нужна препоръка и за асистентите - също оригиналност в методиката - макар че те се наемат по срочни трудови контракт и в случай че не съумеят да защитят до приключването им, няма по какъв начин да продължат израстването си. " На атестиране предстои всеки член на университетския състав на висшето учебно заведение, а асистентите са част от този научен състав ", заключават от ведомството.
Разликата сред закона и методиката е основна. Законът разрешава на университетите да атестират преподавателите по личните си вътрешни правила, методиката определя национални критерии и проценти на осъществяване на съответни условия за приемането на съответната оценка.
" Критериите не са нови за висшите учебни заведения. Единственото ново е, че университетският състав би трябвало да покрие избран % от условията за учебно-преподавателска, научна активност и други ", пишат от МОН.
Ако държавните университети одобряват плана за нова методика, те ще са длъжни да атестират преподавателите си по новите критерии. Ако откажат, ще изгубят пари, тъй като отпущането на спомагателни 20 милиона лв. за заплати в университетите през 2022 година е обвързано с изискването да одобряват националните критерии. Изключването на частните висши учебни заведения от обсега на методиката означава, че те ще продължат да правят оценка преподавателите си съгласно вътрешните си правилници, без никой да изисква да ги трансформират.
МОН твърди, че няма разминаване сред препоръчаната методика и механизма за препоръка в Закона за висшето обучение. Тя е в сходство със наложителните индикатори и критерии в член 57 от Закона за висшето обучение и " единствено ги детайлизира ", настояват от министерството. В същото време прибавят, че предстои в Закона за висшето обучение да бъде регламентирано въвеждането на обща стандартизирана национална методика за атестиране на преподавателите. Промени в закона се преглеждат от Народното събрание сега, само че измежду тях няма предложение за смяна на текстовете за атестацията.
Различия има. Според закона да вземем за пример атестацията е на три години за нехабилитираните и на пет години за хабилитираните преподаватели. Според методиката при негативна препоръка нова би трябвало да се направи идната календарна година. В закона такова нещо липсва.
Липсва временен интервал за прекосяване от закона към методиката, което от министерството разясняват по този начин: " Висшите учебни заведения сами дефинират по какъв начин и по кое време да провеждат атестирането на идните за атестиране членове на университетския състав в сходство с нормативните условия. Според ЗВО всички нехабилитирани преподаватели би трябвало да бъдат атестирани на всеки 3 години, а хабилитираните – на всеки 5 години. Каква ще е организацията за съблюдаване на тези периоди през 2022 година е решение на висшето учебно заведение ".
На възражението, че приемането на методиката се предлага с план на Решение на Министерския съвет (административен акт с еднократно деяние, който не следва да вкарва критерии) от МОН дават отговор, че това се правело, " защото с него се вкарва едно изискване, което следва да бъде изпълнено еднократно през 2022 година за асимилиране на плануваните спомагателни 20 млн. лева за увеличение на възнагражденията на преподавателите във висшите учебни заведения в границите на държавния бюджет на Република България за 2022 година ".
Според тях е нужна препоръка и за асистентите - също оригиналност в методиката - макар че те се наемат по срочни трудови контракт и в случай че не съумеят да защитят до приключването им, няма по какъв начин да продължат израстването си. " На атестиране предстои всеки член на университетския състав на висшето учебно заведение, а асистентите са част от този научен състав ", заключават от ведомството.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ