Минималната заплата става 710 лева от 1 януари
Министерството на финансите разгласява законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 година дружно с обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година, представляваща претекстовете към него, и съпътстващите ги документи.
Подготовката на Бюджет 2022 и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година започва с създаването на базов сюжет при настоящо законодателство с отразени резултати от актуализацията на Бюджет 2021 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното публично обезпечаване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.), който беше следващо надграден с нови допускания за някои политики в региона на приходите, осигурителната политика и в обществената сфера.
Параметрите на плана на Бюджет 2022 са съобразени с избраните в Закона за обществените финанси фискални правила и ограничавания, като се регистрират резултатите от краткотрайното използване на ограничения в условия на изключителни условия, свързани с пандемията от COVID-19.
Настоящата средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискваната според Закона за обществените финанси параленост на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейска комисия. Включена е и параленост на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейска комисия във връзка с индикаторите на бранш „ Държавно ръководство “.
След краткотрайното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, която съгласно изчисленията за фискалната позиция се дефинира като самодейна антициклична, в средносрочен проект се планува дефицитът по КФП да доближи 5,1% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (с включени COVID-19 мерки) с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно 0,2% от Брутният вътрешен продукт и 1,3% от Брутният вътрешен продукт, а за прогнозния интервал – негативно салдо в границите на 2,8-2,9% от Брутният вътрешен продукт.
В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40%-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 35,7% от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.
По отношение на приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 38,3%, за 2023 година – 39,3% и за 2024 година – 39,2%.
По отношение на трендовете при разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 43,4% от Брутният вътрешен продукт до 42,0% от Брутният вътрешен продукт.
За интервала 2022-2024 година плануванаъа политика в региона на налозите ще продължи да се придържа към откритите правила и насоки през последните години, като главните ѝ цели още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект. Запазват се главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.
С плануваните ограничения в политиката по приходите се цели гарантирането на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Предвижда се опазване на ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Подготовката на Бюджет 2022 и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година започва с създаването на базов сюжет при настоящо законодателство с отразени резултати от актуализацията на Бюджет 2021 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното публично обезпечаване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.), който беше следващо надграден с нови допускания за някои политики в региона на приходите, осигурителната политика и в обществената сфера.
Параметрите на плана на Бюджет 2022 са съобразени с избраните в Закона за обществените финанси фискални правила и ограничавания, като се регистрират резултатите от краткотрайното използване на ограничения в условия на изключителни условия, свързани с пандемията от COVID-19.
Настоящата средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискваната според Закона за обществените финанси параленост на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейска комисия. Включена е и параленост на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейска комисия във връзка с индикаторите на бранш „ Държавно ръководство “.
След краткотрайното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, която съгласно изчисленията за фискалната позиция се дефинира като самодейна антициклична, в средносрочен проект се планува дефицитът по КФП да доближи 5,1% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (с включени COVID-19 мерки) с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно 0,2% от Брутният вътрешен продукт и 1,3% от Брутният вътрешен продукт, а за прогнозния интервал – негативно салдо в границите на 2,8-2,9% от Брутният вътрешен продукт.
В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40%-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 35,7% от Брутният вътрешен продукт през 2024 г.
По отношение на приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 38,3%, за 2023 година – 39,3% и за 2024 година – 39,2%.
По отношение на трендовете при разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 43,4% от Брутният вътрешен продукт до 42,0% от Брутният вътрешен продукт.
За интервала 2022-2024 година плануванаъа политика в региона на налозите ще продължи да се придържа към откритите правила и насоки през последните години, като главните ѝ цели още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект. Запазват се главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.
С плануваните ограничения в политиката по приходите се цели гарантирането на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Предвижда се опазване на ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ