Как се прави бюджет в море от агресивен популизъм
Министерството на финансите разгласява плана за държавния бюджет за 2019 година Към него, несъмнено, разгласява и средносрочна прогноза за 2019-2021 година Тя в действителност съставлява обяснението за какво сегашният бюджет наподобява по съответния метод – какво чакаме да ни се случи, от какво се пазим и в какво влагаме.
Най-напред: видно е, че Бюджет 2019 ще е най-големият, в случай че бъде признат в този си тип. Прави усещане нарастването в някои сфери – ход, който може да се назова „ обществен “. Предвижда се повдигане на заплатите на учителите с 20%, осигурителният предел се подвига до 3000 лева, а минималната работна заплата – до 560 лева
Заплатите на служителите ще се усилят с 10 на 100.
По създание, планът е закостенял, само че има заложен оптимизъм в него – в раздел „ доходи “ е заложен растеж, тъй като се планува нараснало събиране на Данък добавена стойност, както и нарастване в парите от осигуровки.
До огромна степен консерватизмът идва от следващото залагане на недостиг, само че пък да не забравяме, че последните три години, макар „ дефицитните “ прогнози, излизахме с остатък. Съвсем не е изключено (имайки поради упоменатата нагоре средносрочна прогноза) за четвърта поредна година да излезем с остатък.
След като споменахме учителските заплати, в реда на нещата е да се направи една оптимистична вметка: залага се до 2021 година междинната брутна учителска заплата да стигне 1860 лева, като „ изкачването “ прави първата крачка точно в Бюджет 2019. Ако бъде признат, несъмнено.
За избрана група таванът на пенсиите ще доближи 1200 лева тъкмо в средата на идната година. Всичко пенсии ще се повишат с 5,7 на 100.
Увеличение в бюджета има и за защитата на страната. Разходната част в бюджета там се трансформира от 1,193 милиарда лева на 1,277 милиарда лева
Проектът обаче планува разноските също да скочат – от 38,6 милиарда лева стават 44,5 милиарда Това е съществено нарастване, само че положителната вест е, че разноските, напълно разумно, се считат по отношение на БВП-то, а то е било 35,7%, когато разноските са били по-малки, а се залага то да се повиши до 37,7 на 100, когато разноските ще се усилват.
На тази база излиза, че чисто процентно разноските в действителност понижават по отношение на плануваното нарастване на брутния вътрешен артикул.
Консерватизмът в Бюджет 2019 е потребен от позиция на това, че съществено си вършим проекти да аплайваме за чакалнята на Еврозоната. Освен това държавният дълг е очакван да се стопи на половина до 2021 година, съпоставен с равнището си от 2016 година Говорим за 50-процентов спад в дълга за 5 години, което е голям триумф не просто за района, а за всяка една страна.
С интерес следим съпътстващите всичко това събития. Увеличението на осигурителните прагове да вземем за пример разгневи някои работодатели и те се пробваха (и не престават да се пробват, надали ще се откажат до последно) да попречват тази смяна, вземайки на своя страна придобилия в последно време печална популярност вицепремиер Валери Симеонов, самият той приближаващ от редиците на родния бизнес и към момента представляващ значителен шеф.
От напълно разумна позиция, държанието им наподобява целесъобразно за тях си – борят се за облагите си. Изглежда обаче, че липсва възприятието за такт и желанието да възнаграждаваш оня, който работейки за теб, прави твоята банкова сметка по-дебела. Това също не е учудващо, никой не се заблуждава, че в България всеобщо се срещат работодатели, които (по образеца на Гугъл, да речем) ще желаят да стимулират служащите си с хонорари и обществени придобивки, в случай, че тук опитът/навикът демонстрира – страхът прави работа. Е да, и резултатите на продуктивността са съответстващи желанието на работодателите „ да са в темп “ с потребностите на служащите си. Работим, какъв брой да не зàспим, щото ми заплащат какъв брой да не у̀мрем (и непрекъснато ме плашат с санкции и наказания и ме дебнат като разузнавач, и ме подсещат с мигане, че не съм незаменим).
Възникват разумни въпроси, като да вземем за пример: не им ли стига това, че имаме неповторим – един от най-ниските налози облага (10%) и нямаме (бизнесът не го желае, но за нищо на света) напредничав налог за облагане? На фона на това, някакви 30-40-50 лева в допълнение към осигуровките на най-високоплатените им чиновници ли са казусът, който ще катурне бизнеса им?
Не, почтено – това ли е? Вие представяте ли си един чиновник какъв брой пари носи на работодателя си, с цел да му заплаща той по 3000 лева заплата на месец? Петдесетте лв. ли са казусът тук?
А тези чиновници не заслужават ли по-високи пенсии някой ден? Не забравяйте и друго: оптималният застрахователен предел не е увеличаван от доста, доста години.
С интерес, несъмнено, чакаме и отношението на Българска социалистическа партия към Бюджет 2019. Няма да има изненада, в случай че скочат против него, съпротива са въпреки всичко, а в България свикнахме опозицията да е съпротива даже и на работещите хрумвания, в случай че идват от „ врага “. Интересно по какъв начин ще го отиграят обаче, имайки поради, че бюджетът е мощно обществен, а левите се вършат на „ обществени “ (нищо, че някои от общинските им съветници карат бентлита да вземем за пример, а партията им е цялостна с милионери и приватизатори, с все управлението начело). Срещу какво биха могли да скочат? Но, да не се чудим ненужно – времето ще покаже, въпреки всичко са огромна, остаряла партия, имат доста специалисти, които работят и по линията за намиране на недостатъци.
В сезона на бюджетите дано да хвърлим едно око към финансовия куриоз в Италия. Еврокомисията отхвърли проектобюджета на Италия за идната година. Икономическият комисар на Европейски Съюз Пиер Московси изиска от италианското държавно управление да преразгледа плана. За първи път Комисията отхвърля бюджет на страна от еврозоната.
Как се случи всичко това? Управляващите популисти са обещавали НА ЕДРО на народа и пристигна време да извършват, каквото са дали обещание. Но това става с пари. А пари освен нямат, само че и са задлъжнели до шия. Управляващите желаят да усилят приходите на всички италианци, в това число и минималният приход за безработните.
Разбираемо е, с такива обещания се идва на власт. Но в тази ситуация барманът (ЕС и ЕК) желае първо да си платят остарялата сметка, преди да потриват ръце за идващите разходи – обещания огромни, когато ще ги изпълняваш с непознати пари, нали?
А народът вярва…
Вицепремиерът Матео Салвини помпозно се включи, пръскайки популизъм: „ Това не трансформира нищо. Те не нападат толкоз държавното управление, колкото хората. Това ще ядоса италианците още повече “.
Да, хората, на които сте дали обещание да пораства злато по дърветата, внезапно схващат, че тая няма да я бъде. Масата не разсъждава и не приема доводи. А фактът, че обещанията са неуместни, се подценява, поради детинското: „ Искам, желая, иска-а-а-а-ам! Няма пък, дайте си ми! “
Другият вицепремиер на Италия Луиджи ди Майо също се включи в арията на популизма, обвинявайки Брюксел, че работи против елементарния италианец.
Народът има вяра, след това намразва Брюксел и Европейски Съюз, нищо, че доста от благините и свободите му в действителност идват с помощта на Съюза. Има доста сили, които настойчиво бутат против съществуването на Европейски Съюз, като цяло.
Наречете ме параноик, само че все ми се привижда външна интервенция и всичките популисти (както и в България), които хем вършат тъпотии и дават обещание невъзможното, хем скачат против демонизирания Европейски Съюз (пък част от тях са предприемачи, усвояващи еврофондове… по какъв начин стават тия фокуси…) работят в действителност против Съюза и желаят да го унищожат от вътрешната страна или най-малко отслабят. Отвътре – като вирус.
И съвсем всичките имат приятелско отношение към една избрана огромна страна, една страна великая.
Най-напред: видно е, че Бюджет 2019 ще е най-големият, в случай че бъде признат в този си тип. Прави усещане нарастването в някои сфери – ход, който може да се назова „ обществен “. Предвижда се повдигане на заплатите на учителите с 20%, осигурителният предел се подвига до 3000 лева, а минималната работна заплата – до 560 лева
Заплатите на служителите ще се усилят с 10 на 100.
По създание, планът е закостенял, само че има заложен оптимизъм в него – в раздел „ доходи “ е заложен растеж, тъй като се планува нараснало събиране на Данък добавена стойност, както и нарастване в парите от осигуровки.
До огромна степен консерватизмът идва от следващото залагане на недостиг, само че пък да не забравяме, че последните три години, макар „ дефицитните “ прогнози, излизахме с остатък. Съвсем не е изключено (имайки поради упоменатата нагоре средносрочна прогноза) за четвърта поредна година да излезем с остатък.
След като споменахме учителските заплати, в реда на нещата е да се направи една оптимистична вметка: залага се до 2021 година междинната брутна учителска заплата да стигне 1860 лева, като „ изкачването “ прави първата крачка точно в Бюджет 2019. Ако бъде признат, несъмнено.
За избрана група таванът на пенсиите ще доближи 1200 лева тъкмо в средата на идната година. Всичко пенсии ще се повишат с 5,7 на 100.
Увеличение в бюджета има и за защитата на страната. Разходната част в бюджета там се трансформира от 1,193 милиарда лева на 1,277 милиарда лева
Проектът обаче планува разноските също да скочат – от 38,6 милиарда лева стават 44,5 милиарда Това е съществено нарастване, само че положителната вест е, че разноските, напълно разумно, се считат по отношение на БВП-то, а то е било 35,7%, когато разноските са били по-малки, а се залага то да се повиши до 37,7 на 100, когато разноските ще се усилват.
На тази база излиза, че чисто процентно разноските в действителност понижават по отношение на плануваното нарастване на брутния вътрешен артикул.
Консерватизмът в Бюджет 2019 е потребен от позиция на това, че съществено си вършим проекти да аплайваме за чакалнята на Еврозоната. Освен това държавният дълг е очакван да се стопи на половина до 2021 година, съпоставен с равнището си от 2016 година Говорим за 50-процентов спад в дълга за 5 години, което е голям триумф не просто за района, а за всяка една страна.
С интерес следим съпътстващите всичко това събития. Увеличението на осигурителните прагове да вземем за пример разгневи някои работодатели и те се пробваха (и не престават да се пробват, надали ще се откажат до последно) да попречват тази смяна, вземайки на своя страна придобилия в последно време печална популярност вицепремиер Валери Симеонов, самият той приближаващ от редиците на родния бизнес и към момента представляващ значителен шеф.
От напълно разумна позиция, държанието им наподобява целесъобразно за тях си – борят се за облагите си. Изглежда обаче, че липсва възприятието за такт и желанието да възнаграждаваш оня, който работейки за теб, прави твоята банкова сметка по-дебела. Това също не е учудващо, никой не се заблуждава, че в България всеобщо се срещат работодатели, които (по образеца на Гугъл, да речем) ще желаят да стимулират служащите си с хонорари и обществени придобивки, в случай, че тук опитът/навикът демонстрира – страхът прави работа. Е да, и резултатите на продуктивността са съответстващи желанието на работодателите „ да са в темп “ с потребностите на служащите си. Работим, какъв брой да не зàспим, щото ми заплащат какъв брой да не у̀мрем (и непрекъснато ме плашат с санкции и наказания и ме дебнат като разузнавач, и ме подсещат с мигане, че не съм незаменим).
Възникват разумни въпроси, като да вземем за пример: не им ли стига това, че имаме неповторим – един от най-ниските налози облага (10%) и нямаме (бизнесът не го желае, но за нищо на света) напредничав налог за облагане? На фона на това, някакви 30-40-50 лева в допълнение към осигуровките на най-високоплатените им чиновници ли са казусът, който ще катурне бизнеса им?
Не, почтено – това ли е? Вие представяте ли си един чиновник какъв брой пари носи на работодателя си, с цел да му заплаща той по 3000 лева заплата на месец? Петдесетте лв. ли са казусът тук?
А тези чиновници не заслужават ли по-високи пенсии някой ден? Не забравяйте и друго: оптималният застрахователен предел не е увеличаван от доста, доста години.
С интерес, несъмнено, чакаме и отношението на Българска социалистическа партия към Бюджет 2019. Няма да има изненада, в случай че скочат против него, съпротива са въпреки всичко, а в България свикнахме опозицията да е съпротива даже и на работещите хрумвания, в случай че идват от „ врага “. Интересно по какъв начин ще го отиграят обаче, имайки поради, че бюджетът е мощно обществен, а левите се вършат на „ обществени “ (нищо, че някои от общинските им съветници карат бентлита да вземем за пример, а партията им е цялостна с милионери и приватизатори, с все управлението начело). Срещу какво биха могли да скочат? Но, да не се чудим ненужно – времето ще покаже, въпреки всичко са огромна, остаряла партия, имат доста специалисти, които работят и по линията за намиране на недостатъци.
В сезона на бюджетите дано да хвърлим едно око към финансовия куриоз в Италия. Еврокомисията отхвърли проектобюджета на Италия за идната година. Икономическият комисар на Европейски Съюз Пиер Московси изиска от италианското държавно управление да преразгледа плана. За първи път Комисията отхвърля бюджет на страна от еврозоната.
Как се случи всичко това? Управляващите популисти са обещавали НА ЕДРО на народа и пристигна време да извършват, каквото са дали обещание. Но това става с пари. А пари освен нямат, само че и са задлъжнели до шия. Управляващите желаят да усилят приходите на всички италианци, в това число и минималният приход за безработните.
Разбираемо е, с такива обещания се идва на власт. Но в тази ситуация барманът (ЕС и ЕК) желае първо да си платят остарялата сметка, преди да потриват ръце за идващите разходи – обещания огромни, когато ще ги изпълняваш с непознати пари, нали?
А народът вярва…
Вицепремиерът Матео Салвини помпозно се включи, пръскайки популизъм: „ Това не трансформира нищо. Те не нападат толкоз държавното управление, колкото хората. Това ще ядоса италианците още повече “.
Да, хората, на които сте дали обещание да пораства злато по дърветата, внезапно схващат, че тая няма да я бъде. Масата не разсъждава и не приема доводи. А фактът, че обещанията са неуместни, се подценява, поради детинското: „ Искам, желая, иска-а-а-а-ам! Няма пък, дайте си ми! “
Другият вицепремиер на Италия Луиджи ди Майо също се включи в арията на популизма, обвинявайки Брюксел, че работи против елементарния италианец.
Народът има вяра, след това намразва Брюксел и Европейски Съюз, нищо, че доста от благините и свободите му в действителност идват с помощта на Съюза. Има доста сили, които настойчиво бутат против съществуването на Европейски Съюз, като цяло.
Наречете ме параноик, само че все ми се привижда външна интервенция и всичките популисти (както и в България), които хем вършат тъпотии и дават обещание невъзможното, хем скачат против демонизирания Европейски Съюз (пък част от тях са предприемачи, усвояващи еврофондове… по какъв начин стават тия фокуси…) работят в действителност против Съюза и желаят да го унищожат от вътрешната страна или най-малко отслабят. Отвътре – като вирус.
И съвсем всичките имат приятелско отношение към една избрана огромна страна, една страна великая.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ