Икономиката ни расте с 3,9% през 2018 г.
Министерството на финансите чака стопанската система ни да нарасне с 3,9% през 2018 година Това стана ясно от есенната макроикономическа прогноза на ведомството. Финансовото министерство предвижда крайното ползване да се усили с 4,7% и растежът на вложенията да доближи 4,3%.
Вътрешното търсене ще продължи да нараства, в резултат на това – вносът на артикули и услуги ще доближи 7,1% през идната година, до момента в който чистият експорт ще има негативен принос към растежа на Брутният вътрешен продукт – с 0,5%, написа още в документа.
За 2017 година година Министерството на финансите чака растежът на стопанската система да доближи 4% , а в пролетната прогноза упованията бяха за покачване от 3%.
За пазара на труда в страната ведомството предвижда, че безработицата ще се намали до 6,2% следващата година, само че ще се забави растежът на икономическа интензивност на лицата до 15 години.
През 2018 година растежът на заетостта се чака да е 0,6%. По-слабото търсене на труд в индустрията ще бъде обезщетено до известна степен от продължаващото възобновяване на заетостта в строителството, а динамичността на заетите в услугите се чака да се усъвършенства, установяват от финансовото министерство.
През 2019 и 2020 година заетостта ще се увеличи с 0,4% и 0,2%, до момента в който безработицата към 2020 година ще се намали до 5,6% от работната мощ. Очаква се обаче по-слаб растеж на заетите през 2019-2020 година поради изчерпването на капацитета за увеличение на заетостта и въздействието на демографските развития в страната в средносрочен проект. През 2019-2020 година се чака темпът на напредък на брутния вътрешен артикул на страната да се задържи на равнище от 3,9%.
Според ведомството средногодишната инфлация през 2017 година се чака да доближи 1,1% и 1,6% в края на 2018 година Ръстът ще се дефинира от продължение на повишаването при потребителските цени на храните и горивата, както и на усилване на базисната инфлация под въздействие на по-високото вътрешно търсене, написа още в документа.
Индексът на потребителските цени се чака да се повиши до 1,7% през 2019 година и 1,8% през 2020 година при по-високи интернационалните цени на петрола и неенергийните първични материали и повишаване на вътрешното търсене.
Основните опасности пред прогнозата се свързват с външната среда, динамичността на интернационалните
цени, както и неподходящите демографски тенденции в страната. Повишеното геополитическото напрежение в някои съществени търговски сътрудници на Европейски Съюз и неяснотата по отношение на метода, по който ще протекат договарянията и фактическото излизане на Англия от Европейски Съюз, основават условия за закъснение на икономическата интензивност в търговски сътрудници на България, акцентира ведомството. Това може да ограничи растежа на износа и да докара до утежняване на настоящата сметка.
Неизпълнение на упованията, свързани с динамичността на интернационалните цени, се явява главен риск пред прогнозата за инфлацията. Основен риск пред пазара на труда е въздействието на демографските трендове.
Вътрешното търсене ще продължи да нараства, в резултат на това – вносът на артикули и услуги ще доближи 7,1% през идната година, до момента в който чистият експорт ще има негативен принос към растежа на Брутният вътрешен продукт – с 0,5%, написа още в документа.
За 2017 година година Министерството на финансите чака растежът на стопанската система да доближи 4% , а в пролетната прогноза упованията бяха за покачване от 3%.
За пазара на труда в страната ведомството предвижда, че безработицата ще се намали до 6,2% следващата година, само че ще се забави растежът на икономическа интензивност на лицата до 15 години.
През 2018 година растежът на заетостта се чака да е 0,6%. По-слабото търсене на труд в индустрията ще бъде обезщетено до известна степен от продължаващото възобновяване на заетостта в строителството, а динамичността на заетите в услугите се чака да се усъвършенства, установяват от финансовото министерство.
През 2019 и 2020 година заетостта ще се увеличи с 0,4% и 0,2%, до момента в който безработицата към 2020 година ще се намали до 5,6% от работната мощ. Очаква се обаче по-слаб растеж на заетите през 2019-2020 година поради изчерпването на капацитета за увеличение на заетостта и въздействието на демографските развития в страната в средносрочен проект. През 2019-2020 година се чака темпът на напредък на брутния вътрешен артикул на страната да се задържи на равнище от 3,9%.
Според ведомството средногодишната инфлация през 2017 година се чака да доближи 1,1% и 1,6% в края на 2018 година Ръстът ще се дефинира от продължение на повишаването при потребителските цени на храните и горивата, както и на усилване на базисната инфлация под въздействие на по-високото вътрешно търсене, написа още в документа.
Индексът на потребителските цени се чака да се повиши до 1,7% през 2019 година и 1,8% през 2020 година при по-високи интернационалните цени на петрола и неенергийните първични материали и повишаване на вътрешното търсене.
Основните опасности пред прогнозата се свързват с външната среда, динамичността на интернационалните
цени, както и неподходящите демографски тенденции в страната. Повишеното геополитическото напрежение в някои съществени търговски сътрудници на Европейски Съюз и неяснотата по отношение на метода, по който ще протекат договарянията и фактическото излизане на Англия от Европейски Съюз, основават условия за закъснение на икономическата интензивност в търговски сътрудници на България, акцентира ведомството. Това може да ограничи растежа на износа и да докара до утежняване на настоящата сметка.
Неизпълнение на упованията, свързани с динамичността на интернационалните цени, се явява главен риск пред прогнозата за инфлацията. Основен риск пред пазара на труда е въздействието на демографските трендове.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ