За закона за хазарта, надценката на хляба и удобството, наречено преходни и заключителни разпоредби
От 1 юли влиза в действие таван на комерсиалната надценка от 15% за три типа самун - бял, " Добруджа " и стандартизиран.
Промените в закона за Данък добавена стойност бяха утвърдени тихомълком посредством познатата противоречива процедура през преходните и заключителни разпореждания на различен закон, който няма нищо общо с хляба - Закона за хазарта.
Текстовете бяха гласувани в последния постоянен пленарен ден на 49-ото Народно заседание и с изключение на метода, по който беше написана, закрепената надценка отваря още няколко казуса.
От една страна, в изискванията на пазарна стопанска система, страната се намесва с предел на надценката, която частни търговци могат да постановат, от друга - не им дава задоволително време, с цел да се приготвят. От трета страна - това може да докара до изгубване от рафтовете на продуктите с закрепена надценка, което е в ущърб на потребителите.
Дни преди поправката да влезе в действие, търговците са в незнание по какъв начин да ползват въпросната надцека от 15%, която страната фиксира.
Те към момента нямат отговор на въпроса дали таванът се ползва съгласно състава или съгласно етикета на хляба, нито коя институция и по какъв начин ще управлява спазването на мярката, нито какви са глобите за нарушителите.
Фиксираната комерсиална надценка в продажната цена на хляба беше въведена през преходните и заключителни разпореждания на... Закона за хазарта. Там депутатите записаха две промени в Закона за Данък добавена стойност:
Преференцията за 0% Данък добавена стойност на хляба и брашното беше удължена с още шест месеца до 31 декември 2024 г.Забранено беше да се образува повече от 15% надценка сред цената на производителите на самун и крайното ползване. Според записаното мярката важи до 31 декември 2024 година.
Предложението пристигна от депутата от Движение за права и свободи Йордан Цонев, който го аргументира с думите: " производителите ни уведомиха, че 60% от продажната цена на хляба е други разноски – транспортни и търговски, а 40% е себестойността на хляба ".
По предложение на Десислава Танева (ГЕРБ) беше направено конкретизиране, че лимитът ще важи единствено за най-масовите типове самун - бял, стандартизиран и " Добруджа ".
Текстовете бяха признати с гласове от всички партии като се изключи ПП-ДБ, които всеобщо гласоподаваха " въздържали се ".
" Фините настройки " на мярката бяха завещани на 50-ото Народно заседание, а на Министерството на финансите беше предоставено да направи разбор за резултата от мярката и дали закрепената надценка е съответна, или би трябвало да бъде увеличена.
От финансовото министерство обясниха за " Булевард България ", че към 20 юни по разбора към момента се работи и няма по какъв начин да отговорят на въпросите ни за резултата от мярката. Уточниха, че документът ще бъде импортиран в Народното събрание преди 1 юли, каквото е условието.
След медийната нервност към възбраната за тв реклама на хазарт, към днешна дата наподобява даже вносителят на оферти таван на надценката на хляба Йордан Цонев към този момент мисли за друго. Той отхвърли да разяснява тематиката с аргумента, че в " момента се занимава с разнообразни тематики " и евентуално е по този начин - Цонев е зам.-председател на 50-ото Народно събрание, където по всичко наподобява - практиката закони да вървят в обратна посока ще продължи.
Поправките в Закона за Данък добавена стойност през Закона за хазарта са следващият случай, в който промени се вършат тихомълком през преходни и заключителни разпореждания, без предварителна оценка за влияние и без публично разискване със заинтригуваните страни.
Още през 2001 година в сп. „ Съвременно право “, проф. Огнян Герджиков акцентира, че " една от язвите на законодателството е, че в закони с един предмет, в преходни и заключителни разпореждания се уреждат напълно други въпроси /……/ Това е нещо безусловно недопустимо и неприемливо, само че е всеобща процедура, което извънредно доста затруднява правораздаването, затруднява всички адвокати, които практикуват, които си служат с тези закони и би трябвало да ги ползват ".
Практиката става изключително известна по време на ръководствата на ГЕРБ.
Макар че редица учени дефинират като рискова наклонността, която постанова „ законът да се чете в обратна посока “, от отчета на Националния център за парламентарни проучвания за законодателната активност на 44-ото Народно заседание излиза наяве, че 35% от предлаганите законодателни начинания, импортирани за разглеждане в 43-ото Народно заседание, са предвиждали промени в други закони, а през осемте парламентарни сесии на 44-ото Народно заседание (тогава на власт е последният кабинет " Борисов " ) този дял е повишен с 2% и към този момент е 37%.
Още тогава Съюзът на юристите отбелязва, че в края на мандата на 44-ото Народно заседание - парламент с най-ниско публично доверие (7,6% след измененията от 1989 г.) освен не приключва, само че продължава и уголемява отричаната процедура да се трансформират закони с преходни и заключителни разпореждания.
" Тази рискова и противоконституционна наклонност в законотворчеството наложи „ правилото “ законът да се чете в обратна посока, " написаха тогава юристите.
Макар в идващите проучвания за законодателната активност на Народното събрание тази процедура да не е посочена като акцент, тя не е прекратена, а през 2022 година Съюзът на юристите в България изпраща остро сериозно писмо до ръководителя на 47-мо Народно заседание поради следващия сходен случай - промените в десетки закони посредством заключителните разпореждания на Закона за бюджета за 2022 година
Когато депутатите одобряват измененията в закон посредством преходни и заключителни разпореждания в различен закон, те на процедура пропущат основни стъпки от законодателната активност - не се прави предварителна оценка на въздействието и не се организира координиране със заинтригуваните страни. Всичко това опонира на правилника за работа на Народно събрание.
Примерите за сходни промени са десетки - през 2020 година Народното събрание изненада бизнеса, като дефинитивно одобри разпореждания, съгласно които жилищата и стаите за посетители, които се отдават краткосрочно чартърен, ще заплащат туристически налог на общините.
Правилото се отнася и за парцелите, отдавани посредством онлайн платформи като Airbnb, Booking и други Решението се прокарва посредством преходните и заключителни разпореждания на различен закон, в тази ситуация - за самостоятелния финансов одит, с който се променя и Законът за локалните налози и такси.
През 2021 година през Закона за изключителното състояние, признат поради пандемията от COVID-19, ръководещите не престават да трансформират други 8 настоящи закона. Бюджетната комисия, отпред на която тогава е Менда Стоянова (ГЕРБ), разисква оферти за промени в изключителния закон, които включват ремонти в Закона за хазарта, Закона за Данък добавена стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за националната стандартизация, Закона за държавните запаси и военновременните ресурси, Закона за фамилните помощи за деца, Закона за обществените услуги и Закона за държавния бюджет за 2021 година
Практиката продължава и в 49-ото Народно заседание, когато депутатите небрежно одобриха промени в Закона за запазване на околната среда, които трансформират периоди, свързани със правосъдното произвеждане, и дават опция за продажба на парцели на държавни предприятия на занижени цени. Те станаха факт посредством преходните и заключителни разпореждания на Закона за поощряване на вложенията. Депутатите от " Продължаваме промяната – Демократична България " (ПП-ДБ) възразиха, само че предлагането им беше отхвърлено. Чак когато президентът наложи несъгласие, поправките бяха анулирани.
Този метод продължи до последния работен ден на 49-ия парламент, когато през преходните и заключителни разпореждания в Закона за хазарта бяха направени и измененията в Закона за Данък добавена стойност.
Още тогава Сдружението за съвременна търговия, където членуват съвсем всички огромни търговски вериги, предизвести, че мярката изкривява конкуренцията и даже прикани президента Румен Радев да наложи несъгласие върху текстовете. Това по този начин и не се случи.
Председателят на сдлужението Николай Вълканов напомни по bTV, че в една пазарна стопанска система не би трябвало да има закрепени надценки.
" Надценки значи разноски, това не е облага. Всяка компания има разнообразни разноски - една може да работи с пряк снабдител, друга с дистрибутор, трета с централен склад - това е друг разход. ", добави Вълканов и напомни, че през 2019 година сходен опит за таван на надценката на продуктите от дребната потребителска кошница получи отрицателен отговор и от Министерството на стопанската система, и от Комисията за защита на конкуренцията. Единствено свободната конкуренция може да докара до най-ниски цени и " всяко ограничаване на конкуренцията сред комерсиалните играчи би могло да бъде в ущърб на потребителя ", споделя той.
Според Сдружението за съвременна търговия фиксирането на надценка от 15% на трите типа самун - бял, " Добруджа " и стандартизиран, може да докара до изгубване на част от тези артикули от рафтовете в магазините.
" Налагането на надценка, която не е съобразена с динамичността в икономическата среда и другите бизнес модели, може да бъде задоволителна за един търговец, само че да не бъде за различен - и той да потърси разновидности да се освободи от избран вид продукти. Това е допустимо да докара до деформиране с изключение на на конкуренцията, и на потреблението, а след това и на производството, " разяснява Вълканов.
По думите му българският пазар е извънредно конкурентен и цената на хляба е " допустимо най-ниската, която може да се предложи сред търсенето, предлагането и конкуренцията сред търговците ".
На фона на смяната в търсенето и все по-голямото ползване на здравословни други възможности като пълнозърнест самун или самун с мая, не е ясно по какъв начин тъкмо са определени трите типа самун с предел на комерсиалната надценка.
Десет дни преди влизането на мярката в действие не се знае нито по какъв начин ще се управляват търговците дали съблюдават новата мярка или не, нито дали търговците би трябвало фиксират надценката върху хляба съгласно състава или съгласно етикета на продуктите, нито каква ще бъде глобата за нарушителите.
Изречението за таван на надценката от 15% беше гласувано с ангажимента, че в случай че анализът на Министерството на финансите покаже различен съответен размер, тя ще бъде поправена.
За задачата обаче още веднъж ще трбява да се вършат ремонти в закона, а през това време директно засегнатите от лимита в надценката не престават да гадаят по какъв начин ще би трябвало да пресмятат цените единствено след десетина дни.
Промените в закона за Данък добавена стойност бяха утвърдени тихомълком посредством познатата противоречива процедура през преходните и заключителни разпореждания на различен закон, който няма нищо общо с хляба - Закона за хазарта.
Текстовете бяха гласувани в последния постоянен пленарен ден на 49-ото Народно заседание и с изключение на метода, по който беше написана, закрепената надценка отваря още няколко казуса.
От една страна, в изискванията на пазарна стопанска система, страната се намесва с предел на надценката, която частни търговци могат да постановат, от друга - не им дава задоволително време, с цел да се приготвят. От трета страна - това може да докара до изгубване от рафтовете на продуктите с закрепена надценка, което е в ущърб на потребителите.
Дни преди поправката да влезе в действие, търговците са в незнание по какъв начин да ползват въпросната надцека от 15%, която страната фиксира.
Те към момента нямат отговор на въпроса дали таванът се ползва съгласно състава или съгласно етикета на хляба, нито коя институция и по какъв начин ще управлява спазването на мярката, нито какви са глобите за нарушителите.
Фиксираната комерсиална надценка в продажната цена на хляба беше въведена през преходните и заключителни разпореждания на... Закона за хазарта. Там депутатите записаха две промени в Закона за Данък добавена стойност:
Преференцията за 0% Данък добавена стойност на хляба и брашното беше удължена с още шест месеца до 31 декември 2024 г.Забранено беше да се образува повече от 15% надценка сред цената на производителите на самун и крайното ползване. Според записаното мярката важи до 31 декември 2024 година.
Предложението пристигна от депутата от Движение за права и свободи Йордан Цонев, който го аргументира с думите: " производителите ни уведомиха, че 60% от продажната цена на хляба е други разноски – транспортни и търговски, а 40% е себестойността на хляба ".
По предложение на Десислава Танева (ГЕРБ) беше направено конкретизиране, че лимитът ще важи единствено за най-масовите типове самун - бял, стандартизиран и " Добруджа ".
Текстовете бяха признати с гласове от всички партии като се изключи ПП-ДБ, които всеобщо гласоподаваха " въздържали се ".
" Фините настройки " на мярката бяха завещани на 50-ото Народно заседание, а на Министерството на финансите беше предоставено да направи разбор за резултата от мярката и дали закрепената надценка е съответна, или би трябвало да бъде увеличена.
От финансовото министерство обясниха за " Булевард България ", че към 20 юни по разбора към момента се работи и няма по какъв начин да отговорят на въпросите ни за резултата от мярката. Уточниха, че документът ще бъде импортиран в Народното събрание преди 1 юли, каквото е условието.
След медийната нервност към възбраната за тв реклама на хазарт, към днешна дата наподобява даже вносителят на оферти таван на надценката на хляба Йордан Цонев към този момент мисли за друго. Той отхвърли да разяснява тематиката с аргумента, че в " момента се занимава с разнообразни тематики " и евентуално е по този начин - Цонев е зам.-председател на 50-ото Народно събрание, където по всичко наподобява - практиката закони да вървят в обратна посока ще продължи.
Поправките в Закона за Данък добавена стойност през Закона за хазарта са следващият случай, в който промени се вършат тихомълком през преходни и заключителни разпореждания, без предварителна оценка за влияние и без публично разискване със заинтригуваните страни.
Още през 2001 година в сп. „ Съвременно право “, проф. Огнян Герджиков акцентира, че " една от язвите на законодателството е, че в закони с един предмет, в преходни и заключителни разпореждания се уреждат напълно други въпроси /……/ Това е нещо безусловно недопустимо и неприемливо, само че е всеобща процедура, което извънредно доста затруднява правораздаването, затруднява всички адвокати, които практикуват, които си служат с тези закони и би трябвало да ги ползват ".
Практиката става изключително известна по време на ръководствата на ГЕРБ.
Макар че редица учени дефинират като рискова наклонността, която постанова „ законът да се чете в обратна посока “, от отчета на Националния център за парламентарни проучвания за законодателната активност на 44-ото Народно заседание излиза наяве, че 35% от предлаганите законодателни начинания, импортирани за разглеждане в 43-ото Народно заседание, са предвиждали промени в други закони, а през осемте парламентарни сесии на 44-ото Народно заседание (тогава на власт е последният кабинет " Борисов " ) този дял е повишен с 2% и към този момент е 37%.
Още тогава Съюзът на юристите отбелязва, че в края на мандата на 44-ото Народно заседание - парламент с най-ниско публично доверие (7,6% след измененията от 1989 г.) освен не приключва, само че продължава и уголемява отричаната процедура да се трансформират закони с преходни и заключителни разпореждания.
" Тази рискова и противоконституционна наклонност в законотворчеството наложи „ правилото “ законът да се чете в обратна посока, " написаха тогава юристите.
Макар в идващите проучвания за законодателната активност на Народното събрание тази процедура да не е посочена като акцент, тя не е прекратена, а през 2022 година Съюзът на юристите в България изпраща остро сериозно писмо до ръководителя на 47-мо Народно заседание поради следващия сходен случай - промените в десетки закони посредством заключителните разпореждания на Закона за бюджета за 2022 година
Когато депутатите одобряват измененията в закон посредством преходни и заключителни разпореждания в различен закон, те на процедура пропущат основни стъпки от законодателната активност - не се прави предварителна оценка на въздействието и не се организира координиране със заинтригуваните страни. Всичко това опонира на правилника за работа на Народно събрание.
Примерите за сходни промени са десетки - през 2020 година Народното събрание изненада бизнеса, като дефинитивно одобри разпореждания, съгласно които жилищата и стаите за посетители, които се отдават краткосрочно чартърен, ще заплащат туристически налог на общините.
Правилото се отнася и за парцелите, отдавани посредством онлайн платформи като Airbnb, Booking и други Решението се прокарва посредством преходните и заключителни разпореждания на различен закон, в тази ситуация - за самостоятелния финансов одит, с който се променя и Законът за локалните налози и такси.
През 2021 година през Закона за изключителното състояние, признат поради пандемията от COVID-19, ръководещите не престават да трансформират други 8 настоящи закона. Бюджетната комисия, отпред на която тогава е Менда Стоянова (ГЕРБ), разисква оферти за промени в изключителния закон, които включват ремонти в Закона за хазарта, Закона за Данък добавена стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за националната стандартизация, Закона за държавните запаси и военновременните ресурси, Закона за фамилните помощи за деца, Закона за обществените услуги и Закона за държавния бюджет за 2021 година
Практиката продължава и в 49-ото Народно заседание, когато депутатите небрежно одобриха промени в Закона за запазване на околната среда, които трансформират периоди, свързани със правосъдното произвеждане, и дават опция за продажба на парцели на държавни предприятия на занижени цени. Те станаха факт посредством преходните и заключителни разпореждания на Закона за поощряване на вложенията. Депутатите от " Продължаваме промяната – Демократична България " (ПП-ДБ) възразиха, само че предлагането им беше отхвърлено. Чак когато президентът наложи несъгласие, поправките бяха анулирани.
Този метод продължи до последния работен ден на 49-ия парламент, когато през преходните и заключителни разпореждания в Закона за хазарта бяха направени и измененията в Закона за Данък добавена стойност.
Още тогава Сдружението за съвременна търговия, където членуват съвсем всички огромни търговски вериги, предизвести, че мярката изкривява конкуренцията и даже прикани президента Румен Радев да наложи несъгласие върху текстовете. Това по този начин и не се случи.
Председателят на сдлужението Николай Вълканов напомни по bTV, че в една пазарна стопанска система не би трябвало да има закрепени надценки.
" Надценки значи разноски, това не е облага. Всяка компания има разнообразни разноски - една може да работи с пряк снабдител, друга с дистрибутор, трета с централен склад - това е друг разход. ", добави Вълканов и напомни, че през 2019 година сходен опит за таван на надценката на продуктите от дребната потребителска кошница получи отрицателен отговор и от Министерството на стопанската система, и от Комисията за защита на конкуренцията. Единствено свободната конкуренция може да докара до най-ниски цени и " всяко ограничаване на конкуренцията сред комерсиалните играчи би могло да бъде в ущърб на потребителя ", споделя той.
Според Сдружението за съвременна търговия фиксирането на надценка от 15% на трите типа самун - бял, " Добруджа " и стандартизиран, може да докара до изгубване на част от тези артикули от рафтовете в магазините.
" Налагането на надценка, която не е съобразена с динамичността в икономическата среда и другите бизнес модели, може да бъде задоволителна за един търговец, само че да не бъде за различен - и той да потърси разновидности да се освободи от избран вид продукти. Това е допустимо да докара до деформиране с изключение на на конкуренцията, и на потреблението, а след това и на производството, " разяснява Вълканов.
По думите му българският пазар е извънредно конкурентен и цената на хляба е " допустимо най-ниската, която може да се предложи сред търсенето, предлагането и конкуренцията сред търговците ".
На фона на смяната в търсенето и все по-голямото ползване на здравословни други възможности като пълнозърнест самун или самун с мая, не е ясно по какъв начин тъкмо са определени трите типа самун с предел на комерсиалната надценка.
Десет дни преди влизането на мярката в действие не се знае нито по какъв начин ще се управляват търговците дали съблюдават новата мярка или не, нито дали търговците би трябвало фиксират надценката върху хляба съгласно състава или съгласно етикета на продуктите, нито каква ще бъде глобата за нарушителите.
Изречението за таван на надценката от 15% беше гласувано с ангажимента, че в случай че анализът на Министерството на финансите покаже различен съответен размер, тя ще бъде поправена.
За задачата обаче още веднъж ще трбява да се вършат ремонти в закона, а през това време директно засегнатите от лимита в надценката не престават да гадаят по какъв начин ще би трябвало да пресмятат цените единствено след десетина дни.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ