Министерството на финансите обяви, че през юни очаква положителното салдо

Очакванията са през юни положителното бюджетно салдо да се удвои

Министерството на финансите разгласи, че през юни чака позитивното салдо по Консолидираната фискална стратегия (КФП) да доближи 1,16 милиарда лв..

Това е с близо 555 млн. лв. (или близо два пъти) повече, спрямо регистрираното за месец май салдо за касовото осъществяване на бюджета от 605,1 млн. лв..

Причините за това фрапантно нарастване са две.

Последен ден за компаниите да заявяват заплащането на налози

30 юни е и срокът за заплащане на първата вноска за налог здания и на налога за МПС в София

Първата е в внезапното повишаване на (с 3 462 млн. лв. спрямо полугодието на 2021-а) приходите, помощите и даренията по КФП, като това нарастване се дължи основно на растежа на данъчните доходи - с 3 301 млн. лв..

Посочената от Министерството за това причина е настъпването на крайния период 30 юни за подаване на годишната данъчна декларация за 2021-а.

Но надали растежът се дължи на това.

По-скоро, той е резултат от внезапното повишаване на цените на стоките и услугите за този интервал - с други думи има инфлационен генезис.

От справката за май се вижда, че главен принос за нарастването на постъпленията от налози имат приходите от Данък добавена стойност от импорт, от корпоративен налог, от мита и от акцизи. Ръстът на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната остава нищожен - 0,7%, без значение от повишението на цените (инфлация). Това приказва за свиваща се покупателна дарба на популацията, чиито приходи не зависят от бюджета.

Малко по-забележим - 3,7% е нарастването на постъпленията от налога върху приходите на физическите лица, като от приходи по трудови контракти то е 3,2 %. Но както написа Министерството на финансите, това повишаване се дължи на: " следните законодателни промени в действие от 01.04.2022 година:

- нарастване на минималната работна заплата за страната с 9,2 %, от 650 лева на 710 лева;

- нарастването на оптималният месечен застрахователен приход от 3 000 лева на 3 400 лева.;

- нарастването на минималните осигурителни прагове въз основа на покачването на МРЗ "

По извънтрудови взаимоотношения данъчните приходи се свиват.

Втората причина е внезапната спестовност на разноски и то най-много на финансови такива.

Според финансовото министерство, Разходите по консолидираната фискална стратегия (КФП) (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2022 година са в размер на 27 063 млн. лева (42,9 % от годишния разчет).

Вярно е, че през юни 2021 разноските по КФП са били по-малко като сума 24 645 млн. лв., само че са очевидно повече - 46,9% от тогавашните годишни планове. Явно в този момент държавното управление задържа някои огромни планувани разноски, с цел да върже салдото в КФП. Ясно е, че главният източник за това са финансовите разноски.

По думите на самия финансов министър Асен Василев, за финансови разноски в КФП са планувани над 8 милиарда лв., а съгласно данните на Министерството на финансите за май от тях са изхарчени 1 190.3 млн. лв..

Асен Василев: 760 млн. лв. повече от плануваните доходи ще влязат в държавната хазна

Не бих споделил, че има взривяване на бюджета, уточни вицепремиерът

Вероятно тази сума не е повишена сензитивно през юни. Така, инфлационният растеж на приходите и моментното икономисване на финансови разноски обезпечават актуалното, освен това растящо, позитивно салдо на КФП. Впрочем тази картина е добре позната от минали години, когато позитивно салдо се поддържаше до края на ноември, а в края на последния месец салдото на КФП внезапно се утежняваше, поради направени еднократни, големи, непрозрачни заплащания.

Само че в предишните години нямаше непрекъснато ескалираща инфлация и държавните управления можеха да си разрешат лукса да водят сходна фискална политика.