Не е само Георги: На 6 май понеделник имен ден празнуват 12 български имена
На 6 май е един от най-големите празници в България.
Всяка година честват
мъже с имена: Георги, Генчо, Ганчо, Гео, Гоце, Йовко, Йово
дами с имена: Галя, Гергана, Гинка, Йова, Йовка
Галя чества имен ден и на 10 март.
Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата религия, погубен по време на Диоклециановите гонения.
Мощите на свети Георги са заровени в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), в от който град е майка му и където живее известно време, след гибелта на татко си. Скоро се прочува, посредством голям брой чудеса, които прави след гибелта си, като небесен боец и покровител.
Почитан, като мъченик, както от източните, по този начин и от западните християнски църкви. Българската православна черква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват паметта му на 6 май. В България 6 май (Гергьовден) е значим църковен празник, измежду най-празнуваните именни дни, а също и официален държавен празник. Православната черква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април, когато се празнува и във Великобритания. Той е настойник на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
Изобразяване
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван постоянно на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя - най-прочутото му чудо, което съгласно легендата се случва покрай град Вирит (днешен Бейрут, столицата на Ливан). В голямо езеро, край града се настанява заплашителен змей-човекоядец, с отровен дъх. След като не съумяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той подрежда да му принасят в жертва всекидневно по едно дете и дава обещание да прати и дъщеря си някой ден да я изяде чудовището. Когато й идва редът, девойката облича най-хубавата си одеждa (облекло) и отива на брега на езерото, където Свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в плач. Притичва й се на помощ и дружно улавят животното, след което - ранено от копието му - го водят в града. Там Георги му отрязва главата, а след това по негов апел десетки хиляди поданици на града се покръстват. На мястото на гибелта на змея е съградена огромна черква на името на Божията Майка и друга - това на Свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита жива вода.
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и постоянно на гръцки и български икони е показан и момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа в едната си ръка и кана (всъщност кукумион, съд с топла вода) - в другата. Младежът, родом от Пафлагония, е лакей на болярин в Преслав, покорен някое време преди този момент в боевете при Ахелой и Катасирти през 917 г. Свети Георги го връща на опечалените му родители.
Георги Победоносец
Светецът е описван и в песни. Православната черква го възпява със следния тропар:
“
Като избавител на пленници
и на небогати бранител,
на немощни доктор,
на царе поборник,
победоносни
великомъчениче Георги,
Моли Христа Бога,
да се спасят нашите души. ”
—Тропар, глас 4-ти
В разнообразни версии на житието на Свети Георги Победоносец гибелта му се приписва на някакъв нечовечен източен деспот на име Дадан или на император Диоклециан, в чиято войска служи, заемайки длъжността трибун и бидейки част от персоналната му гвардия, до момента в който той е в Никомедия, Мала Азия. Владетелят заповядва на своя доближен да вземе присъединяване в преследванията над християните, които неотдавна е подхванал, само че Георги отхвърля, изтъквайки че самичък той е християнин и подлага на критика решението му, след което е осъден на гибел, предхождана от мъчения.
Св. Георги, 1472, от Карло Кривели
Според легендата, на път за тъмницата Георги получава знак от Исус Христос, че ще му оказва помощ в тестванията - един от стражите го смушква с копието си с цел да върви по-бързо, само че то омеква и се превива на две. В пандиза светецът е разпънат окован на пода и му поставят тежък камък върху гърдите, по-късно дълготрайно го изтезават. Императорът взема решение, че е починал от това и отива да принесе благодарствена жертва. Обаче до момента в който е в храма на Аполон, при мъченика идва ангел, освобождава го и му връща здравето. Скоро владетелят схваща за това и подрежда нови мъчения, пътем осъждайки на гибел надзирателите Анатолий и Проталеон за които научава, че са се покръстили. Георги прекарва в яма с негасена вар 3 дни, само че най-после отново е незасегнат и печели още последователи.
Дадан отново не е удовлетворен и още веднъж го подлага на побой с бичове и го тиква в тъмницата, след което вика на помощ един магьосник, на име Атанасий, който му подготвя някаква отвара. Целта му е с нея да го направи предразположен на увещание и да го накара да се отхвърли от вярата си, само че не съумява и предлага да подложат Георги и божеството му на тестване, с което да потвърдят, че тя е несъстоятелна. Изпитанието е да възкреси човек, който е починал от дълго време и светецът го минава сполучливо. В резултат публиката се покръства, само че е незабавно изклана; умира и Атанасий, който също се публикация за християнин, а също и възкресеният е отначало погубен.
Гробницата на светеца в храма „ Св. Георги “ на Йерусалимската православна църква в Лод, Израел
Отново в пандиза, Георги посреща доста гости и ги подарява с чудотворни изцеления. Също там му се явява самият Христос и му дава обещание помощ в последните тествания и непосредственост със себе си в Небесното царство. На другия ден Диоклециан се пробва да го убеди да принесе жертва на господ Аполон, само че неговото и на други божества идоли (статуи) се разпадат. Това кара там присъстващата благородничка Александра (представяна в агиографията и като жена/съСвети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата религия, погубен по време на Диоклециановите гонения.
Мощите на свети Георги са заровени в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), в от който град е майка му[3] и където живее известно време, след гибелта на татко си[3]. Скоро се прочува, посредством голям брой чудеса, които прави след гибелта си, като небесен боец и покровител.
Почитан, като мъченик, както от източните, по този начин и от западните християнски църкви. Българската православна черква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват паметта му на 6 май. В България 6 май (Гергьовден) е значим църковен празник, измежду най-празнуваните именни дни, а също и официален държавен празник. Православната черква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април, когато се празнува и във Великобритания. Той е настойник на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
Изобразяване
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван постоянно на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя - най-прочутото му чудо, което съгласно легендата се случва покрай град Вирит (днешен Бейрут, столицата на Ливан). В голямо езеро, край града се настанява заплашителен змей-човекоядец, с отровен дъх. След като не съумяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той подрежда да му принасят в жертва всекидневно по едно дете и дава обещание да прати и дъщеря си някой ден да я изяде чудовището. Когато й идва редът, девойката облича най-хубавата си одеждa (облекло) и отива на брега на езерото, където Свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в плач. Притичва й се на помощ и дружно улавят животното, след което - ранено от копието му - го водят в града. Там Георги му отрязва главата, а след това по негов апел десетки хиляди поданици на града се покръстват. На мястото на гибелта на змея е съградена огромна черква на името на Божията Майка и друга - това на Свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита жива вода.
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и постоянно на гръцки и български икони е показан и момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа в едната си ръка и кана (всъщност кукумион, съд с топла вода) - в другата. Младежът, родом от Пафлагония, е лакей на болярин в Преслав, покорен някое време преди този момент в боевете при Ахелой и Катасирти през 917 г. Свети Георги го връща на опечалените му родители.
Георги Победоносец
Светецът е описван и в песни. Православната черква го възпява със следния тропар:
“
Като избавител на пленници
и на небогати бранител,
на немощни доктор,
на царе поборник,
победоносни
великомъчениче Георги,
Моли Христа Бога,
да се спасят нашите души. ”
—Тропар, глас 4-ти
Житие
Византийска православна икона на св. Георги, ХІV в., Константинопол
В разнообразни версии на житието на Свети Георги Победоносец гибелта му се приписва на някакъв нечовечен източен деспот на име Дадан или на император Диоклециан, в чиято войска служи, заемайки длъжността трибун и бидейки част от персоналната му гвардия, до момента в който той е в Никомедия, Мала Азия. Владетелят заповядва на своя доближен да вземе присъединяване в преследванията над християните, които неотдавна е подхванал, само че Георги отхвърля, изтъквайки че самичък той е християнин и подлага на критика решението му, след което е осъден на гибел, предхождана от мъчения.
Според легендата, на път за тъмницата Георги получава знак от Исус Христос, че ще му оказва помощ в тестванията - един от стражите го смушква с копието си с цел да върви по-бързо, само че то омеква и се превива на две. В пандиза светецът е разпънат окован на пода и му поставят тежък камък върху гърдите, по-късно дълготрайно го изтезават. Императорът взема решение, че е починал от това и отива да принесе благодарствена жертва. Обаче до момента в който е в храма на Аполон, при мъченика идва ангел, освобождава го и му връща здравето. Скоро владетелят схваща за това и подрежда нови мъчения, пътем осъждайки на гибел надзирателите Анатолий и Проталеон за които научава, че са се покръстили. Георги прекарва в яма с негасена вар 3 дни, само че най-после отново е незасегнат и печели още последователи.
Дадан отново не е удовлетворен и още веднъж го подлага на побой с бичове и го тиква в тъмницата, след което вика на помощ един магьосник, на име Атанасий, който му подготвя някаква отвара. Целта му е с нея да го направи предразположен на увещание и да го накара да се отхвърли от вярата си, само че не съумява и предлага да подложат Георги и божеството му на тестване, с което да потвърдят, че тя е несъстоятелна. Изпитанието е да възкреси човек, който е починал от дълго време и светецът го минава сполучливо. В резултат публиката се покръства, само че е незабавно изклана; умира и Атанасий, който също се публикация за християнин, а също и възкресеният е отначало погубен.
Отново в пандиза, Георги посреща доста гости и ги подарява с чудотворни изцеления. Също там му се явява самият Христос и му дава обещание помощ в последните тествания и непосредственост със себе си в Небесното царство. На другия ден Диоклециан се пробва да го убеди да принесе жертва на господ Аполон, само че неговото и на други божества идоли (статуи) се разпадат. Това кара там присъстващата благородничка Александра (представяна в агиографията и като жена/съпруга на императора; по-скоро - наложница на Дадан) да се просне се в краката на боеца, за което е наказана на гибел, само че тя умира преди осъществяването на присъдата. Веднага по-късно св. Георги е посечен (обезглавен с меч) пред стените на Никомидия.Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата религия, погубен по време на Диоклециановите гонения.
Мощите на свети Георги са заровени в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), в от който град е майка му и където живее известно време, след гибелта на татко си.
Скоро се прочува, посредством голям брой чудеса, които прави след гибелта си, като небесен боец и покровител.
Почитан, като мъченик, както от източните, по този начин и от западните християнски църкви. Българската православна черква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват паметта му на 6 май. В България 6 май (Гергьовден) е значим църковен празник, измежду най-празнуваните именни дни, а също и официален държавен празник. Православната черква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април, когато се празнува и във Великобритания. Той е настойник на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
Изобразяване
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван постоянно на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя - най-прочутото му чудо, което съгласно легендата се случва покрай град Вирит (днешен Бейрут, столицата на Ливан). В голямо езеро, край града се настанява заплашителен змей-човекоядец, с отровен дъх. След като не съумяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той подрежда да му принасят в жертва всекидневно по едно дете и дава обещание да прати и дъщеря си някой ден да я изяде чудовището. Когато й идва редът, девойката облича най-хубавата си одеждa (облекло) и отива на брега на езерото, където Свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в плач. Притичва й се на помощ и дружно улавят животното, след което - ранено от копието му - го водят в града. Там Георги му отрязва главата, а след това по негов апел десетки хиляди поданици на града се покръстват. На мястото на гибелта на змея е съградена огромна черква на името на Божията Майка и друга - това на Свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита жива вода.
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и постоянно на гръцки и български икони е показан и момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа в едната си ръка и кана (всъщност кукумион, съд с топла вода) - в другата. Младежът, родом от Пафлагония, е лакей на болярин в Преслав, покорен някое време преди този момент в боевете при Ахелой и Катасирти през 917 г. Свети Георги го връща на опечалените му родители.
Георги Победоносец
Светецът е описван и в песни. Православната черква го възпява със следния тропар:
“
Като избавител на пленници
и на небогати бранител,
на немощни доктор,
на царе поборник,
победоносни
великомъчениче Георги,
Моли Христа Бога,
да се спасят нашите души. ”
—Тропар, глас 4-ти
Житие
Византийска православна икона на св. Георги, ХІV в., Константинопол
В разнообразни версии на житието на Свети Георги Победоносец гибелта му се приписва на някакъв нечовечен източен деспот на име Дадан или на император Диоклециан, в чиято войска служи, заемайки длъжността трибун и бидейки част от персоналната му гвардия, до момента в който той е в Никомедия, Мала Азия. Владетелят заповядва на своя доближен да вземе присъединяване в преследванията над християните, които неотдавна е подхванал, само че Георги отхвърля, изтъквайки че самичък той е християнин и подлага на критика решението му, след което е осъден на гибел, предхождана от мъчения.
Св. Георги, 1472, от Карло Кривели
Според легендата, на път за тъмницата Георги получава знак от Исус Христос, че ще му оказва помощ в тестванията - един от стражите го смушква с копието си с цел да върви по-бързо, само че то омеква и се превива на две. В пандиза светецът е разпънат окован на пода и му поставят тежък камък върху гърдите, по-късно дълготрайно го изтезават. Императорът взема решение, че е починал от това и отива да принесе благодарствена жертва. Обаче до момента в който е в храма на Аполон, при мъченика идва ангел, освобождава го и му връща здравето. Скоро владетелят схваща за това и подрежда нови мъчения, пътем осъждайки на гибел надзирателите Анатолий и Проталеон за които научава, че са се покръстили. Георги прекарва в яма с негасена вар 3 дни, само че най-после отново е незасегнат и печели още последователи.
Дадан отново не е удовлетворен и още веднъж го подлага на побой с бичове и го тиква в тъмницата, след което вика на помощ един магьосник, на име Атанасий, който му подготвя някаква отвара. Целта му е с нея да го направи предразположен на увещание и да го накара да се отхвърли от вярата си, само че не съумява и предлага да подложат Георги и божеството му на тестване, с което да потвърдят, че тя е несъстоятелна. Изпитанието е да възкреси човек, който е починал от дълго време и светецът го минава сполучливо. В резултат публиката се покръства, само че е незабавно изклана; умира и Атанасий, който също се публикация за християнин, а също и възкресеният е отначало погубен.
Отново в пандиза, Георги посреща доста гости и ги подарява с чудотворни изцеления. Също там му се явява самият Христос и му дава обещание помощ в последните тествания и непосредственост със себе си в Небесното царство. На другия ден Диоклециан се пробва да го убеди да принесе жертва на господ Аполон, само че неговото и на други божества идоли (статуи) се разпадат. Това кара там присъстващата благородничка Александра (представяна в агиографията и като жена/съпруга на императора; по-скоро - наложница на Дадан) да се просне се в краката на боеца, за което е наказана на гибел, само че тя умира преди осъществяването на присъдата. Веднага по-късно св. Георги е посечен (обезглавен с меч) пред стените на Никомидия.пруга на императора; по-скоро - наложница на Дадан) да се просне се в краката на боеца, за което е наказана на гибел, само че тя умира преди осъществяването на присъдата. Веднага по-късно св. Георги е посечен (обезглавен с меч) пред стените на Никомидия.
Всяка година честват
мъже с имена: Георги, Генчо, Ганчо, Гео, Гоце, Йовко, Йово
дами с имена: Галя, Гергана, Гинка, Йова, Йовка
Галя чества имен ден и на 10 март.
Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата религия, погубен по време на Диоклециановите гонения.
Мощите на свети Георги са заровени в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), в от който град е майка му и където живее известно време, след гибелта на татко си. Скоро се прочува, посредством голям брой чудеса, които прави след гибелта си, като небесен боец и покровител.
Почитан, като мъченик, както от източните, по този начин и от западните християнски църкви. Българската православна черква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват паметта му на 6 май. В България 6 май (Гергьовден) е значим църковен празник, измежду най-празнуваните именни дни, а също и официален държавен празник. Православната черква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април, когато се празнува и във Великобритания. Той е настойник на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
Изобразяване
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван постоянно на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя - най-прочутото му чудо, което съгласно легендата се случва покрай град Вирит (днешен Бейрут, столицата на Ливан). В голямо езеро, край града се настанява заплашителен змей-човекоядец, с отровен дъх. След като не съумяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той подрежда да му принасят в жертва всекидневно по едно дете и дава обещание да прати и дъщеря си някой ден да я изяде чудовището. Когато й идва редът, девойката облича най-хубавата си одеждa (облекло) и отива на брега на езерото, където Свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в плач. Притичва й се на помощ и дружно улавят животното, след което - ранено от копието му - го водят в града. Там Георги му отрязва главата, а след това по негов апел десетки хиляди поданици на града се покръстват. На мястото на гибелта на змея е съградена огромна черква на името на Божията Майка и друга - това на Свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита жива вода.
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и постоянно на гръцки и български икони е показан и момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа в едната си ръка и кана (всъщност кукумион, съд с топла вода) - в другата. Младежът, родом от Пафлагония, е лакей на болярин в Преслав, покорен някое време преди този момент в боевете при Ахелой и Катасирти през 917 г. Свети Георги го връща на опечалените му родители.
Георги Победоносец
Светецът е описван и в песни. Православната черква го възпява със следния тропар:
“
Като избавител на пленници
и на небогати бранител,
на немощни доктор,
на царе поборник,
победоносни
великомъчениче Георги,
Моли Христа Бога,
да се спасят нашите души. ”
—Тропар, глас 4-ти
В разнообразни версии на житието на Свети Георги Победоносец гибелта му се приписва на някакъв нечовечен източен деспот на име Дадан или на император Диоклециан, в чиято войска служи, заемайки длъжността трибун и бидейки част от персоналната му гвардия, до момента в който той е в Никомедия, Мала Азия. Владетелят заповядва на своя доближен да вземе присъединяване в преследванията над християните, които неотдавна е подхванал, само че Георги отхвърля, изтъквайки че самичък той е християнин и подлага на критика решението му, след което е осъден на гибел, предхождана от мъчения.
Св. Георги, 1472, от Карло Кривели
Според легендата, на път за тъмницата Георги получава знак от Исус Христос, че ще му оказва помощ в тестванията - един от стражите го смушква с копието си с цел да върви по-бързо, само че то омеква и се превива на две. В пандиза светецът е разпънат окован на пода и му поставят тежък камък върху гърдите, по-късно дълготрайно го изтезават. Императорът взема решение, че е починал от това и отива да принесе благодарствена жертва. Обаче до момента в който е в храма на Аполон, при мъченика идва ангел, освобождава го и му връща здравето. Скоро владетелят схваща за това и подрежда нови мъчения, пътем осъждайки на гибел надзирателите Анатолий и Проталеон за които научава, че са се покръстили. Георги прекарва в яма с негасена вар 3 дни, само че най-после отново е незасегнат и печели още последователи.
Дадан отново не е удовлетворен и още веднъж го подлага на побой с бичове и го тиква в тъмницата, след което вика на помощ един магьосник, на име Атанасий, който му подготвя някаква отвара. Целта му е с нея да го направи предразположен на увещание и да го накара да се отхвърли от вярата си, само че не съумява и предлага да подложат Георги и божеството му на тестване, с което да потвърдят, че тя е несъстоятелна. Изпитанието е да възкреси човек, който е починал от дълго време и светецът го минава сполучливо. В резултат публиката се покръства, само че е незабавно изклана; умира и Атанасий, който също се публикация за християнин, а също и възкресеният е отначало погубен.
Гробницата на светеца в храма „ Св. Георги “ на Йерусалимската православна църква в Лод, Израел
Отново в пандиза, Георги посреща доста гости и ги подарява с чудотворни изцеления. Също там му се явява самият Христос и му дава обещание помощ в последните тествания и непосредственост със себе си в Небесното царство. На другия ден Диоклециан се пробва да го убеди да принесе жертва на господ Аполон, само че неговото и на други божества идоли (статуи) се разпадат. Това кара там присъстващата благородничка Александра (представяна в агиографията и като жена/съСвети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата религия, погубен по време на Диоклециановите гонения.
Мощите на свети Георги са заровени в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), в от който град е майка му[3] и където живее известно време, след гибелта на татко си[3]. Скоро се прочува, посредством голям брой чудеса, които прави след гибелта си, като небесен боец и покровител.
Почитан, като мъченик, както от източните, по този начин и от западните християнски църкви. Българската православна черква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват паметта му на 6 май. В България 6 май (Гергьовден) е значим църковен празник, измежду най-празнуваните именни дни, а също и официален държавен празник. Православната черква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април, когато се празнува и във Великобритания. Той е настойник на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
Изобразяване
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван постоянно на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя - най-прочутото му чудо, което съгласно легендата се случва покрай град Вирит (днешен Бейрут, столицата на Ливан). В голямо езеро, край града се настанява заплашителен змей-човекоядец, с отровен дъх. След като не съумяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той подрежда да му принасят в жертва всекидневно по едно дете и дава обещание да прати и дъщеря си някой ден да я изяде чудовището. Когато й идва редът, девойката облича най-хубавата си одеждa (облекло) и отива на брега на езерото, където Свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в плач. Притичва й се на помощ и дружно улавят животното, след което - ранено от копието му - го водят в града. Там Георги му отрязва главата, а след това по негов апел десетки хиляди поданици на града се покръстват. На мястото на гибелта на змея е съградена огромна черква на името на Божията Майка и друга - това на Свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита жива вода.
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и постоянно на гръцки и български икони е показан и момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа в едната си ръка и кана (всъщност кукумион, съд с топла вода) - в другата. Младежът, родом от Пафлагония, е лакей на болярин в Преслав, покорен някое време преди този момент в боевете при Ахелой и Катасирти през 917 г. Свети Георги го връща на опечалените му родители.
Георги Победоносец
Светецът е описван и в песни. Православната черква го възпява със следния тропар:
“
Като избавител на пленници
и на небогати бранител,
на немощни доктор,
на царе поборник,
победоносни
великомъчениче Георги,
Моли Христа Бога,
да се спасят нашите души. ”
—Тропар, глас 4-ти
Житие
Византийска православна икона на св. Георги, ХІV в., Константинопол
В разнообразни версии на житието на Свети Георги Победоносец гибелта му се приписва на някакъв нечовечен източен деспот на име Дадан или на император Диоклециан, в чиято войска служи, заемайки длъжността трибун и бидейки част от персоналната му гвардия, до момента в който той е в Никомедия, Мала Азия. Владетелят заповядва на своя доближен да вземе присъединяване в преследванията над християните, които неотдавна е подхванал, само че Георги отхвърля, изтъквайки че самичък той е християнин и подлага на критика решението му, след което е осъден на гибел, предхождана от мъчения.
Според легендата, на път за тъмницата Георги получава знак от Исус Христос, че ще му оказва помощ в тестванията - един от стражите го смушква с копието си с цел да върви по-бързо, само че то омеква и се превива на две. В пандиза светецът е разпънат окован на пода и му поставят тежък камък върху гърдите, по-късно дълготрайно го изтезават. Императорът взема решение, че е починал от това и отива да принесе благодарствена жертва. Обаче до момента в който е в храма на Аполон, при мъченика идва ангел, освобождава го и му връща здравето. Скоро владетелят схваща за това и подрежда нови мъчения, пътем осъждайки на гибел надзирателите Анатолий и Проталеон за които научава, че са се покръстили. Георги прекарва в яма с негасена вар 3 дни, само че най-после отново е незасегнат и печели още последователи.
Дадан отново не е удовлетворен и още веднъж го подлага на побой с бичове и го тиква в тъмницата, след което вика на помощ един магьосник, на име Атанасий, който му подготвя някаква отвара. Целта му е с нея да го направи предразположен на увещание и да го накара да се отхвърли от вярата си, само че не съумява и предлага да подложат Георги и божеството му на тестване, с което да потвърдят, че тя е несъстоятелна. Изпитанието е да възкреси човек, който е починал от дълго време и светецът го минава сполучливо. В резултат публиката се покръства, само че е незабавно изклана; умира и Атанасий, който също се публикация за християнин, а също и възкресеният е отначало погубен.
Отново в пандиза, Георги посреща доста гости и ги подарява с чудотворни изцеления. Също там му се явява самият Христос и му дава обещание помощ в последните тествания и непосредственост със себе си в Небесното царство. На другия ден Диоклециан се пробва да го убеди да принесе жертва на господ Аполон, само че неговото и на други божества идоли (статуи) се разпадат. Това кара там присъстващата благородничка Александра (представяна в агиографията и като жена/съпруга на императора; по-скоро - наложница на Дадан) да се просне се в краката на боеца, за което е наказана на гибел, само че тя умира преди осъществяването на присъдата. Веднага по-късно св. Георги е посечен (обезглавен с меч) пред стените на Никомидия.Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата религия, погубен по време на Диоклециановите гонения.
Мощите на свети Георги са заровени в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), в от който град е майка му и където живее известно време, след гибелта на татко си.
Скоро се прочува, посредством голям брой чудеса, които прави след гибелта си, като небесен боец и покровител.
Почитан, като мъченик, както от източните, по този начин и от западните християнски църкви. Българската православна черква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват паметта му на 6 май. В България 6 май (Гергьовден) е значим църковен празник, измежду най-празнуваните именни дни, а също и официален държавен празник. Православната черква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април, когато се празнува и във Великобритания. Той е настойник на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
Изобразяване
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван постоянно на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя - най-прочутото му чудо, което съгласно легендата се случва покрай град Вирит (днешен Бейрут, столицата на Ливан). В голямо езеро, край града се настанява заплашителен змей-човекоядец, с отровен дъх. След като не съумяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той подрежда да му принасят в жертва всекидневно по едно дете и дава обещание да прати и дъщеря си някой ден да я изяде чудовището. Когато й идва редът, девойката облича най-хубавата си одеждa (облекло) и отива на брега на езерото, където Свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в плач. Притичва й се на помощ и дружно улавят животното, след което - ранено от копието му - го водят в града. Там Георги му отрязва главата, а след това по негов апел десетки хиляди поданици на града се покръстват. На мястото на гибелта на змея е съградена огромна черква на името на Божията Майка и друга - това на Свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита жива вода.
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и постоянно на гръцки и български икони е показан и момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа в едната си ръка и кана (всъщност кукумион, съд с топла вода) - в другата. Младежът, родом от Пафлагония, е лакей на болярин в Преслав, покорен някое време преди този момент в боевете при Ахелой и Катасирти през 917 г. Свети Георги го връща на опечалените му родители.
Георги Победоносец
Светецът е описван и в песни. Православната черква го възпява със следния тропар:
“
Като избавител на пленници
и на небогати бранител,
на немощни доктор,
на царе поборник,
победоносни
великомъчениче Георги,
Моли Христа Бога,
да се спасят нашите души. ”
—Тропар, глас 4-ти
Житие
Византийска православна икона на св. Георги, ХІV в., Константинопол
В разнообразни версии на житието на Свети Георги Победоносец гибелта му се приписва на някакъв нечовечен източен деспот на име Дадан или на император Диоклециан, в чиято войска служи, заемайки длъжността трибун и бидейки част от персоналната му гвардия, до момента в който той е в Никомедия, Мала Азия. Владетелят заповядва на своя доближен да вземе присъединяване в преследванията над християните, които неотдавна е подхванал, само че Георги отхвърля, изтъквайки че самичък той е християнин и подлага на критика решението му, след което е осъден на гибел, предхождана от мъчения.
Св. Георги, 1472, от Карло Кривели
Според легендата, на път за тъмницата Георги получава знак от Исус Христос, че ще му оказва помощ в тестванията - един от стражите го смушква с копието си с цел да върви по-бързо, само че то омеква и се превива на две. В пандиза светецът е разпънат окован на пода и му поставят тежък камък върху гърдите, по-късно дълготрайно го изтезават. Императорът взема решение, че е починал от това и отива да принесе благодарствена жертва. Обаче до момента в който е в храма на Аполон, при мъченика идва ангел, освобождава го и му връща здравето. Скоро владетелят схваща за това и подрежда нови мъчения, пътем осъждайки на гибел надзирателите Анатолий и Проталеон за които научава, че са се покръстили. Георги прекарва в яма с негасена вар 3 дни, само че най-после отново е незасегнат и печели още последователи.
Дадан отново не е удовлетворен и още веднъж го подлага на побой с бичове и го тиква в тъмницата, след което вика на помощ един магьосник, на име Атанасий, който му подготвя някаква отвара. Целта му е с нея да го направи предразположен на увещание и да го накара да се отхвърли от вярата си, само че не съумява и предлага да подложат Георги и божеството му на тестване, с което да потвърдят, че тя е несъстоятелна. Изпитанието е да възкреси човек, който е починал от дълго време и светецът го минава сполучливо. В резултат публиката се покръства, само че е незабавно изклана; умира и Атанасий, който също се публикация за християнин, а също и възкресеният е отначало погубен.
Отново в пандиза, Георги посреща доста гости и ги подарява с чудотворни изцеления. Също там му се явява самият Христос и му дава обещание помощ в последните тествания и непосредственост със себе си в Небесното царство. На другия ден Диоклециан се пробва да го убеди да принесе жертва на господ Аполон, само че неговото и на други божества идоли (статуи) се разпадат. Това кара там присъстващата благородничка Александра (представяна в агиографията и като жена/съпруга на императора; по-скоро - наложница на Дадан) да се просне се в краката на боеца, за което е наказана на гибел, само че тя умира преди осъществяването на присъдата. Веднага по-късно св. Георги е посечен (обезглавен с меч) пред стените на Никомидия.пруга на императора; по-скоро - наложница на Дадан) да се просне се в краката на боеца, за което е наказана на гибел, само че тя умира преди осъществяването на присъдата. Веднага по-късно св. Георги е посечен (обезглавен с меч) пред стените на Никомидия.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ