България е платила 740 598 лв. обезщетения по дела в Съда по правата на човека
Министерският съвет одобри решение за внасяне в Народното събрание на Деветия годишен отчет за осъществяването на решенията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по каузи против България за 2021 година
Темите на отчета са обособени в три елементи . В първата е показана настояща информация за броя на неоправдателните решения за миналата година, броя на висящите тъжби пред Европейски съд по правата на човека и обобщение с някои решения на Европейски съд по правата на човека против България, постановени през годината.
Втората част съдържа обща информация за осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека против България, в това число сравнителна статистическа информация. Посочени са изпълнените през годината решения, както и тези, по които е бил реализиран прогрес.
Третата част визира съществени проблеми , произлизащи от решенията на Съда и показва ограниченията, който законодателната, изпълнителната и правосъдната власт следва да подхващат за сполучливото осъществяване на решенията и попречване на бъдещи нарушавания на Конвенцията и неоправдателни решения против България.
В Доклада се показва, че България е на 14-то място по брой висящи тъжби (623) и на 17-то място по брой висящи тъжби на глава от популацията.
През 2021 година Европейски съд по правата на човека се е произнесъл по 60 каузи против България , от които по 37 е постановил решение всъщност. Размерът на изплатените компенсации по неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека през 2021 година е 740 598 лева, от които 228 318 лева по подписани другарски съглашения и едностранни заявления.
По брой каузи в засилена процедура (групи каузи, поставящи структурни и систематични проблеми) България се намира към момента на челните места в класацията на страните членки , което я слага на 6-то място след Русия (16%), Украйна (15%), Турция (11%), Румъния (10%) и Италия (7%).
В началото на 2021 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа одобри резолюция, в която уточни България като една от 10-те страни членки, които най-вече бавят осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека и акцентира, че са нужни спомагателни старания, като се засилят механизмите на съгласуваност сред другите институции. В отговор междуведомствена работна група изготви план, а държавното управление одобри Пътна карта за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека. Документът очерта най-належащите ограничения от законодателен темперамент за осъществяване на решенията, от компетентността на изпълнителната власт, избрани бяха надлежно периоди и виновни институции за правене на планове за изменение на нормативни актове.
Като най-важен проблем в несъблюдение в Доклада са разпознати групата каузи С.З./Колеви, свързани с неефективността на наказателните производства и структурния проблем по отношение на неналичието на механизъм за без значение следствие на основния прокурор.
В осъществяване на интернационалните задължения на България по осъществяване на окончателните решения на Европейски съд по правата на човека беше общопризнат метод за обвързване на посочените систематични проблеми с ангажимент за промени, поети на най-високо държавно равнище с Националния проект за възобновяване и резистентност.
Темите на отчета са обособени в три елементи . В първата е показана настояща информация за броя на неоправдателните решения за миналата година, броя на висящите тъжби пред Европейски съд по правата на човека и обобщение с някои решения на Европейски съд по правата на човека против България, постановени през годината.
Втората част съдържа обща информация за осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека против България, в това число сравнителна статистическа информация. Посочени са изпълнените през годината решения, както и тези, по които е бил реализиран прогрес.
Третата част визира съществени проблеми , произлизащи от решенията на Съда и показва ограниченията, който законодателната, изпълнителната и правосъдната власт следва да подхващат за сполучливото осъществяване на решенията и попречване на бъдещи нарушавания на Конвенцията и неоправдателни решения против България.
В Доклада се показва, че България е на 14-то място по брой висящи тъжби (623) и на 17-то място по брой висящи тъжби на глава от популацията.
През 2021 година Европейски съд по правата на човека се е произнесъл по 60 каузи против България , от които по 37 е постановил решение всъщност. Размерът на изплатените компенсации по неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека през 2021 година е 740 598 лева, от които 228 318 лева по подписани другарски съглашения и едностранни заявления.
По брой каузи в засилена процедура (групи каузи, поставящи структурни и систематични проблеми) България се намира към момента на челните места в класацията на страните членки , което я слага на 6-то място след Русия (16%), Украйна (15%), Турция (11%), Румъния (10%) и Италия (7%).
В началото на 2021 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа одобри резолюция, в която уточни България като една от 10-те страни членки, които най-вече бавят осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека и акцентира, че са нужни спомагателни старания, като се засилят механизмите на съгласуваност сред другите институции. В отговор междуведомствена работна група изготви план, а държавното управление одобри Пътна карта за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека. Документът очерта най-належащите ограничения от законодателен темперамент за осъществяване на решенията, от компетентността на изпълнителната власт, избрани бяха надлежно периоди и виновни институции за правене на планове за изменение на нормативни актове.
Като най-важен проблем в несъблюдение в Доклада са разпознати групата каузи С.З./Колеви, свързани с неефективността на наказателните производства и структурния проблем по отношение на неналичието на механизъм за без значение следствие на основния прокурор.
В осъществяване на интернационалните задължения на България по осъществяване на окончателните решения на Европейски съд по правата на човека беше общопризнат метод за обвързване на посочените систематични проблеми с ангажимент за промени, поети на най-високо държавно равнище с Националния проект за възобновяване и резистентност.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ