Министерският съвет прие Национална пътна карта за подобряване на условията

Министерският съвет одобри Национална пътна карта за възстановяване на изискванията за разрастване на капацитета за развиване на водородните технологии и механизмите за произвеждане и доставка на водород, оповестиха от държавната осведомителна работа. Отговорността за правенето на документа е на Министерството на нововъведенията и растежа по отношение на осъществяването на Реформа C4.R7 „ Разгръщане на капацитета на водородните технологии и производството и доставките на водород “ в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Още по тематиката Водородни технологии 21 апр 2023 Националната пътна карта дефинира пътя за създаване на атомна промишленост. Целта на Пътната карта е да се сътвори база за съгласувана рамка за дейно, гладко и поредно въвеждане на технологии за произвеждане, превозване и потребление на водород в промишлеността, енергетиката, превоза и бита, за основаване на удобни условия за нововъведения и вложения. Ще бъдат избрани секторите и стадиите за обезпечаване на оптимален резултат върху уговорките за климатично неутрална стопанска система, за основаване на нови вериги на цената във връзка с водорода, за усилване на партньорството на национално, районно и европейско равнище. В рамките на Пътната карта са прегледани промените в законодателните разпореждания, които са подхванати, планувани или следва да бъдат направени от страна на способените институции и с които да се отстранен основните спънки пред развиването на водородните технологии. Документът включва използването на ограничения, нужни за развиването на цялата верига на стойност на зеления водород. Документът е създаден в сходство с Целите за стабилно развиване (ЦУР) на Организация на обединените нации, целите на Европейската комисия (ЕК) за интервала 2019-2024 година, Европейския зелен пакт, „ Fit for 55 “, Рамковата стратегия за научни проучвания и нововъведения на Европейска комисия „ Хоризонт Европа “, Програмата за стратегически научни проучвания и нововъведения (SRIA), Стратегията за потреблението на водорода за неутрална във връзка с климата Европа, както и подписаното от България Парижко съглашение за ограничение на световното стопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий до 2050 година спрямо интервала преди индустриализацията, които доближават България към климатична индиферентност до 2050 година като държава-член на Европейски Съюз. Пътната карта е и в сходство с визията на България, избрана в Националната стратегия за развиване БЪЛГАРИЯ 2030 и Иновационната тактика за умна специализация (ИСИС) 2021 - 2027 г.