Глобалният производствен капацитет на зелени водородни електролизатори може да достигне

Глобалният индустриален потенциал на зелени водородни електролизатори може да доближи 170 GW до 2030 година Това съставлява забележителен скок в оповестения потенциал от 2022 година насам и e задоволителен, с цел да сложи света на пътя към декарбонизаця до 2050 г Това е записано в нов разбор на Международната организация по енергетика (МАЕ), който бе оповестен през вчерашния ден. Въпреки това, съгласно отчета на МАЕ озаглавен „ Напредък в производството на чисти технологии “ (), единствено дребна част от този потенциал е фактически зает или в развой на създаване. А в действителност растежът на целия бранш за произвеждане на електролизери виси на косъм в лицето на продължаващата неустановеност по отношение на бъдещето зелено търсене на водород. Още по тематиката Водородни технологии 7 май 2024 Индустрия на фокус 4 май 2024 Водородни технологии 21 фев 2024 Цифрата от 170 GW, която включва съществуващия потенциал, както и кумулативните известия, направени до края на 2023 година, съставлява 66% нарастване по отношение на 102 GW от потенциала за 2030 година, който МАЕ предвиждаше в края на 2022 г. Със действителен потенциал за произвеждане на електролизери, възлизащ на към 23 GW — съвсем двойно повече от потенциала от 12 GW през 2022 година — това допуска проект за основаване на електролизери с мощ от 147 GW. Ако бъде осъществено, разширението от 147 GW-то нарастване на потенциала ще достави задоволително електролизатори за плановете за зелен водород, нужни за слагане на света по траектория към декарбонизация до 2050 година, пресмята МАЕ. Но единствено 13% от тази цифра - към 19 GW - се отнася до заводи, които са или в развой на създаване, или са достигнали дефинитивно капиталово решение (FID), отбелязва МАЕ. Това ще рече,че 87% от плануваното произвеждане е в ранните стадии на планиране и основаване. И повече от 40% (48 GW) от цифрата се отнася до планове, които към момента не са показали целева година. МАЕ отбелязва, че 13% от производството на електролизери, което е минало FID, е усъвършенстване по отношение на миналата година (през която беше 7%). Но оттова предизвестяват за неустановеност, че проектите за технологията са мощно чувствителни и има редица несигурности, свързани както с развиването както на зеления водород, по този начин и с веригите за доставки на електролизери. По-специално, фабриките са наранени от бавното развиване на планове за зелен водород, които на собствен ред са наранени от голяма неустановеност в търсенето на възобновим H2, което „ продължава да лимитира темпа на прогрес “, изясняват от МАЕ. Ситуацията е изключително тежка за бъдещи заводи за електролизери в Европейски Съюз и Съединени американски щати — които дружно съставляват към 30% от тръбопровода от 147 GW — където използването на политически стратегии като Европейската банка за водород в Европейски Съюз и окончателните разпореждания към данъчните заеми в Съединени американски щати, задържаха окончателното взимане на решения за планове за зелен водород. В допълнение, доста заводи в развой на подготовка, в това число тези, които са достигнали FID, са уреди за сглобяване на електролизери, които ще разчитат на наличните доставки на съставни елементи като мембрани, катоди, аноди, биполярни плочи или силова електроника. Тези заводи се конкурират с по-зрели промишлености като производители на акумулатори за тези съставни елементи, разясняват от МАЕ. „ Постигането на разширението на потенциала, планувано от оповестените планове, ще зависи от увеличението на индустриалния потенциал на всички тези съставни елементи паралелно, с цел да се предотвратят тесни места, зараждащи в избрани елементи от веригата за доставки “. От  организацията прибавят, че няма задоволително надеждни прогнози дали индустриалният потенциал ще бъде уголемен, с цел да отговори на условията на всички браншове. Освен това МАЕ предизвестява, че нейните оценки за съществуващия потенциал се отнасят по-скоро до номиналния потенциал на фабриките, в сравнение с до действителния потенциал. Той постоянно е доста по-нисък за няколко години от стартирането в употреба, защото монтажните линии нормално не се усилват до цялостен потенциал, до момента в който това не се постанова от търсенето. Това значи, че освен поредицата от планове е доста несигурна, само че и съществуващият потенциал е малко евентуално да бъде употребен изцяло в близко бъдеще, разясниха специалисти пред изданието Hydrogen Insight. Китайските производители, които през днешния ден могат да се похвалят с номинален потенциал за произвеждане на електролизери от 13 GW и съставляват към една трета от упования потенциал за 2030 година, може да се чака да надвишат търсенето на съоръжение за електролиза в Китай като даже могат да се стремят към експорт на уреди. „ За да се случи това обаче китайските производители ще би трябвало да модифицират настоящия си дизайн, с цел да дават отговор на стандартите, изисквани в други райони, и да отговорят на подозренията по отношение на надеждността на оборудването. Те са зародили от оперативните провокации, изпитани с най-големия план досега “, изясни МАЕ. Става дума за проблемите, следени в плана Kuqa на Sinopec в Синдзян, който беше обществено показан през декември предходната година.