Министър Найден Тодоров: Първа стъпка към така необходимата стратегия за културата - отговорете си на следните въпроси!
Министърът на културата Найден Тодоров във Facebook:
Тези дни, вследствие на едни казани в избран подтекст мои думи, се заприказва за национална тактика, нови промени и прочие. Радвам се, изключително за повдигането на тематиката за тактиката, тъй като нейната липса е мъчителна.
В изказаните отзиви се визират главно изкуствата, а не културното завещание. Ок, дано поговорим за тях.
И да, би трябвало Национална тактика, тъй като преди да я има, не може да се приказва съществено за ново (ре-) образуване на културния бранш.
Преди това, обаче, се пробвайте да си отговорите на някои съществени въпроси. Защото едвам откакто се отговори на тях, ще можем да стартираме да мислим за Стратегия.
Това не е тематика за фейсбук. Но тъй като всички пишат и четат тук, ето ви и въпросите за размисъл, представете си, че работите в Народното събрание и се пробвайте да отговорите:
1. Предвижда ли се през идващите няколко десетилетия страната да има непосредствено взаимоотношение с културата у нас?
a. Държавата работи интензивно за образуването на културния ландшафт.
b. Държавата работи посредством своите принадлежности – държавни културни институти и оставя самостоятелните културни организации да образуват ландшафта съгласно своите пазарни потребности.
c. Държавата основава законови рамки и не се меси във образуването на ландшафта, това вършат самостоятелните организации и общините по места, съгласно своите потребности. Държавата поддържа няколко представителни културни института.
2. Как да се финансира културата у нас през идващите десетилетия – съществуват ли главните изредени форми на финансиране, какви са процентните съотношения сред тях в културния ландшафт и по какъв начин са разпределени?
a. Държавата финансира посредством целева дотация.
b. Държавата финансира на планов принцип.
c. Държавата финансира през общините посредством целева дотация.
d. Държавата финансира през общините на планов принцип.
e. Държавата основава условия за частно финансиране.
f. Публично-частно партньорство.
3. На какъв принцип е подчинена политиката на обществено финансиране на културния бранш?
a. Фокусиране в един или няколко съществени центъра и преобладаващо финансиране за тях, основаване на един или няколко огромни културни хъбове, служещи като създаващи обща представителна картина за културата в България. Културните събития в останалите обитаеми места се финансират общините съгласно локалните потребности.
b. Създаване на условия за развиване на културата в другите обитаеми места, съгласно записаните данъчни доходи в съответните райони – размера на общите платени налози е симетричен на общественото финансиране на културния бранш (силна икономика=силна култура).
c. Анализ на проблемите и потребностите по райони и ориентиране на обществени финанси в културата на съответния район съобразено с потребностите на района и политиката на страната, без значение от наличието/отсъствието на финансовата възвращаемост.
4. Каква е законодателната политика за поощряване на частния бранш – в две направления:
a. Как се планува да се предизвикват частните стопански структури да подкрепят културния живот в страната - дълготрайно и краткосрочно (културните организации и събития).
b. Какво е отношението към частни културни структури и по какъв начин се планува да бъде насърчавано тяхното основаване и издържане – посредством планове (публични средства) или посредством частно финансиране (спонсорство, дарения)
5. Как се образува културната политика?
a. Централизирана (общодържавна) културна политика посредством директни държавни задания, насочваща методика за обществените структури, обвързани с културната политика обществени стратегии за финансиране на планове.
b. Децентрализирана културна политика – общините образуват лична културна политика съгласно с потребностите по места, самостоятелните организации построяват свои политики на пазарен принцип.
6. Кои типове културни институции и в какво съответствие съществуват, при кои и в каква степен страната взе участие като финансиране и образуване на политика?
a. национални,
b. държавни,
c. районни,
d. общински,
e. публични,
f. частни и самостоятелни
7. Кое е приоритет/условие, за съществуването на културни институти с обществено финансиране?
a. Наличие на задоволително евентуална аудитория в обитаемото място
b. Наличие на задоволително благоприятни условия за финансово поръчителство в района
c. Наличие на сграден фонд за съответната конструкция
d. Наличие на исторически обичаи
e. Наличие на задоволително локални фрагменти за съществуването на института
f. Наличие или липса на сходен институт в района
8. Каква е визията за съществуването на държавни културни институти?
a. Без държавни културни институти.
b. Държавни културни институти в столицата, други форми отвън нея.
c. Държавни културни институти в столицата и огромните районни центрове, други форми отвън тях.
d. Държавни културни институти по места при заварено състояние, без значение дали е уравновесена мрежата.
e. Мрежа от държавни културни институти в цялата страна, категоризирани съгласно обитаемоте места.
f. Предоставяне на краткотраен статут на държавен културен институт с обществено финансиране при осъществяването на избрани условия/изисквания или на проектен/конкурсен принцип за избран времеви интервал.
9. Каква е дълготрайната визия за развиване на изкуствата?
a. Създаване на пазарно насочени културни организации, които основават и популяризират продукции, носещи финансова възвращаемост. Създаване на постоянен пазар за изкуства и забавление.
b. Създаване на обществено насочени културни организации, които основават и популяризират продукции, провокиращи емпатия и избрани полезности. Субсидирана културна мрежа, подвластна от външни финансови тласъци.
10. Какви са главните правила на надзор по отношение на обществените културни организации? Какво и до каква степен се управлява (финансова политика, административна политика, обществена политика, креативна политика)?
a. Централизиран надзор (ниво министерство).
b. Държавен надзор посредством районни центрове.
c. Контрол, реализиран от локалната власт.
d. Контрол от Обществен съвет/Борд.
e. Самоуправление, без надзор от изпълнителната власт.
11. Какъв да е главният тип собственост/управление на културните организации?
a. Корпоративен
b. Кооперативен
12. Каква е собствеността (на сградния фонд) на културните институти?
a. Държавна за държавните, Общинска за общинските.
b. Държавни институти в общински здания.
c. Собственост на института.
d. Държавна/Общинска – отдадена за стопанисване и ръководство.
e. Институт и постройка – две обособени юридически независими лица.
13. Какви са целите към обществените структури в културния бранш (кои от изброените), в каква степен и в какъв порядък?
a. Икономика – доходи, разноски, баланс сред двете, привличане на спонсорства и дарения, участия във европейски и други планове.
b. Администрация – бройка на личния състав, положение на материалното имущество, брой изяви на ангажираните актьори.
c. Образование – спектакли пред детска публика, лектории, взаимна активност с учебни заведения и университети, майсторски класове и състезания, сцена на младия реализатор.
d. Представителност – имиджови събития, присъединяване в медийни мероприятия, контракти с радио- и телевизионни станции и вестници, участия в събития от локална и национална значителност, гостувания на фестивали, задгранични турнета.
e. Социално наличие – ангажиране на хора в неравнопоставено състояние, подкрепяне с дарения или безвъзмездни мероприятия на домове за сираци и домове за възрастни хора, преференции за учащи се и пенсионери.
f. Забавление – изнасяне на известни концерти, площадни мероприятия, участия с „ мечки “.
g. Художествени критерии – високо равнище на художествено осъществяване, представителни солисти и диригенти, показване на високо стойностни творби от български и непознати създатели, поръчки за нови творби, цикли със международна класика.
14. Каква е степента на присъединяване на общините в културния живот и по какъв метод?
a. осъществяване на координирана политика взаимно с страната.
b. лични културни политики, свързани с локалните особености.
15. Какво е законовото отношение на общините към културните институти по места?
a. Подпомагане на съществуващи държавни и самостоятелни културни организации на планов принцип.
b. Подпомагане на обществени (държавни, регионални) културни организации посредством целева дотация и самостоятелни на планов принцип.
c. Развиване на лични културни организации.
d. Паралелно насърчаване на лични и подкрепяне на останалите посредством общински стратегии (фонд Култура) и/или целево финансиране.
16. Откъде се чакат бъдещите фрагменти в изкуствата?
a. От образование на млади фрагменти у нас.
b. От идващи в България задгранични фрагменти.
c. Паралелно лични и непознати фрагменти.
17. Каква е политиката за създаване на бъдещи фрагменти (за да не изчезнат културните институти от единствено себе си заради липса на кадри) – кои от изброените и в какво съответствие?
a. Професионални учебни заведения
b. Професионални паралелки
c. Школи към културните институти
d. Любителски школи към читалищата
18. Каква политика се планува, с цел да се увеличи културното и просветително равнище на средностатистическия жител на Република България?
a. Часове по музика/изкуства в учебните заведения.
b. Групови занимания в общообразователните учебни заведения (театър, танц, хор, оркестър)
c. Вътрешно-културен туризъм.
d. Време за просвета в националните медии, рубриките за просвета във вестници и списания.
e. Регламентиране на разпределението на средствата по СБКО в другите обществени сфери на страната.
19. Каква е ролята на страната в опазването и грижите за културното завещание?
a. Държавата е притежател и се грижи.
b. Държавата е притежател, отдаващ за ръководство.
c. Държавата управлява процесите, без да бъде притежател.
d. Държавата основава законови и стопански условия и не се меси.