Цялата реч на Хавиер Милей в Давос: Системата от последните 20 години се изчерпа. Дойде краят на една отвратителна идеология, която срина западната цивилизация
Реч на президента на Аржентина Хавиер Милей на Световния стопански конгрес в Давос:
Преди една година стоях тук пред вас, самичък, и споделих някои истини за положението на Западния свят, които бяха посрещнати с известна изненада от икономическия, политическия и медийния хайлайф на Запада.
И би трябвало да призная, че ненапълно това беше разбираемо за мен. Президент на страна, която, в резултат на систематични стопански провали в течение на повече от 100 години, на слаби позиции на страната в огромни международни спорове и на затваряне на страната за търговия, е изгубила на процедура през годините всякакво интернационално значение.
Президентът на една по този начин страна застана тук и сподели на целия свят, че бърка, че се е запътил към неуспех, че Западът се е заблудил и че би трябвало да бъде ориентиран вярно.
Президентът на тази страна, Аржентина, който не беше политик, който нямаше законодателна поддръжка, нямаше поддръжката на ръководещите, бизнес водачите или медийните групи. В тази тирада, изправен тук пред вас, ви споделих, че това е началото на нова Аржентина, че Аржентина беше инфектирана със социализъм прекомерно дълго време и че с нас тя още веднъж ще прегърне концепциите на свободата – модел, който обобщаваме като отбрана на живота, свободата, частната благосъстоятелност.
Казах ви също, че в прочут смисъл Аржентина е „ призракът на западните Коледи, които занапред предстоят “, тъй като към този момент бяхме претърпели всичко, през което преминавахте и към този момент знаехме по какъв начин ще приключи. Година по-късно би трябвало да кажа, че към този момент не се усещам толкоз самичък.
Не се усещам самичък, тъй като светът прегърна Аржентина. Аржентина се трансформира в международен образец за фискална отговорност, за ангажимент за съблюдаване на отговорностите си и явно за решение на казуса с инфлацията.
Също по този начин, ние сме образец за нов метод на правене на политика, който е да казваш истината на хората в лицето и да вярваш, че те ще схванат.
Нито пък се усещам самичък, тъй като през тази година открих съдружници в тази битка за концепциите за независимост във всяко кътче на света – от невероятния Илон Мъск до онази свирепа италианка, моята скъпа Джорджа Мелони; от Букеле в Ел Салвадор до Виктор Орбан в Унгария; от Бенямин Нетаняху в Израел до Доналд Тръмп в Съединените щати – постепенно се образува интернационален съюз сред всички тези народи, които като нашата желаят да бъдат свободни и имат вяра в концепциите за независимост.
Бавно това, което преди изглеждаше като безспорна световна надмощие на будното ляво в политиката, в просветителните институции, в медиите, в наднационалните организации и даже във конгреси като Давос, стартира да се срутва. И аз се надявам, че концепциите за независимост стартират да се появяват.
Днес пристигнах тук, с цел да ви кажа, че нашата борба още не е извоювана. И макар че вярата е възвърната, наш честен дълг и наша историческа отговорност е да разрушим идеологическото здание на болния уокизъм (болната будност), до момента в който не реализираме триумф във възобновяване на нашата историческа катедрала, до момента в който не се уверим, че болшинството от западните страни отово е прегърнало концепциите на свободата.
Докато нашите хрумвания не станат съществена валута в залите на събития като това, не можем да отслабваме бдителността си. Защото би трябвало да кажа, че конгреси като този бяха станали основни настоящи лица и пропагандатори на злокобния ред на уокизма, който нанася толкоз доста вреди на западния свят.
Ако желаеме да се променим, в случай че в действителност желаеме да защитим правата на жителите, би трябвало да стартираме като им кажем истината. А истината е, че има нещо доста неправилно в концепциите, които бяха пропагандирани посредством конгреси като този. И през днешния ден желая да отделя няколко минути и да обсъдя някои от тях.
Голяма част от свободния свят към момента избира комфорта на познатото, даже и това да е неправилния път. И те ще упорстват за използването на рецептите за неуспех, а огромното задължение, което е общият знаменател сред провалените страни и институции, е психологическият вирус на уокистката идеология.
Това е огромната зараза на нашето време, която би трябвало да бъде лекувана. Това е туморът, от който би трябвало да се отървем. Тази идеология е колонизирала най-важните международни институции – от политическите партии и държавните управления на водещи западни народи до световни държавни организации, Неправителствени организации, универститетите и медиите.
Той също по този начин дефинира тона на световния диалог през последните десетилетия. Докато не премахнем тази отвратителна деология от нашата просвета, институции и закони, западната цивилизация – и даже човешкият тип – няма да могат да се върнат на пътя на напредъка, необходим на нашия откривателски дух.
От значително значение е да разкъсаме тези идеологически вериги, в случай че желаеме да сложим началото на нов златен век. Ето за какво през днешния ден бих желал да отделя няколко минути, с цел да разчупя тези вериги.
Но първо дано кажем защо се борим. Западът съставлява върхът на човешките достижения върху плодородната почва на гръко-римското завещание и юдео-християнските полезности.
След безапелационното превъзмогване на абсолютизма в историята бяха посяти семената на нещо невиждано. Либерализмът сложи началото на нова епоха в човешкото битие и в тази нова морална и философска рамка, която сложи самостоятелната независимост над капризите на тираните, Западът съумя да разгърне креативните качества на индивида, поставяйки началото на уникален развой на основаване на благосъстояние.
Данните сами приказват за себе си. До 1800 година Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в света остава съвсем непрекъснат. От 19 в. нататък обаче, с помощта на индустриалната гражданска война, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията се умножава по 20 пъти, което изважда 90% от международното население от бедността, макар че самото население се усилва осем пъти.
И това става допустимо единствено с помощта на доближаването на главните полезности – ценене на живота, свободата и собствеността – което дава опция за свободна търговия, независимост на словото, независимост на вероизповеданието и останалите стълбове на западната цивилизация. В допълнение към това е и нашият фаустовски проучвателен, пионерски дух, който непрестанно изпитва границите на вероятното – и това е пионерски дух, който през днешния ден е показан, наред с други, от моя безценен другар Елон Мъск, който през последните дни беше незаслужено опетнен от идеологията на уокизма поради един почтен жест, който просто отразява неговия възторг и признателност към хората.
За да обобщим, ние създадохме капитализма въз основа на спестяванията, вложенията, труда, реинвестирането и упоритата работа. Всеки служащ се умножи десетократно, многократно, в случай че не и хилядократно. По този метод продуктивността преодоля Малтусианския капан. Но на даден стадий през 20 в. изгубихме пътя си и демократичните правила, които ни бяха създали свободни и проспериращи, бяха предадени.
Една нова политическа класа, водена от колективистични идеологии и възползваща се от интервала на рецесия, видя съвършената опция да натрупа власт. Цялото благосъстояние, основано от капитализма дотогава и отсега нататък, щеше да бъде преразпределено посредством скица за централизирано обмисляне и това щеше да задейства развой, чиито пагубни последствия поносим и през днешния ден.
Действайки подло в границите на демократичната парадигма, тази нова политическа класа прокара социалистическия дневен ред и по този начин размени свободата с либерализация, употребявайки насилствената мощ на страната за преразпределяне на благосъстоянието, основано от капитализма.
Тяхно опрощение беше злокобната, несправедлива, отвратителна концепция за обществена правдивост, допълнена от теоретични марксистки рамки, целящи да освободят иднивидите от техните потребности. А в основата на тази нова ценностна система стои фундаменталната причина, че равенството пред закона не е задоволително, тъй като в системата съществуват скрити несправедливости, които би трябвало да бъдат поправени – концепция, която послужи като златна мина за стремящите се към всемогъщество бюрократи.
И това е в основата, това е фундментът на уокизма – този резултат от преобръщането на западните полезности. Всеки от стълбовете на нашата цивилизация е сменен с изкривена своя версия посредством механизмите на културната измама.
Негативните права на живот, независимост и благосъстоятелност бяха трансформирани в неестествен и безконечен лист от положителни права. Първо беше образованието, по-късно жилището, а след това разнообразни парадокси като достъп до интернет, предаван по малкия екран футбол, спектакъл, козметични процедури и безброй други стремежи, които бяха превърнати в човешки права.
Права, за които несъмнено, някой би трябвало да заплати и които могат да бъдат обезпечени единствено посредством безкрайното разширение на отвратителната страна. С други думи, от концепциата за свободата като съществена отбрана на индивида от намесата на тиранина, ние преминахме към концепцията за избавление посредством намесата на страната.
Това е основата, върху която беше построен уокизмът – идеология на монолитното мислене, поддържана от разнообразни институции и имаща за цел да глоби инакомислието, феминизма, разнообразието, приобщаването, равенството, имиграцията, абортите, екологията, джендър идеологията и други. Всичко това са другите глави на един и същи звяр, чиято цел е да оправдае експанзията на страната, която си присвоява и изопачава блгородни дела.
Нека разгледаме някои от тях. Радикалният феминизъм е деформиране на концепцията за тъждество и той е непотребен даже в най-благоприятната си форма, защото на Запад към този момент съществува концепцията за тъждество пред закона. Всичко останало е блян към привилегии, което радикалният феминизъм в действителност цели, противопоставяйки половината от популацията на другата половина, когато и двете би трябвало да са от една и съща страна.
Те носят и знамето на разликата в заплащането, учредена на пола, само че когато се погледнат данните, излиза наяве, че няма неравноправие за една и съща работа, а по-скоро множеството мъже са склонни да избират по-добре платени специалности от множеството дами.
Те обаче не се оплакват от обстоятелството, че множеството пандизчии са мъже, че множеството водопроводчици са мъже, че множеството жертви на обир или убийства са мъже, да не приказваме за множеството хора, които умират във войни.
Но в случай че повдигнете тези въпроси в медиите или даже на този конгрес, ви считат за женомразец, единствено тъй като защитавате обикновения принцип на актуалната народна власт и правовата страна, а точно равенството пред закона. Както, несъмнено, защитавате и обстоятелствата.
Уокизмът се демонстрира и в този злокобен коренен екологизъм и програмата за битка с климатичните промени, когато запазването на планетата ни за бъдещите генерации е въпрос на здрав разсъдък. Никой не желае да живее на бунище.
Но уокизмът съумя да изкриви още веднъж и тази фундаментална концепция. От опазването на околната среда за наслада на хората, преминахме към вманиачен екологизъм, в който на нас, хората, се гледа като на израстък, който би трябвало да бъде изкоренен, а икономическото развиване е считано за освен това от закононарушение против природата.
Но когато твърдим, че земята към този момент е минала през пет цикъла на внезапни температурни промени и че по време на четири от тях индивидът даже не е бил в близост, ни назовават „ плоскоземци “, с цел да дискредитират концепциите ни, без значение че науката и данните са на наша страна.
Не е инцидентно, че същите тези групи са главните пропагандатори на кървавата, убийствена стратегия за абортите – стратегия, създадена на основата на малстусианската причина, че свръхнаселението ще унищожи Земята и заради това ние би трябвало да използван някаква форма на надзор на популацията.
В реалност това е доведено до такава прекаленост, че през днешния ден на Земята започваме да виждаме по какъв начин темповете на повишаване на популацията стартират да наподобяват като проблем.
В същото време в нашите предприятия, публични институции и просветителни институции се отхвърля правилото на заслугите в интерес на доктрината за многообразието, която съставлява връщане към аристократичните системи от предишното.
Измислят се квоти за всяко малцинство, което политиците могат да измислят, и това в последна сметка подкопава високите достижения на нституциите. Уокизмът изопачава и въпроса за имиграцията, защото свободното придвижване на артикули и хора е главен дирек на либерализма.
Това ни е добре известно. Аржентина, Съединени американски щати и доста други страни са станали велики с помощта на имигрантите, които са напуснали родните си места в търсене на нови благоприятни условия.
Уокизмът е проникнал толкоз надълбоко в нашите общества, насърчаван от институции като тази, че е съумял да сложи под въпрос даже самото разбиране за биологичен пол посредством пагубното въздействие на джендър идеологията, което докара до още по-голяма държавна интервенция изразяваща се в неуместно закондателство – като това, че страната би трябвало да финансира скъпоструващи хормонални лекувания и интервенции, с цел да могат избрани хора да изпълнят визията за себе си.
Едва в този момент започваме да виждаме последствията от това, че едно цяло потомство е осакатило телата си, насърчавано от културата на половия релативизъм, и тези хора ще би трябвало да прекарат целия си живот в психиатрично лекуване, с цел да се оправят с това, което са си предизвикали. Въпреки това никой не смее да приказва по тези въпроси. Не единствено това, само че и голямото болшинство беше подложено на неправилните усещания на едно малцинство.
Уокизмът се стреми да похити и нашето бъдеще, тъй като, доминирайки във факултетите на най-престижните университети в света, той трансформира елитите на нашите страни в посока на отказване на културата, концепциите и полезностите, които които са ни създали велики, а това в допълнение поврежда нашата обществена тъкан.
Какво бъдеще ни чака, в случай че учим младежите да се срамят от предишното си? Всичко това се заражда и развива през последните десетилетия след рухването на Берлинската стена.
И за жалост, това са убеждения, пропагандирани в продължение на 40 години от институции като тази, и никой тук не може да се преструва на почтен. В продължение на десетилетия се уважава една злокобна и убийствена идеология, като че ли тя е златен телец, който движи небето и земята и се пробва да я наложи на човечеството.
И тази организация, взаимно с най-влиятелните национални органи, са идеолозите на това безчовечие. Многостранните кредитни организации станаха принадлежности за изнудване, а доста национални държавни управления, и изключително Европейският съюз, действаха като техни въоръжени крила.
Не е ли правилно, че до момента в който ние приказваме в този момент, в Обединеното кралство в пандиза отиват жители поради откриване на ужасяващи закононарушения, осъществени от мюсюлмански имигранти – закононарушения, които държавното управление се пробва да прикрие? И дали бюрократите в Брюксел не прекратиха изборите в Румъния, просто тъй като не харесаха партията, която завоюва?
Изправени сме пред всяка от тези полемики, а първата тактика на уокизма е да дискредитира всеки от нас, който оспорва тези неща, като първо ни лепне етикет, а по-късно ни накара да замълчим. Ако сте бял, би трябвало да сте расист. Ако сте мъж, би трябвало да сте женомразец или да принадлежите към патриархата. Ако сте богат, би трябвало да сте нечовечен капиталист. Ако сте хетеросексуален, би трябвало да сте хетероопределящ хомофоб или трансфоб.
Те имат етикет за всяко противоречие, а по-късно се пробват да ви подтиснат със мощ или с правни средства. Защото под реториката за разнообразие, народна власт и приемливост, която толкоз постоянно проповядват, в действителност се крие откровеното им предпочитание да отстранен несъгласието, рецензията и в последна сметка свободата, с цел да могат да поддържат този модел, в който те са главните бенефициенти.
Не чухме ли напълно неотдавна по какъв начин някои водещи европейски органи, и то с червен уклон, бих споделил, в действителност насочиха открити апели за цензура? В реалност няма никаква цензура, а има тази концепция – да се запуши устата на тези, които не вземат участие в уокистката идеология.
Какво общество може да сътвори уокизмът? Общество, което заменя свободния продан на артикули и услуги с случайно разпределение на благосъстоянието под дулото на оръжие. Такова, което заменя свободните общности с насилствена колективизация. Такова, което заменя креативния безпорядък на пазара със стерилния и склеротичен ред на соцализма. Общество, изпълнено с възмущение, в което има единствено два типа хора – чистите данъкоплатци от една страна, и бенефициентите на страната, от друга.
И тук нямам поради тези, които получават обществени помощи, тъй като нямат задоволително за храна. Имам поради привилегированите корпорации, банкерите, които бяха избавени по време на рецесията с високорисковите заеми, множеството медии, центровете за индоктриниране, маскирани като университети, държавната администрация, профсъюзите, обществените организации и доближените компании, които процъфтяват от налозите на работливите хора и данъкоплатцте.
Говоря за света, разказан от Айн Ранд в „ Атлас изправи плещи “, който за жалост се е трансформирал в действителност. Това е система, в която огромният победител е политическата класа, трансформирала се по едно и също време в участник и арбитър в тази игра на преразпределение.
Ще повторя, политическата класа е арбитър, който е заинтригувана страна в това преразпределение. Разбира се, този който, преразпределя, е и този, който резервира лъвския къс за себе си. И макар козметичните разлики сред обособените политически партии, те имат общи ползи, сътрудници, покупко-продажби, хладнокръвен ангажимент за опазване на статуквото.
Ето за какво назовавам всички тях партия на страната – система, която се е скрила зад доброжелателна изразителност, потвърждавайки, че пазарът се проваля и че те са виновни за коригирането на този неуспех посредством регулации, мощ и администрация.
Но няма такова нещо като неуспех на пазара. Пазарният неуспех, дублирам още веднъж, не съществува. Тъй като пазарът е механизъм на обществено съдействие, при който правата на благосъстоятелност се разменят непринудено, самото разбиране за пазарен неуспех е несъгласие на терминологично равнище.
Единственото, което се реализира с такава интервенция, е основаването на нови изкривявания в ценовата система, което на собствен ред затруднява икономическите калкулации, спестяванията и вложенията и в последна сметка води до още по-голяма беднотия или до мрежа от отвратителни регулации, както е да вземем за пример в Европа, които убиват икономическия напредък.
Както постоянно споделям в речите си, в случай че смятате, че е налице пазарен неуспех, отидете и проверете дали страната не е намесена. И в случай че установите, че не е – проверете още веднъж, тъй като сте сбъркали.
И още веднъж, защото уокизмът не е нищо друго, с изключение на последователен проект на партията на страната да оправдае държавната интервенция и да усили обществените разноски, това значи, че нашата първа и най-важна задача – в случай че в действителност желаеме да върнем напредъка на Запада и да изградим нова златна епоха – би трябвало да бъде фрапантното понижаване на размера на страната.
Не единствено във всяка от нашите страни, само че и фрапантно понижаване на всички наднационални организации, защото това е единственият метод да се изкорени тази порочна система, която източва ресурсите, тъй че да се върне на данъкоплатците това, което им принадлежи и да се постави завършек на продажбата на облаги. Няма по-добър метод за преустановяване на държавната администрация от това да няма опция за продажба на такива услуги.
Функциите на страната би трябвало още веднъж да се лимитират до отбрана на правото на живот, независимост и благосъстоятелност. Всяка друга функционалност, която страната поема, ще бъде за сметка на нейната съществена роля и неизбежно ще докара до „ вездесъщия Левиатан “, от който всички ние страдаме през днешния ден.
Днес сме очевидци на световното привършване на тази система, която ни управляваше през последните няколко десетилетия. Точно както се случи в Аржентина, останалата част от света е очевидец на задълбочаването на единствения същински важен спор на този век, а и на всички предходни – спорът сред свободните жители и политическата прослойка, която се придържа към открития ред, удвоявайки напъните си за цензура, гонене и заличаване.
За благополучие, безмълвното болшинство в целия свободен свят се провежда. И във всяко кътче на нашето полукълбо отеква ехото на този зов за независимост. Изправени сме пред промяна на епохата, пред Коперникова смяна – разрушение на една парадигма и създаване на друга.
И в случай че институции със международно въздействие като тази желаят да извърнат нова страница и да вземат участие добросъвестно в тази нова парадигма, те ще би трябвало да поемат отговорност за ролята, която са играли през последните десетилетия, признавайки пред обществото „ Mea culpa “, кето се изисква от тях.
В умозаключение желая да се обърна непосредствено към международните водачи, към всички, които управляват както националните страни, по този начин и огромните стопански групи и авторитетните интернационалните организации, без значение дали участват през днешния ден тук или слушат от домовете си.
Политическите формули от последните десетилетия, които загатнах в тази тирада, се провалиха и в този момент се срутват под личната си тежест. Това значи, че да мислиш като всички останали, да четеш това, което всички останали четат, и да приказваш това, което всички останали приказват, може да докара единствено до неточности. Въпреки че мнозина към момента упорстват да вървят към пропастта.
Сценарият от последните 40 години се изчерпа, а когато една система се изчерпи, историята се отваря. Ето за какво споделям на всички международни водачи, че е време да се освободим от този сюжет. Време е да бъдем смели. Време е да дръзнем да мислим и да дръзнем да напишем личните си стихове.
Защото когато концепциите и разказите на сегашното приказват едно и също, което освен това е неправилно, да бъдеш самоуверен значи да застанеш отвън времето. Означава да гледаме обратно, да не се заслепяваме от преходното, да не губим от взор универсалното. Това значи да възстановим истини, които са били явни за нашите предшественици и които са в основата на триумфа на западната цивилизация, само че които режимът на монолитното мислене от последните десетилетия преследва като разкол.
Ние би трябвало още веднъж да възприемем последната потвърдила се теза за стопански и обществен триумф. Това е моделът на свободата, който още веднъж прегръща концепциите на свободата. Да се върнем към либертарианството.
Това е, което вършим в Аржентина. Вярвам, че точно това ще направи президентът Тръмп в новата Америка. Това е, което приканваме всички велики народи на свободния свят да създадат, в случай че желаят да спрат в точния момент очевидния път към злополука.
Така че в края на краищата предлагам да създадем Запада още веднъж популярен още през днешния ден. Днес, както и преди 215 години, Аржентина раздира оковите си и приканва – както гласи нашият народен химн – приканва нас, всички смъртни по света, да чуем свещения зов: „ Свобода, независимост, независимост! Нека небесните сили бъдат с нас! “
Благодаря ви доста и да живее свободата, по дяволите!
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова

