Тръмп е хищник, роден от неолиберализма. Той няма да закрие системата, която го е създала
Иво Христов в предаването " Говори в този момент " по Българска национална телевизия:
Не мисля, че се задава краят на неолиберализма, въпреки че неолибералният модел е привършен и към този момент консумираме неговите вторични, зловредни последици. Не Тръмп е индивидът, който ще го погребе. Той е един „ голдън пердах “ от 80-те. В някаква степен даже е примерът за тези вълци, които напълзяха бизнеса и бяха запечатани в киното – в „ Уолстрийт “ 1 и 2. Тръмп е от поколението на хищниците, които неолиберализмът роди, и не той е индивидът, който ще закрие системата, която го е основала.
Да, страната сега се завръща, само че в полза на олигархията, а не като преразпределител на средства в полза на поданството.
Както споделя Томази ди Лампедуза в „ Гепардът “: „ Всичко би трябвало да се промени, с цел да остане същото. “ В момента системата остава същата, трансформират се единствено актьорите.
Ценностите остават същите, просто империята към този момент няма онази икономическа мощност да експортира себе си по този начин, както след войната с проекта „ Маршал “ или пък с американския модел, който се придвижва в Япония и Южна Корея. Империята е принудена да върти бухалката, с цел да събира колониалния си налог и Тръмп заплашва с мита. А тези мита са първа стъпка в ерозията на икономическия модел на неолиберализма, който прогласява свободния пазар и който се развиваше посредством контракти за свободна търговия по целия свят.
От момента, в който хегемонът няма задоволително мощ да постанова своята воля, от момента, в който икономическата тежест се реалокира в Азия, той е заставен да жестикулира, да плаши, да върти бухалката, да трансформира разпоредбите.
Ние усещаме това и по себе си. България към този момент заплаща своя колониален налог, купувайки оръжие, което по този начин и не идва. Ние сме го предплатили, а от нас се желае още – разноските за защита, които в множеството европейски страни се двоумят към 2%, би трябвало да скочат на 5% съгласно Тръмп. Тези средства ще излязат от нашия джоб и ще отидат в американската стопанска система.
Не съм оптимист за това, което ще се случи. Намираме се в първия блестящ интервал от мандата, в който президентът взема решение всичко в ефир, само че насъбраните проблеми са такива, че рано или късно ще рухнат върху главата на сегашната администрация.
Икономическите проблеми на Съединени американски щати – да вземем за пример държавният дълг, който гони невиждани висоти – няма да бъдат излекувани със силови ограничения или наказания. По напълно логически и натурален път интернационалните артисти ще се групират към центровете, които поддържат свободната търговия, от която зависят самите те. Играта на наказания към този момент се изчерпва.
Въпреки че се колебая в триумфа на Тръмп, би трябвало да признаем, че сега онлайн следим по какъв начин се вземат решение въпроси в президентска република. Президентът взема решения, подписва укази и това носи същинско облекчение на хората, които от години чакат да схванат нещо явно – да вземем за пример, че има два пола, а не 20 или 70.
В идеологически проект Тръмп ще направи крачка напред. Той ще анулира една серия безумия, които демократичният ред постановяваше в последните години. В стопански – надали ще успее.
Европа ми припомня грузинския виц, в който агнето цялостен живот се страхувало да не го изядат вълците, а най-после го изял овчарят. Европа живее в непрекъснат боязън от Русия, който е затвърден на всички равнища и се пропагандира всекидневно и ежечасно. Виждаме, обаче, че митата няма да бъдат наложени от Русия, тя е под наказания. Митата, които могат да разрушат европейската стопанска система, ще дойдат от Съединени американски щати. Скъпите първични материали, които в последните години плащаме, са резултат от санкционната политика. Рецесията в Германия е разследване на тези наказания и взривяването на „ Северен поток “.
Идеологическата изгода от появяването на Тръмп е разрушаването на битуващото двуличие в международната политика. Вече никой не може да приказва за „ интернационалната общественост “, зад която се прикриваха всевъзможни користни ползи до неотдавна.
Евроатлантизмът също изживява дните си. Каква е Гренландия? Европейска или “атлантическа ”? Щом Съединени американски щати декларират искания за част от територията на европейска Дания, въпросът е на дневен ред.
