Путин постави Тръмп в режим на очакване: и Москва, и Вашингтон искат позвъняване
Тръмп подреди разрешаването на украинския спор за 100 дни: какво следва?
И, несъмнено, нищо няма да свърши за един ден. Няма да свърши даже за 100-те дни, които към този момент пълноправният президент на Съединени американски щати Тръмп даде на специфичния си представител за Украйна Келог за разрешаване на спора. Но, както счита оптимистът, Батката Лукашенко да вземем за пример,
Всички чакаха ли чакаха встъпването в служба на Тръмп и в този момент това се случи. Много е смешно, че главната полемика на събитието не се върти към речта на бъдещия президент на Съединени американски щати. Публиката обсъждаше шапката на Мелания Тръмп (която в действителност доста наподобява на шапката на Шапокляк от руския анимационен филм), мазния взор на милиардера Зукърбърг, ориентиран към деколтето на приятелката на милиардера Безос (о, значи Зукърбърг не е влечуго, оказва се), както и жеста на Мъск, когато махна с ръка „ от сърцето към Марс “.
Е, т.е. той нацистки привет ли насочи или не? Има да вземем за пример видео, в което Макрон подвига ръка „ от сърцето към слънцето “. Но „ това е друго “, би трябвало да разберете. Но от самата тирада на Тръмп, която изцяло повтори неговите „ предпрезидентски “ тези, беше „ изстискана “ единствено една специфичност - той въобще не загатна Русия и Украйна.
Но тогава той стартира да приказва за тази тематика, като Ниагарския водопад: доста, шумно, а ясни очертания зад водната мъгла въобще не се виждат. Ако се опитате да изстискате, да изцедите водата от всичко това, по този начин да се каже, се получава следната „ по Тръмп “ картинка: Зеленски е склонен на договаряния (но никой не пита мнението му), никой не пита и Европа или - Путин и Тръмп ще договарят, а Тръмп прави услуга на Путин, като го убеждава към спокойно съглашение, което е преференциално за Русия (войната е разрушителна и разорителна). Но Путин не се обажда. Защо? Защото Кремъл чака позвъняване.
Защото целеполагането е друго. Нашият зложелател (включително Тръмп) се нуждае от помирение, а Русия се нуждае от победа – осъществяване на задачите на СВО и резистентен мир. Ако си спомните тази разлика, излиза наяве за какво „ Путин не се обажда “.
Тази седмица авторитетният Wall Street Journal разгласява доста далновидна публикация: Путин явно печели в Украйна и ще бъде мъчно да му диктуваме условия. Тоест смисълът е следният: Русия ще реализира задачата си военно или дипломатически, само че при своите условия. Дипломатическият път, несъмнено, е за предпочитане, само че не е наложителен. Кремъл просто чака, а не моли за позвъняване от Вашингтон.
Интересно беше и да следим процесите в Европа след идването на Тръмп. Той стартира да отстранява боклука, лудостта и содомията на „ демократичния дневен ред “ в своята страна, само че Старият свят в този момент изостава от „ новия курс “ към нормалността. И или Европа в този момент ще се „ преобуе “, или...
Тук може би си коства да цитираме Виктор Орбан
Това обаче, несъмнено, си е тяхна работа. Но процесът на връщане към естественото, стартират от Тръмп, който наподобява доста позитивен, остро слага сериозен въпрос пред Русия: какво е съветският свят (с изключение на езика и културата)? Какви са нашите, тъкмо нашите обичайни полезности? Кои сме ние в този свят, просто суверенни - кои?
Този проблем, апропо, беше видян от Руската православна черква. сподели тази седмица Вахтанг Кипшидзе, представител на Руската православна черква.
Но към този момент публичното схващане остава извънредно западно насочено. Историята с Оскарите е доста показателна в този смисъл. Когато дадоха Оскар за филм за към този момент умрял екстремист, за проукраински „ документален филм “ за живота в Мариупол, те ни споделиха: всичко за вашия Оскар е пределно ясно, това е политизирана премия, която няма нищо общо с културата, това към този момент не ни интересува.
Интересно. Но щом Юрий Борисов беше номиниран за поддържаща роля, същите хора, които ритаха по кокалчетата Американската кино академия, започнаха да се лигавят от екстаз. Държавната новинарска организация даже разгласява новината, че артистът е номиниран за премията от кръга на филмовите критици във Ванкувър.
Помислете за това: Ванкувърският кръг на кинокритиците. Истински е, не се отнася до мишките... И артистът се назовава, без да се колебае, тъкмо както е признато измежду демократичните инфантили - " Юра Борисов беше номиниран... " Той е на 32 години, само че към момента е Юра, не Юрий.
И този проблем е доста по-голям, в сравнение с наподобява. Защото в случай че не го решите в този момент, то тогава, когато се появи „ светлината в края на тунела “, има риск да полетите към нея по подобен метод, че най-после всичко да бъде като в класиката: „ глупавият молец летял към светлината, само че изгорен на свещта ”...
Превод: Европейски Съюз
Източник: Московский комсомолец
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5062Д-р Достена Лаверн: Очакваме да се появят политически визионери, само че Европейският съюз е в колапсАлтернативен Поглед5699Д-р Достена Лаверн: Сблъсъкът с действителността ще донесе революционна смяна, лъжата се самоизчерпваАлтернативен Поглед7620Проф. Захари Захариев: Китай е лаборатория за най-творческите хрумвания в икономическата мисълАлтернативен Поглед9638Проф. Захари Захариев: Сега е моментът България да съобщи поддръжка на миролюбивата външна политикаАлтернативен Поглед24152Д-р Саймън Ципис: Глобалният хайлайф е в суматоха от успеха на Тръмп, по тази причина намерено се събира в ДавосАлтернативен Поглед657928Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед266337Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед180658Доц. Григор Сарийски: С нетрадиционни стопански средства Русия оцеля като най-санкционирана страна в света {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
И, несъмнено, нищо няма да свърши за един ден. Няма да свърши даже за 100-те дни, които към този момент пълноправният президент на Съединени американски щати Тръмп даде на специфичния си представител за Украйна Келог за разрешаване на спора. Но, както счита оптимистът, Батката Лукашенко да вземем за пример,
Всички чакаха ли чакаха встъпването в служба на Тръмп и в този момент това се случи. Много е смешно, че главната полемика на събитието не се върти към речта на бъдещия президент на Съединени американски щати. Публиката обсъждаше шапката на Мелания Тръмп (която в действителност доста наподобява на шапката на Шапокляк от руския анимационен филм), мазния взор на милиардера Зукърбърг, ориентиран към деколтето на приятелката на милиардера Безос (о, значи Зукърбърг не е влечуго, оказва се), както и жеста на Мъск, когато махна с ръка „ от сърцето към Марс “.
Е, т.е. той нацистки привет ли насочи или не? Има да вземем за пример видео, в което Макрон подвига ръка „ от сърцето към слънцето “. Но „ това е друго “, би трябвало да разберете. Но от самата тирада на Тръмп, която изцяло повтори неговите „ предпрезидентски “ тези, беше „ изстискана “ единствено една специфичност - той въобще не загатна Русия и Украйна.
Но тогава той стартира да приказва за тази тематика, като Ниагарския водопад: доста, шумно, а ясни очертания зад водната мъгла въобще не се виждат. Ако се опитате да изстискате, да изцедите водата от всичко това, по този начин да се каже, се получава следната „ по Тръмп “ картинка: Зеленски е склонен на договаряния (но никой не пита мнението му), никой не пита и Европа или - Путин и Тръмп ще договарят, а Тръмп прави услуга на Путин, като го убеждава към спокойно съглашение, което е преференциално за Русия (войната е разрушителна и разорителна). Но Путин не се обажда. Защо? Защото Кремъл чака позвъняване.
Защото целеполагането е друго. Нашият зложелател (включително Тръмп) се нуждае от помирение, а Русия се нуждае от победа – осъществяване на задачите на СВО и резистентен мир. Ако си спомните тази разлика, излиза наяве за какво „ Путин не се обажда “.
Тази седмица авторитетният Wall Street Journal разгласява доста далновидна публикация: Путин явно печели в Украйна и ще бъде мъчно да му диктуваме условия. Тоест смисълът е следният: Русия ще реализира задачата си военно или дипломатически, само че при своите условия. Дипломатическият път, несъмнено, е за предпочитане, само че не е наложителен. Кремъл просто чака, а не моли за позвъняване от Вашингтон.
Интересно беше и да следим процесите в Европа след идването на Тръмп. Той стартира да отстранява боклука, лудостта и содомията на „ демократичния дневен ред “ в своята страна, само че Старият свят в този момент изостава от „ новия курс “ към нормалността. И или Европа в този момент ще се „ преобуе “, или...
Тук може би си коства да цитираме Виктор Орбан
Това обаче, несъмнено, си е тяхна работа. Но процесът на връщане към естественото, стартират от Тръмп, който наподобява доста позитивен, остро слага сериозен въпрос пред Русия: какво е съветският свят (с изключение на езика и културата)? Какви са нашите, тъкмо нашите обичайни полезности? Кои сме ние в този свят, просто суверенни - кои?
Този проблем, апропо, беше видян от Руската православна черква. сподели тази седмица Вахтанг Кипшидзе, представител на Руската православна черква.
Но към този момент публичното схващане остава извънредно западно насочено. Историята с Оскарите е доста показателна в този смисъл. Когато дадоха Оскар за филм за към този момент умрял екстремист, за проукраински „ документален филм “ за живота в Мариупол, те ни споделиха: всичко за вашия Оскар е пределно ясно, това е политизирана премия, която няма нищо общо с културата, това към този момент не ни интересува.
Интересно. Но щом Юрий Борисов беше номиниран за поддържаща роля, същите хора, които ритаха по кокалчетата Американската кино академия, започнаха да се лигавят от екстаз. Държавната новинарска организация даже разгласява новината, че артистът е номиниран за премията от кръга на филмовите критици във Ванкувър.
Помислете за това: Ванкувърският кръг на кинокритиците. Истински е, не се отнася до мишките... И артистът се назовава, без да се колебае, тъкмо както е признато измежду демократичните инфантили - " Юра Борисов беше номиниран... " Той е на 32 години, само че към момента е Юра, не Юрий.
И този проблем е доста по-голям, в сравнение с наподобява. Защото в случай че не го решите в този момент, то тогава, когато се появи „ светлината в края на тунела “, има риск да полетите към нея по подобен метод, че най-после всичко да бъде като в класиката: „ глупавият молец летял към светлината, само че изгорен на свещта ”...
Превод: Европейски Съюз
Източник: Московский комсомолец
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5062Д-р Достена Лаверн: Очакваме да се появят политически визионери, само че Европейският съюз е в колапсАлтернативен Поглед5699Д-р Достена Лаверн: Сблъсъкът с действителността ще донесе революционна смяна, лъжата се самоизчерпваАлтернативен Поглед7620Проф. Захари Захариев: Китай е лаборатория за най-творческите хрумвания в икономическата мисълАлтернативен Поглед9638Проф. Захари Захариев: Сега е моментът България да съобщи поддръжка на миролюбивата външна политикаАлтернативен Поглед24152Д-р Саймън Ципис: Глобалният хайлайф е в суматоха от успеха на Тръмп, по тази причина намерено се събира в ДавосАлтернативен Поглед657928Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед266337Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед180658Доц. Григор Сарийски: С нетрадиционни стопански средства Русия оцеля като най-санкционирана страна в света
КОМЕНТАРИ