Министър-председателят на Япония по време на Втората Световна война –

Министър-председателят на Япония по време на Втората Световна война – Хидеки Тоджо може да се счита за заслужен правоприемник на Хитлер. Мнозина го назовават художника на апокалипсиса и откакто се срещнем с неговата история ще е малко мъчно да се отрекат и по-зловещите прякори. След края на войната е изправен пред боен арбитражен съд за дейностите си, а описът с прегрешения е обемен и потвърждава, че човешката природа няма граници в своята свирепост.

Роден на 30 декември 1884 година в Токио. Семейството му е с далечно самурайско родословие, татко му Хиденори е боен офицер и дребния Хидеки ще наследи тази купа, издигайки се още по-високо в командването. През 1905 година момчето приключва Японската военна гимназия на 10-то място в целия випуск. Традицията изисква клетва за честност към императора и още тогава се вижда, че Тоджо приема думите си доста съществено и има намерение да извърши дълга си, какъвто и да е той.

През 1904-1905 година се води Руско-японската война и точно тогава Тоджо стартира да презира запада, като от самото начало изпитва необикновен яд към Русия, а по-късно и към Съединени американски щати, тъй като точно Рузвелт декларира, че примирието сред двете страни ще се случи, само че единствено откакто Манджурия се върне назад към териториите на Китай. С този акт е повече от ясно, че японските, както и съветските жертви са били напразни. Още на тази нежна възраст, японецът осъзнава, че западът няма да признае в никакъв случай страната му като първа военна мощ. По гледище на Удроу Уилсън, Япония би трябвало да признае всички страни в Азия като равни, без значение от расата.

Снимка: By http://www2u.biglobe.ne.jp/~choufu/jikyoku56.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1762195

И до момента в който това се случва, Съединени американски щати взема решение да затвори вратите на азиатските имигранти през 1924 година С това за следващ път излиза наяве, че от другата страна на света се ражда една доста злокобна форма на расизъм и подценяване. Докато е в Германия, Тоджо си купува билет за Съединени американски щати и надлежно се разхожда с трен, с цел да прегледа страната – съперник. Не се впечатлява от видяното и дълго време не схваща по какъв начин точно Съединени американски щати диктува разпоредбите на международната политика. През 1931 година японците атакуват Манджурия и откриват нова страна на име Манджуо-Ко. Хидеки е нараснал публично в майор-генерал и идната година командва японския „ Кемпетай “ – загадка полиция, копирана напълно от немското Гестапо. Управлява своите сътрудници в новата страна и продължава да има вяра, че Япония би трябвало да бъде тоталитарна, с цел да затвърди напълно своите позиции при идната неизбежна война.

Генералът несъмнено е бил прав и до момента в който неговата страна се пробва да върне онази територия, за която е проливала толкоз доста кръв, Европа се въоръжава и приготвя за световния спор. Скоро неговите подчинени ще го назовават Камисори – бръсначът. През 1937 година става и основен началник на армията, като продължава да държи контрола и над тайната полиция. Следващото покачване е боен министър.

Пикът на напрежение сред Китай и Япония стартира да доближава своя разцвет някъде през юли 1937 година Така наречения „ Китайски случай “ развързва ръцете на Япония и както мнозина са подозирали, самураите чакат единствено мотив, с цел да тръгнат на война. Армията влиза в Нанкин и стартира редовно изтребване и изнасилвания, нарушавайки всяка военна нравственос и предписание. 6-те седмици са маркирани в историята като „ Изнасилването на Нанкин “.

Съединени американски щати слага стопански наказания и ембарго на страната, не разрешава вноса на метал и гориво (имайки поради, че към 80% от черното злато идват точно от тях) и чакат обездвижването на японската войска. Това обаче не води до нещо по-добро, Япония незабавно се включва в тристранния пакт с Германия и Италия, насочва вниманието си към Югоизточна Азия, където набира нужните запаси, френският режим разрешава на страната да разтовари бойци в Индокитай (днешен Северен Виетнам) и дейно да блокира Китай, забранявайки вноса на оръжия и артикули. Съединени американски щати продължава да постанова наказания, само че откакто ресурсите към този момент могат да се набират доста по-лесно, Япония въобще не се интересува от събитията в ОН. През 1941 година завзема безусловно всички френски позиции в Индокитай.

Снимка: By The Asahi Shimbun Company – http://time-az.com/main/detail/59367, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64519449

Идва време за договаряния и Тоджо би трябвало да реши дали ще договаря със Съединени американски щати за гориво или да продължи своята военна акция. Проблемът, както нормално е, че когато се опита да откри решение, Съединени американски щати упорства всички завладяни територии да се върнат назад. Съответно в този миг още веднъж ще се заприказва за Манджурия, Индокитай и Корея. От другата страна, Тоджо имал съперник в лицето на Фумамаро Коное – министър-председателят на Япония. Той упорствал страната да бъде в положителни връзки със Съединени американски щати и като единствен съперник, който упорства за мир във военно време, е отхвърлен с намесата на императора и малко помощ от Тоджо.

Принц Нарухико Хашикуни заема поста на Коное и стои там тъкмо един ден. На идващия го отстъпва на Тоджо. Макар и всички да упорстват за спокойно решение на казуса, Тоджо декларира, че в случай че до 1 декември няма реализирано единодушие, страната автоматизирано ще тръгне на война против Съединени американски щати. На 5 ноември 1941 година стартира подготовката за офанзива над Пърл Харбър. На 16 ноември японската флота се готви за отплаване. Макар и мнозина да считат, че решението е взето синдикално, министърът се е съветва с останалите генерали и ръководещи и офанзивата се оказва консенсус.

На 26 ноември идва следващата покана за изтеглянето на японската войска от териториите на Китай и Индокитай. На 1 декември се дава публично позволение за отплаване към Хаваи, а на 7 декември Япония прави своето първо нахлуване. Самият Тоджо декларира, че империята може да се отбрани само с оръжие и е принудена по пътя си да отстранява безусловно всеки проблем.

Снимка: By Unknown author – http://blue.ap.teacup.com/masamichi/img/1380514663.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44144505

Малко откакто влиза във Втората Световна война, генералът-министър се радва на голяма респект. Страната печели победа след победа и показва мощност, за която запада в никакъв случай не е подозирал. Опитва се за следващ път да вземе властта в лични ръце, само че съперниците припомнят, че всички неточности на Германия в този световен спор идват точно от съсредоточаването на властта в един водач – Хитлер. Коментарът му също не закъснява:

„ Хитлер е вербуван боец. Аз съм военачалник. “

И въпреки да не съумява да се окичи с толкоз власт, той въпреки всичко може да извърши съвсем същите зверства. Омразата му към запада към този момент не е прикрита, смъртността на военнопленниците в японските затвори е почти 27%, до момента в който в немските по същото време е към 7 пъти по-ниска. Тоджо позволява да се правят всевъзможни опити върху арестуваните, подписва заповед за потреблението на удобните дами – проститутки за армията и с това се надява, че ще вдигне морала на бойците. Покрай всички зверства се следят и позитивни решения, той приема и разрешава на съветските евреи да намерят леговище в Манджурия. Немските митинги и закани въобще не го тормозят. След борбата за Мидуей се трансформира и курса на войната.

Изгубените позиции все по-често стартират да костват увереността и морала на самураите. В един миг се доближава до груповото чувство, че страната към този момент е изгубила сражението. Друг главен проблем е, че политиката на новия водач сигурно няма да разреши възможни договаряния и мирът се е изплъзнал сред пръстите. На 18 юли 1944 година генералът подписва своята оставка, откакто Япония е победена в Сайпан и към този момент е прекарала 2 години и половина в сражения. Дори и откакто е компрометиран, той продължава да бъде една от водещите фигури в Япония. На 13 август 1945 година написа следното:

„ Сега ще забележим по какъв начин нашата страна се предава на съперника, без да показва своята цялостна мощност. Тръгнали сме в посоката на унижаващия мир. “

На 15 август император Хирохито публично оповестява, че се предава. На 11 септември военачалник Дъглас МакАртър издава заповед за ареста на Тоджо. Макар и да се открива елементарно, някогашният военачалник отхвърля да се съобщи без борба и показва до последно военен дух и чест, застрелвайки се в гърдите. По време на ареста е изпратен и японски кореспондент, който записва думите му:

„ Много скърбя, че гибелта ми се бави. Великата Източно Азиатска война беше оправдана. Съжалявам само пред нацията и всички раси на Великите Азиатски сили. Ще очаквам праведния съд в историята. Желаех да извърша самоубийство, само че от време на време и това може да бъде неуспех. “

Снимка: By 百楽兎 – Scanning., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4405650

Според лекарите, раната в действителност е тежка, само че не и съдбовна. Бившият военачалник се оказва прав, съумява да дочака боен арбитражен съд и неговата присъда е може би една от най-тежките. Сред обвиняванията участват убийства, осакатяване и отвод на здравна помощ на военнопленници и цивилни, иго, лишаване на частна и обществена благосъстоятелност, заличаване на градове и села оттатък разсъдъка на военното дело, всеобщи убийства, изнасилвания, измъчвания, опити с хора и още доста други.

Снимка: By Unknown author – NRE-338-FTL(EF)-3161(12), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29509076

Повечето закононарушения са осъществени върху цивилни, което потвърждава още повече безумието му. Самият военачалник счита, че има един финален дълг към императора – поемането на цялата виновност за войната. Въпреки това не дава показания до края на 1947 година В съда получава още няколко обвинявания: за непровокирана война и експанзия против Китай, Съединени американски щати, Англия, Франция и Холандия, както и за провеждането на опити върху военнопленници. На 12 ноември 1948 година е издадена смъртната присъда посредством обесване. Изпълнена е 6 седмици по-късно. Макар и историята да продължава да твърди, че всички решения са взети напълно от Тоджо, през последните години в архивите се откриват от ден на ден документи, които потвърждават, че императорът е знаел и също е бил склонен с хода на войната.

Единствената причина, заради която императорът не е изправен пред боен съд, е фактът, че МакАртър бил принууден го употребява за постигането на мир и прекратяването на военните дейности. Както знаем, Токио не е бомбардирано, заради простата причина, че императорът трябвало да бъде пощаден като последната останала форма на власт в страната. През последните години може да се забележи по какъв начин наследниците на военачалник Тоджо се пробват да изчистят името му. Пред изявление за New York Times, внучката Юко споделя, че не е редно да съпоставят дядо ѝ с Хитлер.

Основната разлика сред двамата е, че Тоджо не е избивал своя народ, изборът за война е бил неминуем и неналичието на запаси тласнала страната към крайности. Конфликтът бил единственото решение, с което се подсигурява оцеляването на Япония. И до през днешния ден в страната има спорни отзиви по отношение на животът и делата на Хидеки Тоджо, някои го поддържат и схващат, други го отхвърлят. Истината остава постоянно някъде по средата.

Заглавна фотография: By Unknown author – This image is available from the website of the National Diet Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2445480