ЕП: Минималните заплати в ЕС трябва да осигуряват достоен стандарт на живот
Минималните работни заплати във всички страни от Европейския съюз би трябвало да обезпечават почтени стандарти на живот и труд, а страните членки следва да предизвикват груповото договаряне за заплащането.
Парламентът одобри ново законодателство по отношение на съответни минимални работни заплати в Европейски Съюз, което беше утвърдено с 505 гласа " за ", 92 гласа " срещу " и 44 гласа " въздържал се ", оповестиха от Екологичен потенциал.
Законодателството на Европейски Съюз, контрактувано със Съвета през юни, е ориентирано към възстановяване на изискванията на труд и живот на всички служащи в Европейски Съюз, както и към поощряване на икономическия и обществения прогрес. За задачата с него се дефинират минимални условия за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, планувани в националното право и/или груповите трудови контракти. То също ускорява ефикасния достъп на служащите до отбрана на тези заплати.
Новата инструкция ще се ползва за всички служащи в Европейски Съюз, които имат трудов контракт или трудово правно отношение. Държавите членки, в които минималната работна заплата към този момент е предпазена извънредно посредством групови трудови контракти, няма да бъдат задължени да вкарат тези правила нито да ги създадат общоприложими.
Определянето на минимална работна заплата остава национална подготвеност, само че страните членки ще би трябвало да подсигуряват, че националните минимални работни заплати разрешават на служащите да водят заслужен живот, надлежно като вземат поради разноските за живот и общото ниво на заплатите. При своята оценка на адекватността на съществуващите минимални работни заплати - страните членки могат да се основат на кошница от артикули и услуги на действителни цени или пък да дефинират цената ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната междинна работна заплата.
Колективното договаряне на секторно и междуотраслово ниво е главен фактор за постигането на съответни минимални работни заплати. Ето за какво е належащо то да бъде насърчено и засилено според новите правила, които Парламентът утвърди. В страни, в които груповото договаряне обгръща по-малко от 80% от служащите, страните членки дружно със обществените сътрудници ще би трябвало да изготвят проект за деяние за увеличение на неговия обсег.
Очаква се Съветът публично да утвърди съглашението през септември. След това страните членки ще разполагат с две години, с цел да приведат националните разпореждания в сходство с директивата.
Най-високите минимални работни заплати се регистрират в Люксембург, Ирландия и Германия, а най-ниските в България, Латвия и Естония. В Европейски Съюз 21 от 27 страни имат законоустановена минимална работна заплата, до момента в който в останалите шест (Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция) нивата на заплатите се дефинират посредством групово договаряне на заплащането.
Парламентът одобри ново законодателство по отношение на съответни минимални работни заплати в Европейски Съюз, което беше утвърдено с 505 гласа " за ", 92 гласа " срещу " и 44 гласа " въздържал се ", оповестиха от Екологичен потенциал.
Законодателството на Европейски Съюз, контрактувано със Съвета през юни, е ориентирано към възстановяване на изискванията на труд и живот на всички служащи в Европейски Съюз, както и към поощряване на икономическия и обществения прогрес. За задачата с него се дефинират минимални условия за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, планувани в националното право и/или груповите трудови контракти. То също ускорява ефикасния достъп на служащите до отбрана на тези заплати.
Новата инструкция ще се ползва за всички служащи в Европейски Съюз, които имат трудов контракт или трудово правно отношение. Държавите членки, в които минималната работна заплата към този момент е предпазена извънредно посредством групови трудови контракти, няма да бъдат задължени да вкарат тези правила нито да ги създадат общоприложими.
Определянето на минимална работна заплата остава национална подготвеност, само че страните членки ще би трябвало да подсигуряват, че националните минимални работни заплати разрешават на служащите да водят заслужен живот, надлежно като вземат поради разноските за живот и общото ниво на заплатите. При своята оценка на адекватността на съществуващите минимални работни заплати - страните членки могат да се основат на кошница от артикули и услуги на действителни цени или пък да дефинират цената ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната междинна работна заплата.
Колективното договаряне на секторно и междуотраслово ниво е главен фактор за постигането на съответни минимални работни заплати. Ето за какво е належащо то да бъде насърчено и засилено според новите правила, които Парламентът утвърди. В страни, в които груповото договаряне обгръща по-малко от 80% от служащите, страните членки дружно със обществените сътрудници ще би трябвало да изготвят проект за деяние за увеличение на неговия обсег.
Очаква се Съветът публично да утвърди съглашението през септември. След това страните членки ще разполагат с две години, с цел да приведат националните разпореждания в сходство с директивата.
Най-високите минимални работни заплати се регистрират в Люксембург, Ирландия и Германия, а най-ниските в България, Латвия и Естония. В Европейски Съюз 21 от 27 страни имат законоустановена минимална работна заплата, до момента в който в останалите шест (Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция) нивата на заплатите се дефинират посредством групово договаряне на заплащането.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ