БСК: Минималната заплата трябва да е 42-43% от средната
Минималната заплата би трябвало да се дефинира в съответствие 42 - 43% от междинната. За това упорстват от Българската стопанска камара (БСК) в отворено писмо до обществения министър.
Позицията на БСК е във връзка подхванатите от държавното управление стъпки за основаването на съответни правила, по които да се дефинира минималната работна заплата. Досега държавното управление всяка година решаваше кой да е прагът, без обаче да е ясно по какъв начин се дефинира той. Поради това всякога бизнесът недоволства против нарастването на МРЗ, а последните две години изобщо отхвърля да договаря и за минималните осигурително приходи (МОД).
„ Горната граница на оферти период от 40 - 50% за установяване на МРЗ по отношение на междинната работна заплата надвишава доста междинното съответствие за 22-те ДЧ на Европейски Съюз, прилагащи МРЗ, което доближава 41 - 42 %. Предложената горна граница от 50% надвишава и граничното съответствие на МРЗ към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени служащи, употребявано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за договаряния, не по-висока от 42-43%” , пишат от БСК.
Работодателската организация желае също по този начин да бъдат обезпечавани годишни настоящи данни за междинната работна заплата и за броя на наетите лица за миналата година. Това би трябвало да става посредством осведомителната система на Националната организация за приходите (НАП) за администриране на вземанията по Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ), включително по общини, области и на национално равнище.
„ Основен параметър при установяване на МРЗ в препоръчаната формула е „ прогнозната стойност на повишаването на компенсацията на един нает от последната настояща средносрочна бюджетна прогноза на държавното управление “. В тази връзка, от Министерство на финансите следва да бъде обезпечен годишен достъп до използваната съответна методика и параметри за прогнозиране на този основен индикатор, за годината /t/, за която се дефинира МРЗ”, гласи още писмото от БСК.
Редактор: Деница Райкова
Позицията на БСК е във връзка подхванатите от държавното управление стъпки за основаването на съответни правила, по които да се дефинира минималната работна заплата. Досега държавното управление всяка година решаваше кой да е прагът, без обаче да е ясно по какъв начин се дефинира той. Поради това всякога бизнесът недоволства против нарастването на МРЗ, а последните две години изобщо отхвърля да договаря и за минималните осигурително приходи (МОД).
„ Горната граница на оферти период от 40 - 50% за установяване на МРЗ по отношение на междинната работна заплата надвишава доста междинното съответствие за 22-те ДЧ на Европейски Съюз, прилагащи МРЗ, което доближава 41 - 42 %. Предложената горна граница от 50% надвишава и граничното съответствие на МРЗ към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени служащи, употребявано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за договаряния, не по-висока от 42-43%” , пишат от БСК.
Работодателската организация желае също по този начин да бъдат обезпечавани годишни настоящи данни за междинната работна заплата и за броя на наетите лица за миналата година. Това би трябвало да става посредством осведомителната система на Националната организация за приходите (НАП) за администриране на вземанията по Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ), включително по общини, области и на национално равнище.
„ Основен параметър при установяване на МРЗ в препоръчаната формула е „ прогнозната стойност на повишаването на компенсацията на един нает от последната настояща средносрочна бюджетна прогноза на държавното управление “. В тази връзка, от Министерство на финансите следва да бъде обезпечен годишен достъп до използваната съответна методика и параметри за прогнозиране на този основен индикатор, за годината /t/, за която се дефинира МРЗ”, гласи още писмото от БСК.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ