Минималната работна заплата в ЕС, един от най-важните въпроси на

Минималната работна заплата в Европейски Съюз, един от най-важните въпроси на комисията на Урсула фон дер Лайен, бе гореща тематика в Европейския съюз при започване на годината, когато удари рецесията с ковид. Сега, когато настава икономическа рецесия и криза, въпросът е по какъв начин Европейската комисия и страните членки да обезпечат обективни хонорари и порядъчен витален стандарт по време и след коронакризата, написа в собствен необятен разбор Eurofound – европейска фондация за възстановяване на изискванията за живот и труд, която се финансира от Европейска комисия. Работещите на минимална заплата обичайно са измежду най-уязвимите категории заети на пазара на труда. Въпреки че при започване на годината минималните заплати бяха увеличени в цяла Европа, 70% от хората, работещи против минимално заплащане, имат съществени компликации да свържат двата края спрямо по-малко от половината останали работещи, съгласно данните от 2018 година Това равнище варира доста в обособените страни – от по-малко от 10% в Дания, Финландия и Швеция до 55% в Хърватия и Кипър, до 60% в България и до 80% в Гърция. В същото време работещите на минимална работна заплата в цяла Европа все по-често са призовавани да дават съществени услуги по време на ограниченията против Covid-19. А пък вероятността да бъдат съкратени или да се разболеят е доста по-голяма заради концентрацията им в мощно наранени браншове, показва фондацията в разбора си. Като цяло коронакризата засегна два типа работещи на минимална заплата изключително мощно, само че по доста разнообразни способи. От едната страна са най-важните служащи – тези, които поддържаха стопанската система по време на изключителните ограничения и карантината. Те работят в браншове като селското стопанство, търговията на дребно и в областта на чистотата. Това по предписание са секторите с най-ниска работна заплата, която неведнъж е минималната. В началото на юни еврокомисарят по въпросите на работните места и обществените права Николас Шмит уточни парадоксално слабата икономическа позиция на доста съществени служащи по време на коронакризата. „ Тези служащи поддържаха нашите общества и стопански системи живи, когато всички останали трябваше да спрат да работят. Парадоксално е обаче, че те ще бъдат наранени най-силно от рецесията. Работата за самодейност за минимални заплати в Европейски Съюз е значителен детайл от нашата тактика за възобновяване. Всеки заслужава порядъчен витален стандарт„, сподели Николас Шмит. Другата група работещи на минимална заплата бяха тези, които си останаха вкъщи, когато бяха наложени изключителните ограничения в редица страни. Проучването „ Живот, работа и Covid-19 “ на Eurofound демонстрира, че 29% от интервюираните са изгубили краткотрайна или непрекъсната работа поради пандемията. Те са работили в секторите наранени най-силно от пандемията – хотелиерство (16%), изкуства, развлечения, отдих или домашни помощници (14%) и сервизни служащи (16%). Проучването демонстрира още, че близо 40 на 100 от интервюираните са завили, че приходите им са намалели спрямо тези от преди Covid-19. Близо половината настояват, че техните семейства не могат да свържат двата края, а над половината споделят, че не могат да поддържат стандарта си на живот повече от три месеца без приход. Ситуацията е още по-страшна за три четвърти от безработните, които не могат да се оправят повече от три месеца, като 82% от тях оповестяват, че семействата им срещат компликации. Не е належащо доста въображение, с цел да се дефинира по какъв начин тези резултати се свързват с тези, които получават минимална работна заплата, които са изгубили работата си пред рецесията. Пропастта сред служащите на предните линии и ниските заплати, които получават, акцентира неправда, която може да бъде отстранена един път вечно, написа в разбора си Eurofound. В политическата сфера минималните заплати станаха необятно признати. Толкова, че политическата воля трансформира дебата за минималната работна заплата в двупартиен въпрос. Урсула фон дер Лийен, член на ЕНП, която обичайно е по-дясноцентристка, в своите политически насоки даде обещание да показа юридически инструмент, който да подсигурява, че всички служащи в Европейски Съюз са предпазени от обективна минимална заплата, която да разреши заслужен живот, където работят. На нивото на Европейски Съюз наподобява има политическата воля за решаването на този въпрос, откакто при започване на юни стартира втората фаза на консултациите за минималната заплата в Европейски Съюз. Засега е ясно, че Европейска комисия няма по какъв начин да дефинира обща минимална заплата за целия Европейска комисия, само че може да се чака да се опита да сътвори споделена рамка, в която да се дефинират минимални заплати на национално равнище, написа Eurofound. Според фондацията това би могло да стане, че реализиране на единодушие по общи критерии и цели, следене на осъществяването им посредством знаци и поощряване на икономическото доближаване. На този стадий консултациите дават опция за изработването на подобен юридически инструмент за минималното възнаграждение в Европейски Съюз. Все отново контрактуваните правила не са на нивото на Европейски Съюз, а на държавите-членки и обществените сътрудници. Битката е сред бизнеса и служащите, а Европейска комисия е арбитърът, който би трябвало да позволи разногласието. „ Гарантирането, че всички служащи в Европейски Съюз да печелят почтено е от значително значение за възобновяване, както и за построяването на обективни и устойчиви стопански системи, а минималните заплати играят значима роля за това “, означи Европейска комисия по време на почналите съвещания през юни. Ръководителят на научните проучвания в Eurofound Кристин Аумайр-Пинтар показва, че Covid-19 е довел до обилни разстройства както на пазара на труда, по този начин и измежду общество в Европа. „ Работещите на минимална заплата са непропорционално изложени освен на рисковете за здравето, само че и върху въздействието на рецесията върху заетостта. Въпреки че въз основа на тяхната промишленост, можем да забележим, че съществуват две разнообразни категории служащи с минимална работна заплата, Европа би трябвало да бъде обединена в слагането на ползите на служащите с минимална и ниска заплата на напред във времето в ограниченията за възобновяване “, споделя Кристин Аумайр-Пинтар. Така илиза, че пандемията от Covid-19 може да се окаже е повратната точка, която да отвори благоприятни условия за по-бърз прогрес към по-равнопоставено и заслужено общество и договарянето на механизма за определянето на обективна минимална заплата е една значима стъпка. Ако бъде контрактуван общ европейски механизъм за установяване на минималната работна заплата упованията са това да докара до растеж на минималното заплащане у нас, което е надалеч от междинното за Европейски Съюз – 312 евро против 780 евро. Традиционно България е на дъното с най-ниска минимална работна заплата от 312 евро на месец (610 лева.) от началото на 2020 година, макар нарастването с 9 на 100 по отношение на предходната година. За съпоставяне, в Люксембург минималната заплата е 2142 евро месечно. Като цяло при започване на 2020 година съвсем всички страни-членки на Европейски Съюз усилиха минималната работна заплата. Единственото изключение беше Латвия, където тя остана без смяна. Най-голям беше растежът на минималната заплата в Полша от 523 до 611 евро месечно (17%), а наймалък във Франция – от 1521 до 1539 евро (1.2%). Увеличаването на минималните заплати спрямо действителните не е задоволително с цел да се преодолее огромната диспропорционалност в заплащането. Това е повода Европейска комисия да желае да вкара минимална заплата, която е % от междинна заплата за съответната страна членка. Такава полемика има в редица страни. Например в Полша, Словакия и Испания предлагането е минималната заплата да е 60% от междинната за страната. В България, Литва и Португалия се разискват други механизми за повдигането й.
Facebook Засега договарянията сред синдикати и работодатели у нас за установяване на транспарантен и предсказуем механизъм за минималната заплата търпят неуспех. Синдикатите упорстват за анулацията на плоския налог и въвеждане на прогресивно облагане. Българските работодатели пък желаят да се отстранен спомагателните заплащания за прослужено време и даже понижение на заплатите поради ковид. А единствено преди дни икономиста Красен Станчев разкритикува юлското нарастване на пенсиите и прикани държавното управление в България да премисли понижаване или най-малко заледяване на минималните заплати и на пенсиите.