Гонзало Гереро – испанецът, който модернизира маите
Миналото на Гонзало Гереро заслужава собствен личен филм. Испания може да се похвали с доста герои, само че Гереро несъмнено изпъква като един от най-опасните наемници, който в миналото е обикалял моретата. Сражавал се е в борбите за Мурс и по време на Реконквита, бил се е с мюсюлманите и постоянно е бил първият, който да влезе в пердах, носейки испанската си шпага и аркебуза. След толкоз доста сражения, боецът останал без фронт и това го предиздвикало да се замисли какво ще прави. Мирът към този момент заемал позициите си в Испания, само че това значи, че светът ще спре кръвопролитията.
Гереро предложил на Кристофор Колумб да се включи в неговото странствуване за новия свят. Надявал се, че ще откри място в света, където положителният наемник ще има повече работа. Прекосява Атлантическия океан на борда на Нина и се озовава в Куба. С помощта на първите заселници там, Гонзало взема решение да направи форт и да се грижи за него, до момента в който се пробва да се разправя с локалните поданици. По някаква мистична причина точно те не одобряват доста посетители. Никой не приемал и концепцията за нова вяра, затова Гонзало е съумял да откри задоволително място, с цел да се наслаждения на същинската страст.
През 1511 година Гереро се включва в една от най-опасните и злокобни офанзиви на Испания. Войниците плячкосват злато, храна, събират плебеи и се пробват да открият всичко, което могат да намерят в днешна Колумбия. Един подобен транспортен съд с полезности потегля и от Куба, като би трябвало да подкрепи напълно Испанската империя, само че времето не е с моряците. Ураган настига кораба и го раздира на части, до момента в който ветровете късат платната. Гереро не съумява да остане на борда, голямо парче дърво го удря и той пада зад борда. Мнозина чакат, че това е краят на огромния злобен испанец. Никой не потегля да го избавя, в този миг всички били напълно заети със спасяването на личната си кожа.
Гереро оцелява и плува без да вижда безусловно нищо, когато се блъска в избавителна лодка. Скоро към нея се причисляват и други моряци, които осъзнавали, че би трябвало да чакат бурята да премине. Без никакво придвижване, към 20 души оживели на борда. Преди да се появи суша, моряците са прекарали повече от 2 седмици в намерено море. Само 8 души са стигнали до сушата. Живите трябвало да се хранят със суровите трупове на мъртвите. Изморени, изстрадали и изгорени от слънцето, всички дебаркират в Мексиканския залив.
Никой не е подозирал, че на небосклона се задава нова заплаха, която в този случай ще изиграе още по-лоша смешка на оживелите. На брега е трябвало да се приготвят със страховитите маи, които са подготвени да леят кръв на всички места. Преди да имат даже опция да поемат въздух, те са хвърлени в пандиза. По това време маите още не са виждали белия човек и не са го харесвали за това, което е. Първите четирима били убити в името на боговете, сърцата им са извадени и изядени пред останалите оживели. Другата 4-ка, в това число и Гереро, са хвърлени в кафези, с цел да чакат своето възкресение по-късно.
Няколко дни в отмора, наемниците са събрали сили, с цел да се опитат да избягат. Единственият проблем е, че нямат никаква визия къде тъкмо се намират и джунглите на Юкатан не са доста другарски настроени към посетители. Групата е хваната още веднъж, само че от друго майско племе. Те не правили жертвоприношения за боговете, а ги хвърлили да работят. Още двама били мъртви от безсилие до края на деня.
Последните оживели са Гонзало Гереро и Джеронимо де Агулар. Докато Джеронимо прекарвал целия ден в молебствия и вярата за избавление, Гереро почнал да учи обществото на маите, наблюдавайки всички техни практики. Осъзнавал каква е връзката с облеклото, научил е езикът им и си направил няколко татуировки по лицето, пробива носи си с пръчка и най-сетне получава свободата си по един от най-странните способи.
Успява да избави вожда на племето от офанзива на алигатори, влизайки в борба с голи ръце. Победата значи независимост, само че има и нещо друго, Гереро е бил доста по-висок от маите и впечатлявал с физиката си. Той не бил тъкмо персона, която да се слее с тълпата. По негово гледище е избавен и Джеронимо. Двамата решили да разширят дребното кралство на това племе и да стартират да вършат това, което са можели – война.
Гонзало Гереро стартира да учи маите на европейска тактичност и да им демонстрира какви са маневрите на войната. Научава ги да строят фортове, да се провеждат във военни отряди, а по-късно да вършат и нечувани набези над прилежащите племена. За да поддържа формата, стартира да вкарва и най-различни учения, които заемали към 1/3 от деня на всеки войник. Командва ги по този начин, че когато излизат против съперник, въпросът не бил обвързван с победа, а какъв брой време ще им би трябвало за победа.
Продължава да предлага и партизански тактики против по-агресивните и многочислени нападатели. След финалното образование, никой не можел да се изправи пред неговите отряди. Гонзало продължавал да натрупа победа след победа и това отваряло вратите след него. Накрая вожда го принуждава да се ожени за принцесата Зазил Ха и двамата би трябвало да основат първите деца сред европеец и мексиканец. И тук се случва нещо още по-странно – испанците дебаркирали на брега.
Те чували митове за тайнствен бял мъж, който обикалял джунглите и унищожавал всичко пред себе си. Испанският конквистадор Хернан Кортез слиза от кораба в Юкатан и пъкълът върви след него. Успява да наблюдава стъпките на Гереро и Джеронимо и даже ги посещава в кралството им. Испанецът предлага да ги прибере вкъщи, Джеронимо и Гереро не са били вкъщи си цели 8 години и се считали за мъртви.
Джеронимо се съгласил, само че Гереро отказал да пътува. В Испания е бил прочут единствено и само с войната и заличаването, при маите имал брачна половинка, прекрасен дом власт и нов живот. Джеронимо прави още няколко визити, само че неговият другар отхвърля да се върне назад вкъщи му.
Гереро живее с маите още 13 години, получавайки всичко от фамилията си и почести от племето. Помага на хората си да завоюват войната против вражеските племена и да разширят въздействието си в района. През 1530 година испанските конквистадори се връщат и са подготвени да заграбват земя. Гереро води своите хора във война против старите си сънародници и се изправя против хора като Педро де Алварадо, който обещавал да победи в Новия свят.
Гонзало Гереро води борби до своята 50-та годишнина и умира в борба през 1532 година Застрелян е в гърдите от аркебуза, до момента в който се пробва да изведе дамите от майско село. Испанските бойци по този начин и не схващат, че стрелят против собствен, само че и в този миг към този момент знаели, че Гереро не е другар. И до през днешния ден се счита за воин на Мексико. Ценят го като индивида, който е съумял да смеси испанката и локалната просвета, без да употребява принуждение.
