Миналия месец украинският президент Володимир Зеленски направи рядко пътуване извън

...
Миналия месец украинският президент Володимир Зеленски направи рядко пътуване извън
Коментари Харесай

Шест колебаещи се държави ще решат бъдещето на геополитиката

Миналия месец украинският президент Володимир Зеленски направи рядко пътешестване отвън Украйна, като прекара съвсем една седмица в Джеда, Саудитска Арабия, и Хирошима, Япония. Неговата цел беше да завоюва поддръжката на Бразилия, Индия, Индонезия и Саудитска Арабия - четири огромни страни, които не са съгласни с съветската война в Украйна. Тези и други водещи страни от Глобалния Юг през днешния ден имат по-голяма власт от всеки път. Причините за новопридобитата им геополитическа мощност са следните: Те разполагат с повече пълномощия, печелят от регионализацията и могат да се възползват от напрежението сред Съединени американски щати и Китай.


Средните сили през днешния ден разполагат с повече пълномощия, в сравнение с когато и да било след Втората международна война. Това са страни със доста въздействие в геополитиката, само че по-малко мощни от двете международни свръхсили - Съединени американски щати и Китай. В Глобалния Север те включват Франция, Германия, Япония, Русия, Южна Корея и други. С изключение на Русия, тези страни не ни приказват доста за изменящата се динамичност на властта и въздействието, защото те остават в огромна степен свързани със Съединените щати.

Много по-интересни са шестте водещи междинни сили от Глобалния Юг: Бразилия, Индия, Индонезия, Саудитска Арабия, Южна Африка и Турция. Тези колебаещи се страни от световния юг не са изцяло обвързани с нито една от свръхсилите и затова са свободни да основават нова динамичност на властта. Всички те са членове на Г-20 и са дейни както в геополитиката, по този начин и в геоикономиката. Тези шест страни служат и като добър барометър за по-широките геополитически трендове в Глобалния Юг.

Има доста аргументи за възходящото значение на тези шест страни, само че те могат да бъдат групирани в две групи: дълготрайни, исторически развития и по-нови световни трендове. Що се отнася до първата група, събитията след Студената война дадоха на тези сили повече благоприятни условия в интернационалните връзки. Студената война докара до по-строго разделяне на противоположни блокове, което притегли някои от днешните колебаещи се страни. Последвалата епоха на еднополюсност на Съединени американски щати наложи известна честност към Вашингтон от страна на съвсем всички страни. Днешната китайско-американска двуполюсност е по-слаба и всички междинни сили имат по-голяма независимост на придвижване.

Второ място в класацията на историята: През последните две десетилетия светът се деглобализира по значими способи и вследствие на това се образуват нови геополитически и геоикономически връзки на районно ниво. Всички колебаещи се страни са районни водачи и те стават все по-важни, защото властта се трансферира в техните райони. Процесите на near-shoring (преместване на веригите за доставки по-близо до дома) и friend-shoring (преместването им от съперници към съмишленици) постепенно реалокират някои компании и търговски връзки от Китай към други райони, най-много в Глобалния Юг. Някои от колебаещите се страни от Глобалния Юг ще се трансфорат в още по-натоварени центрове на районната търговия. Най-добрият образец е Индия, където някои американски компании откриват производства и прокарват нови вериги за доставки. Енергийните пазари стават все по-регионални, което е от изгода за Саудитска Арабия. По същия метод саудитската столица Рияд се трансформира в районен финансов център. Освен това Международният валутен фонд (МВФ) акцентира, че светът се фрагментира, а в един фрагментиращ се свят районните междинни сили разумно играят все по-важна роля.

Трето, по време на Студената война Индия и Индонезия преди малко бяха излезли от колониално ръководство. Това ограничаваше световната им роля през тази двуполюсна ера. Днес шестте колебаещи се страни са изцяло самостоятелни участници. Но те не са просто ново преобразяване на Движението на необвързаните страни или на други групировки, доминирани от Глобалния Юг, като Г-77 и БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), никоя от които не е била доста мощна. Всички тези групи включваха или включват някаква идеологическа непосредственост, каквато днешните шест колебаещи се страни нямат. Липсата на идеологическа непосредственост оказва помощ на тези страни да възприемат корав метод във външната политика, което от своя страна покачва общото им влияние върху интернационалните каузи.

Други фактори за въздействието на колебаещите се страни произтичат от по-скорошни световни трендове. Силата на колебаещите се страни се ускорява от въздействието, което те получават от конкуренцията и борбата, които от ден на ден характеризират връзките сред Съединени американски щати и Китай. Всяка свръхсила желае колебаещите се страни да се причислят към нея, което основава благоприятни условия за колебаещите се страни да се опълчват една на друга. Например силата и въздействието на Индия се усилиха фрапантно, откакто тя се причисли към Четиристранния разговор за сигурност (Quadrilateral Security Dialogue, или Quad) - най-важното изпитание, водено от Съединени американски щати, за балансиране на Китай. Бразилия и Индонезия се възползваха от нетърпението на Китай да подписа покупко-продажби с сериозни минерали, изключително с литий, никел и алуминий. Неотдавнашно изследване демонстрира, че въпреки всяка от шестте страни да се ориентира към Съединените щати или Китай по избран въпрос, множеството от тях остават релативно уравновесени във връзка с своята преданост. Засега в доста области те са свободни да играят с една велика мощ против друга. Фундаменталните технологии, в това число полупроводниците, изкуственият разсъдък, квантовите технологии, 5G телекомуникациите и биотехнологиите, са единственото изключение; тук междинните сили евентуално ще би трябвало да създадат избор сред търговия със Съединените щати или с Китай.

По сходен метод колебаещите се страни от Глобалния Юг, с техните огромни и растящи стопански системи, се възползват от интернационалните политики в региона на климата. Без присъединяване на тези страни не може да се откри решение на провокациите, свързани със замърсяването и въздействието върху климата. Въглеродните пазари ще обезпечават от ден на ден запаси на тези междинни сили, без значение от действителното им влияние върху излъчванията, защото западните компании би трябвало да купуват обезщетения, до момента в който се стремят към нулев чист статус. В по-широк проект политиките за обезлесяване и декарбонизация се нуждаят от градивното присъединяване на колебаещите се страни - Бразилия и Индонезия, във връзка с обезлесяването и главно Индия и Индонезия във връзка с декарбонизацията, изключително по отношение на потреблението на въглища. И най-после, партньорствата за обективен енергиен преход се концентрират върху намирането на креативен решения за финансиране на климатичните цели, като първите получатели на финансиране са Южна Африка и Индонезия. Въпреки че до момента резултатите от програмата са смесени, това е образец за две междинни сили, които поемат водеща роля в политиката за климата.

Шестте колебаещи се страни изиграха значима роля във връзка с глобите и очертаването на образа на войната в Украйна. От самото начало те отхвърлиха да се причислят към западната военна помощ за Украйна и глобите против Русия. Те настояват, че войната визира единствено европейската, а не световната сигурност, и че тя не е от изгода за националните им ползи в региона на развиването, намаляването на дълга, продоволствената сигурност, енергийната сигурност и други области.

Но най-важното влияние на тези страни върху войната е тяхната водеща роля в опълчването - а в някои случаи и в подценяването - на западните наказания против Русия. Турция е една от няколкото страни, участващи в насочването на огромни количества артикули с двойна приложимост към Русия, нарушавайки духа и евентуално буквата на западните наказания. За тези действия Съединените щати към този момент са наложили наказания на четири турски компании. Повечето от другите междинни сили остават твърдо неутрални, макар че Южна Африка клони към Русия. От началото на войната и шестте страни поддържат или ускоряват комерсиалните и други връзки с Русия.

МВФ предвижда, че тази година съветската стопанска система ще нарасне с 0,7% - това надали ще провокира парализиращо влияние, на което се надяваха западните страни. Колебаещите се страни помогнаха на Русия да понижи въздействието на глобите и ще продължат да го вършат. Те са една от аргументите, заради които Кремъл наподобява има вяра, че може да се устоя, като насочи търговията си на юг и на изток.

Значително повишеното въздействие на междинните сили в Глобалния Юг се демонстрира и в техните начинания за ходатайство. Турция е единствената външна мощ с най-голямо въздействие върху войната в Украйна. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е основен договарящ по покупко-продажбите за зърно, взе участие в мирните договаряния при започване на войната и е в добра позиция да улесни бъдещи договаряния, в случай че враждуващите страни изберат такива. Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва излезе със лична самодейност. Индия по-тихо се нарежда като медиатор за реализиране на мир в бъдеще. Тези страни към този момент са в добра позиция да посредничат и в други спорове. Статутът на Индия в това отношение е изключително висок, не на последно място и заради обстоятелството, че от февруари насам тя към този момент дава 8% от дейните миротворци на Организация на обединените нации. Индонезия и Южна Африка също са дейни като медиатори и миротворци.

Научният и инженерният опит на тези страни ги трансформира в бъдещи опасности за разпространяване на нуклеарни оръжия; идващият случай на разпространяване на нуклеарни оръжия, в случай че се случи, най-вероятно ще бъде в страна от Глобалния Юг. Макар и малко евентуално в близко бъдеще, изключително след доближаването със Саудитска Арабия, Иран остава най-опасният риск от разпространяване на нуклеарно оръжие в света. Само няколко софтуерни стъпки го разделят от това да се трансформира в латентна нуклеарна мощ - такава, която може да направи бомба за малко време. При сюжет, при който връзките с Рияд внезапно се влошат и Техеран посегне към производството на бомба, саудитците и вероятно турците също биха могли да създадат това. Ето за какво съгласно известията саудитците са поискали нуклеарни гаранции от Съединените щати, наред с други отстъпки, в подмяна на установяването на дипломатически връзки с Израел - Рияд желае отбраната, обезпечена от нуклеарен чадър, в случай че не и самите нуклеарни оръжия.

Популярният фокус върху страните от БРИКС като главен контраст на западното владичество прикрива доста от забавните обстоятелства за световния юг. Включването на Китай и Русия в БРИКС прикрива решаващия напредък на колебаещите се страни.

Днес Китай е една от двете велики сили в двуполюсния свят. Пресилено е да се счита, че Китай е част от Глобалния Юг, най-много тъй като китайската икономическа мощност и обширните геополитически упоритости го вършат друг вид страна. Русия е междинна мощ, само че в крах. Освен това тя е хиперревизионистка в метода си към света - мироглед, който колебаещите се страни от Глобалния Юг не споделят. Затова политиките на двете най-активни в геополитическо отношение страни от БРИКС би трябвало да се изясняват с логичност, друга от тази, която движи колебаещите се страни.

Вашингтон би трябвало да има добре създадена дипломатическа тактика освен към всяка от шестте основни страни, само че и към Глобалния Юг в по-широк проект. Поканата на множеството от колебаещите се страни на неотдавнашната среща на Г-7 беше потребно начало, само че е належащо доста повече. Една по-добра тактика би почнала с повече визити на високо ниво от страна на основни американски дипломати. По-добрата политика би включвала и по-бърза комерсиална тактика, която да стартира да разчупва преградата за достъп до американския пазар. В по-широк проект Съединените щати би трябвало да могат по-добре да плануват реакциите на шестте колебаещи се страни и на Глобалния Юг на основни политически решения на Съединени американски щати. Например степента, в която западните политики във връзка с войната в Русия провокираха отчуждение в Глобалния Юг, изненада Вашингтон. От началото на нашествието през февруари 2022 година Съединените щати се пробват да наваксат изоставането - и даже в това не се оправят доста добре. Подобна дарба за прогнозиране би изисквала по-добро схващане на настроенията и убежденията на елитите в доста страни от Глобалния Юг.

Силата и въздействието на колебаещите се страни, а и на всички междинни сили, ще бъдат наранени, в случай че напрежението сред Съединени американски щати и Китай нарасне фрапантно и се трансформира в борба от времето на Студената война. Разделянето ще се разшири и колебаещите се страни евентуално ще би трябвало да се причислят по-тясно към едната или другата страна.

И най-после, заради възхода на колебаещите се страни, в този момент в света има повече страни, които имат въздействие върху геополитическите резултати. Сред тях не се следят отчетливи модели на държание, с изключение на интензивното гонене на националния им интерес. Сега имаме повече движещи сили по всеки геополитически въпрос. Това прави прогнозите за геополитическите резултати, които така и така са сложна задача, още по-сложни. /БГНЕС

----------

Анализ на Клиф Купчан, ръководител на Eurasia Group, за „ Форин афеърс “

Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР